Как Сталин беше измамен от Хитлер за нападението на 22 юни 1941 г.
През юни 1941 година руското управление изрично отхвърля да повярва в идна немска офанзива. Сталин и неговото обграждане отхвърлят действителността макар стотиците предизвестия от разнообразни източници. Германците съумяват значително да заблудят водача на Съюз на съветските социалистически републики посредством огромни дезинформационни схеми. Те употребяват „ комфортни “ заблуди, с цел да прикрият секрети договаряния и придвижване на войски.
На 14 юни 1941 година ТАСС разгласява формален отчет за разпръскване на слуховете за война. Агенцията дефинира предизвестията като неистини и агитация от страна на английската преса. В отчета се твърди, че Германия съблюдава пакта за ненападение тъкмо толкоз твърдо, колкото и Съветският съюз.
“Според Съюз на съветските социалистически републики Германия се придържа към изискванията на съветско-германския пакт за ненападение също толкоз твърдо, колкото и Съветският съюз. Следователно, съгласно руските кръгове слуховете за желанието на Германия да наруши пакта и да нападне Съюз на съветските социалистически републики са изцяло безпочвени, а неотдавнашното прекачване на немски войски, освободени от интервенции на Балканите, в източните и североизточните региони на Германия евентуално е обвързвано с други претекстове, несвързани със съветско-германските връзки ”
Адмирал Николай Кузнецов, национален комисар на Военноморски сили, се пробва да предизвести Вячеслав Молотов за странни маневри. Германските кораби напущат пристанищата незабавно, без да завършат товарните си интервенции. Молотов обаче отхвърля тези терзания с недодялан звук. „ Само глупак би помислил в този момент да нападне Съветския съюз “, декларира националният комисар на външните работи.
Германският Вермахт създава многопластова скица за дезинформация преди началото на нашествието. Планът на фелдмаршал Кайтел съумява да обезврежда информацията от именития руски разузнавач Рихард Зорге. Зорге рапортува няколко разнообразни дати за нахлуването, които немските сътрудници умишлено популяризират. Когато тези дати не се удостоверяват, Москва стопира да има вяра на неговите донесения. Операция „ Барбароса “ включва над 3 милиона немски бойци по цялата западна граница.
Германските генерали употребяват и интервенциите „ Акула “ и „ Харпун “ като тактичност за отклонение на вниманието. Операция „ Акула “ имитира подготовка за инвазия на Британските острови през Ламанша. Германските дивизии организират постоянни десантни учения, с цел да основат заблуда за офанзива против Англия. Операция „ Харпун “ е още по-сложна машинация, целяща да заблуди английското разузнаване. Сталин счита, че тези придвижвания са същинска подготовка против Англия, а не против него.
Британското разузнаване в „ Блечли Парк “ разгадава немските кодове „ Енигма “ и научава за прехвърлянето на войски. Те предават информацията на Москва, само че Сталин не се доверява на английските известия. Той подозира, че Лондон желае да го вкара във война с Берлин. Дори предизвестията от Съединените щати биват отхвърлени. Търговският аташе Сам Уудс получава данни от антинацистката опозиция посредством генерал-полковник Франц Халдер. Сталин написва собственоръчно „ Провокация! “ върху предупредителната депеша от президента Рузвелт. Подобни разследващи игри са били част от всекидневието на диктатора. Например, Сталин употребява българин, с цел да лъже Хитлер в други геополитически обстановки.
Ключов миг е бягството на Рудолф Хес във Англия на 10 май 1941 година. Сталин е уверен, че Хес води секрети мирни договаряния сред Лондон и Берлин. Той има вяра, че Англия разиграва голяма политическа конспирация против Съветския съюз. Бягството на Хес ускорява тактиката на Сталин за отбягване на провокации непременно. Той се опасява, че всяко деяние на Червената войска ще улесни британско-германския съюз.
Съвременните исторически проучвания акцентират психическата парализа на руския водач в този интервал. Сталин не е бил просто излъган, а е работил съгласно своята идеологическа убеденост. Той е вярвал, че Хитлер няма да нападне Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който не победи дефинитивно Англия. Операция „ Барбароса “ остава най-голямата военна инвазия в международната история. Цената за тази умишлена немарливост беше платена от народите на Съветския съюз през идващите години.
