Сандра е жена, която определено се оправя в кухнята, а

Сандра е жена, която несъмнено се оправя в кухнята, а и в живота. Зад гърба си има освен 1001, а над 3500 предписания – тези, които персонално е приготвила и показала в уеб страницата си. Но също така тя е извънредно положителен и ухилен човек. Поканихме я в един дъждовен есенен ден на чаша розе PIXELS от New Bloom Winery, с цел да ни опише, че в живота, както и при виното, в случай че не умееш да цениш дребните неща и да им се радваш, няма да успееш в никакъв случай да „ прогледнеш ” и за огромната картинка. От Сандра научихме какво най-често готвят българите, коя е обичаната й есенна рецепта, какъв брой е значимо самичък да правиш благополучен себе си. Следобедната ни намира се случи в на ул. „ 6-ти септември “, а с какво ядене Сандра съчета обичаното си розе, ще разберете в идващите редове.

Коя е Сандра Алексиева? Представи ни се с най-важното, което искаш да знаят хората за теб?

Аз съм създател и основател на един от най-големите кулинарни уеб сайтове у нас – „ 1001 Рецепти “. В последните 10 години, откогато съществува този бранд, сготвям, фотографирам и качвам всяка рецепта, до която съм се докоснала. Обичам работата си и съм горда, че на всеки 24 часа над 30 000 души от друго устройство посещават уеб страницата ни. Това за България е огромен триумф.

С над 270 000 фена в страницата на „ 1001 Рецепти “ във Фейсбук чувстваш ли се известна?

Чувствам, че това, което сме постигнали с екипа ми, е в действителност огромно. Този резултат във Фейсбук потвърждава, че индиректно съм влезнала в съвсем всяко българско домакинство и съм пренесла в него събираните с години кулинарен опит и обичаи на моето семейство. Това ме кара да се усещам горда с работата си, само че не известна.



Кога Сандра не готви? Каква е Сандра отвън кухнята?

Не сготвям в по-голямата част от деня. Ангажирана съм с рекламни акции, обработка на фотоси, качване на наличие в уеб страницата. Готвенето е най-ароматната част от нещата, само че тя не е толкоз времеемка. Извън кухнята, както и в нея, съм себе си – върша това, което обичам, хиля се и рядко приписвам внимание на маловажните неща.

Каква е рецептата за благополучен живот?

Аз се върша щастлива. Ако аз не върша щастлива самата себе си, надали нещо друго би могло. Научих тази загадка за щастието относително късно, само че откогато я знам, пребивавам доста по-пълноценно. Има едно неверно и нездравословно разбиране във възпитателния развой в моето и в предходните генерации – че е доста неприятно човек да е лакомец и че постоянно би трябвало да слага другиго преди всичко. Това е най-краткият път към цялостното злощастие. Не бих възпитала децата си по този начин.

Кое е най-важното нещо, което научи от майка си?

Да не се поддавам на неверния образователен развой на двете ми баби, да мисля постоянно за себе си преди всичко и да помня, че на този свят владея само личната си идентичност и безусловно нищо друго не би могло да е по-важно за мен от мен самата. Тя ме научи и на ред други неща – да сготвям, да пиша, да имам отношение към музиката, към мъжете, към брака, към себе си. За скромните 48 години, в които беше жива, тя ми даде толкоз, колкото други родители не дават и за 90.



Кой е готвачът, на който се възхищаваш?

Джейми Оливър и Гордън Рамзи. Не знам кой от двамата е по-успешен, само че съгласно една статистика Рамзи печели по 38 милиона $ годишно, което ме кара да заставам с необятно отворена уста...

Какво има постоянно в кухнята ти?  

Прясно мляко. И не тъй като е един от най-необходимите и употребявани в голям брой предписания артикул, а тъй като съм привикнала да пия кафето си с мляко и да го поднасям на гостите си по този начин. Затова постоянно имам този артикул на вратата на хладилника си.

А какво наложително участва в дрешника ти?

Безкрайно количество дървени закачалки. Не обичам сгънати облекла и обратно на препоръките на една гениална книга, „ Магията на подреждането ” на Мари Кондо, държа всичко на закачалки. Заема ми повече място, само че облеклата ми са щастливи, а ютията употребявам все по-рядко.

Не може да не те попитаме...