Самураите са може би една от най-впечатляващите бойни единици, която

Самураите са може би една от най-впечатляващите бойни единици, която не просто показва съвършена нравственос във войната, само че и умерено може да се счита за същинската Спарта на Азия. Освен съвършените бойци, те са и извънредно сериозен фактор в Японската империя. Именно те избират императора пасивно и в случай че нещо не им хареса, са първите, които ще хвърлят главата му през оградата на двореца. И това към този момент се е случвало, като мнозина показват точно Тайра Масакадо за един от най-големите бунтовници. Това е войнът, който слага целият имперски двор на колене. Масакадо е роден през 903 година и е правнук на император Камму.

За да се спести напрежението към короната, неговият дядо принц Такамочи взема решение да се засели в източно Канто, където земята е плодородна и може да се изхранва умерено, създавайки някои от най-силните земевладелци там. Заради високите имперски такси, множеството селяни избират да работят за частни земевладелци, които имат доста по-добър взор върху разпределението на ориз и постоянно са въоръжени, в случай че някой припознае избрана земя за негова лична. Покрай тях се появяват и някои благородници, които са се пенсионирали от властта и също съществуват посредством изхранването на земя. Разбира се, локалните кланове би трябвало да бъдат приобщени и тъкмо затова, когато има един земевладелец, той търси протекцията на тази конструкция.

Клановете от своя страна образоват селяните с извънреден триумф и дават оръжие, а също така дават обещание, че при каквито и да било случаи и безредици, професионалните бойци ще ги пазят непременно, като в подмяна желаят храна, само че това не са безбожни условия, а рационални запаси. Преди появяването на бушидо, японският войник употребява киюсен само че мичи – пътят на лъка и стрелата.

Армията се концентрира най-вече върху стрелците, които от време на време са мобилни и на коне, с цел да могат бързо да поразяват съперника и да се изтеглят на разстояние. Ръкопашните борби и дуели са непокътнати само за селяните, които разполагат с брони. Всеки един клан може да призове до 500 селянина, които да влязат в багра, а по-късно се заплащат репарации за дълга и вярна работа, както и при възможна загуба на боеца. Традицията продължава по този начин и скоро се оказва, че клановете имат повече войска, в сравнение с самият император.

По това време Масакадо изживява своите млади години като почетна стража на императора и на него е поверено охраняването на покоите. За страдание, до момента в който е към момента млад, не съумява да бъде толкоз потаен, че да се предложи за по-висок пост. След като през 931 година всички позиции са разпределени, Масакадо взема решение да се върне в своя роден край. С идването си открива идващите проблеми, неговият татко е умрял, а чичото се пробва да вземе неговата територия. За да стане още по-цветно, Масакадо взема решение да се ожени за своята втора братовчедка, освен това срещу волята на татко ѝ Йошикане.

Тези внезапни промени карат Минамото Мамору, който има мощни роднински връзки с чичото на Масакадо, да изпрати синовете си, които би трябвало да отстранен новия държател. Убийството е квалифицирано в провинцията Хитачи през 935 година Оказва се, че когато изпратиш неподготвени селяни за борба против защитата на императора, даже с детайла на изненада, е несъмнено, че ще се разделят с главите си. Масакадо освен е сюрпризиран, само че и подготвен да санкционира тези, които са дръзнали да тръгнат против самия него.

Това не остава безнаказано и скоро самураят нахлува в земите на Мамору и възпламенява резиденции, избива всички войни и не прости даже на поддръжниците на този земевладелец. В борбата умира и още един от чичовците на клана Тайра – Куника. С новината за гибелта, синът на Куника – Садамори се завръща от столицата, само че за изненада на мнозина опечалени, той декларира, че в никакъв случай не е виждал Масакадо като евентуален зложелател. Двамата споделят една и съща орис и тъкмо затова Садамори се е надявал на добър съюз. За страдание през идната година излиза наяве, че Йошикане още не е преглътнал тази засегнатост и потегля с голяма войска към територия покрай Казуса, като по пътя ще се събере и с брат си Йошимаса. Като по-висш клан, те изискват от Садамори също да се включи в идеята и да докара още бойци.

Докарани са брони, свежи коне и в допълнение съоръжение в Хитачи. Там пък Масакадо ги чака с няколко стотин боеца с доста по-скромно бойно снаряжение и към 1000 селянина, които са се отзовали за отбраната му. Използвайки обикновената логичност, той взема решение да насочи многочислената войска през доста по-тесните пътеки, без да им разреши да се разпрострат. Сражението е освен кърваво, само че и пагубно за Йошикане. Осъзнавайки, че е на път да посече още един член на фамилията, пуска чичо си да си тръгне без драскотина. За да спести идващото нахлуване, взема решение да се обърне към имперския двор и да изиска подпомагане за непровокираната офанзива на неговите съседи.

Няколко месеца по-късно Масакадо е извикан в имперския двор, където да бъде осъден, само че и бързо да бъде опрощение през 937 година Официално се счита, че наказването е задоволително и всичко би трябвало да продължи да върви по остарелия метод. Още при завръщането си Йошикане атакува още веднъж, употребявайки река Когай. Войниците трябвало да носят ликовете на бащата на Масакадо и неговия дядо, с концепцията, че по този метод водят обективна война. Масакадо не приема концепцията, че на практика ще стреля против своите родственици и отхвърля да води борбата. Победен е и по още една причина – в този миг страда от неочаквана болест, която го приковава на легло.

Втората борба в Тойота също не води до по-добър резултат. Осъзнавайки, че към този момент няма къде да отиде, самураят търси леговище със фамилията си в близки кланове. Един изменник оказва помощ за залавянето на брачната половинка и децата му. След дълги години в лизане на рани и търсене на рационално пояснение за какво тъкмо неговите родственици водят война, взема решение, че е време да се разправи един път вечно.

Събира лична войска, като не пропуща да я образова в изкуството на самураите и по-късно влиза в Хитачи, изгаряйки неговата резиденция до основи, дружно с домовете на стотици други поддръжници. Преследва Йошикане в планините и унищожава посевите по пътя си. В отчаянието си, Йошикане за следващ път подкупва един от хората на Масакадо, който би трябвало да съобщи къде тъкмо спи неговия племенник. С помощта на още 80 война, които в архивите са записани, че са мощни колкото стотици, чичото атакува лагера.

Това, което обаче предателят не знае е, че Масакадо е желал тази информация да бъде известна. Очаквайки своите нападатели с добра войска, той чува в дребните часове на нощта вършат взлом. Не е ясно по какъв начин тъкмо се е развила борбата, само че архивите споделят, че половината от войните са били изклани, до момента в който другата половина се опитвала да отстъпва. Йошикане не може да повярва и след няколко години ще почине от раните си.

По това време Масакадо към този момент е съумял да получи своя именит статус и да се счита за един от настойниците на положителното. С елиминирането на един проблем в Японската империя, постоянно идва различен. Малко след тези сражения, принц Окийо ще потърси леговище при самурая. Именно там принцът ще опише по какъв начин един земевладелец – Фудживара Харуаки – отхвърля да заплаща своите налози. Описват го като по-лош от зверове и варвари.

Императорът изпраща войни, които да го арестуват, само че още преди да стигнат, Харуаки минава през Хитачи и Шимоса, с цел да обира всички публични територии. Харуаки е посрещнат от формалната имперска войска и след бързо разгромяване също ще почука на портите на единствения почтен самурай. Въпреки многократното искане от императора да бъде предаден, Масакадо декларира, че съблюдава един от античните закони на самурая – да пази слабия от мощния. Тази политика му носи към 1000 планински война, като множеството идват от фамилии с опит във войната.

Именно те ще се отзоват незабавно, когато имперската войска тръгне за неговата глава. Масакадо съумява да разгроми съперника. Малко по-късно съумява да вземе столицата на Хитачи – Шимотсуке, дружно с печатите и ключовете на хазната. Принц Окийо не схваща идеологията на самурая и декларира, че неговото наказване ще бъде гибел, освен това без значение в какъв брой тъкмо провинции е недоволен.

Масакадо дава отговор разумно, неговата войска минава през Канто и завладява района. Самураят назначава свои лични хора за губернатори. След среща с един от оракулите в Хачиман, Масакадо публично прави идната огромна стъпка и се афишира за новият император. Неговият роден брат не схваща по какъв начин по този начин се работи против райската власт, само че Масакадо дава отговор:

„ Нашата възраст диктува, че тези, които са спечелили, стават владетели. “

През 940 година Масакадо ще напише писмо до своя някогашен наставник и регент в Тадахира, където ще оправдае своите дейности и по-късно ще покаже, че неговата упоритост е ориентирана единствено в Канто. По това време имперският двор се тормози, тъй като около протестите на самурая избухват и още на север. Емишите са били мирни селяни, които обаче почнали да атакуват богатите и по-късно да изгарят посеви и хранителни ресурси. Тяхната война била ориентирана особено към новите заселници и владетели. Подобен и още по-голям протест се появява на запад, там водач е пиратския крал Фудживара Сумитомо. Като някогашен губернатор на Ийо, Сумитомо съумява да събере цяла флота от риболовци и моряци, с които да атакува морското крайбрежие.

Правителството му предлага по-висок пост, само че той не се подкупва толкоз елементарно. Сумитомо съумява да вземе вице-губернатора на Сетсу за пленник, реже ушите и носа му, убива сина му и по-късно прибира брачната половинка за пленник. Притеснението е, че пиратският крал и Масакадо могат да образуват един мощен съюз и по този метод да се трансфорат в непобедима войска. Точно затова се дава премия за всеки, който може да залови Масакадо, като тя ще включва с изключение на пари, земя и купа. Съдът и всички съперници на самурая даже ще подхващат паранормални дейности и ще се молят за гибелта на Масакадо. Черни магьосници се викат от всички краища, с цел да отстраняват напастта. По това време, същият към този момент е събрал войска от 5000 души, като е приобщил огромна част от фамилията си, земевладелци и още доста други фенове, с цел да стартира да преподава бушидо.

Поставя закони в своята територия и не разрешава на варварите да навлизат и атакуват земята му. По това време и съперниците са принудени да трансформират закони и да се откъсват от империята и нейните закони. Повечето самураи даже стартират дa споделят имената си, преди да влязат в борба. Въвежда се използването на катаните – кривите мечове, както и се създават бойни брони за командирите. Точно тези детайли скоро ще се трансфорат в основата на самурайската просвета. По това време имперската войска се оказва изцяло несъответстваща на фона на бунтовниците, които опитомяват новия жанр на войната. Същият резултат може да се забележи и в други армии и частни бойци.

Тсунемото – вице-губернаторът на Мусахи, Садамори и Фудживара Хидесато – един от благородниците на Шумотсуке, трансформират интензивно изкуството на войната в Япония. Самият Садамори влиза незабавно в огромните сражения и има причина – хората на Масакадо залавят неговата брачна половинка и я изнасилват. Докато Масакадо търси новият си зложелател с войска от 5000 души, той не може да се похвали с толкоз правилни почитатели. Повечето негови родственици не престават да търсят своя персонален интерес, вместо да показват преданост. След като съумява да се прибере през зимата, осъзнава, че неговата войска е редуцирана до 1000 индивида. Неговият основен консултант Хидесато публично афишира, че е на страната на Садамори, а мъжете на Масакадо към този момент са почнали да безчинстват в личната територия. Те са отблъснати през февруари 940 година Садамори съумява да възпламени даже имението на Масакадо, както и домовете на неговите поддръжници, създавайки сериозна суматоха в редиците на първия самурай. Двете страни се срещат публично на бойното поле в Китаяма за едно последно стълкновение.

По това време ветровете духат тъкмо зад Масакудо и против неговия съперник. Това с лекост прави офанзивата доста по-добра и всяка изстреляна стрела и копие летят със скоростта на патрон, пречупвайки дървените щитове. Масакдо употребява опцията да нападне с кавалерия и да посече съперниците си с лекост. При прегрупирането, ветровете се обръщат. Този път стрелците на Садамори имат преимуществото и при една от канонадите, Масакадо е погубен от стрела. Садамори изпраща един от своите ниски рангове да побърза и да вземе главата на самурая. Главата е занесена в столицата, до момента в който принц Окийо е хванат и погубен на идващия ден. Сумитомо също няма доста огромен триумф. Неговите хора са подкупни и към 2500 мъже напущат неговата войска.

Гробът на Тайра Масакадо в имперския замък в Токио

Това го принуждава да се съобщи и да отстъпи към Кюушу, където ще би трябвало да се съобщи и по-късно ще бъде екзекутиран. Веднага по-късно императорът ще отиде, с цел да се моли в храмовете за мир. Неговият върховен съд ще стартира да трансформира своята политика и ще сътвори по-силен кодекс, диктуван напълно от достойнството. Самураите ще се завърнат и ще слагат основите на японската феодална система. Масакадо се трансформира в лицето на новия режим и постоянно ще се счита за основател и учредител на самураите. Историята ще покаже, че императорът по този начин или другояче остава жертван да изгуби своята мощ, а самият Масакадо просто е изпреварил времето в границите на 200 години.