Как да се освободим от самосаботажа?
„ Самосаботаж е когато споделяме, че желаеме нещо, а по-късно вършим по този начин, че то сигурно да не се случи. ” – Алис П. Корнин-Селби
Една приказлива мишка, един плъх и една катеричка били отнесени от потоп и обезверено се вкопчили в една лилия, само че потъвали бързо! Краят изглеждал неминуем, само че една услужлива сова пристигнала да ги избави, като първо споделила на плъха да се хване със зъби за ноктите й и по този начин го отвела на несъмнено място. Върнала се за катеричката, която получила сходни указания. Накрая совата се върнала и за нашата приказлива мишка.
„ Ще те спася и ще живееш! ”, споделила совата. „ Но забелязах, че доста приказваш. Обещай ми, че ще си държиш устата затворена към краката ми и никога няма да я отваряш, другояче ще паднеш в потопа! ”
„ Разбира се! ”, споделила мишката и се хванала със зъби за краката на своя избавител.
Така прелетели над потопа. Совата към този момент се снижавала да кацне на земята, само че мишката решила, че желае да я оставят на друго място, с цел да се изсуши.
„ Не там… ”, извикала мишката, само че това били последните думи, които в миналото споделила, до момента в който падала в вилнеещите води под нея.
Всички можем да се посмеем на сходни глупави приказки, тъй като ние в никакъв случай не се държим по подобен саморазрушителен метод, нали? Всъщност истината е, че и ние се държим по подобен метод, въпреки и не толкоз явно унищожителен, само че каква ли е повода за това?
Основни аргументи за самосаботиращо държание
Добре, държанието на мишката идва от незнание и нелепост, тя изобщо не се замисли за следствията. Но ние си оплескваме нещата по други способи и по други аргументи, да вземем за пример:
– Провалът ни е прочут. Може би сме привикнали с това нещата да не ни се получават или да бъдем към „ дисфункционални хора ” дотам, че наподобява по-лесно да „ сложим кол в колелото ”, като се държим по метод, който или утежнява, или изцяло унищожава нещо обещаващо – един тип по-добре познатия демон.
– Подсъзнателна потребност да държим нещата под надзор. Ако усещаме, че нещо ще се провали, тъй като е прекомерно хубаво, с цел да е истина, може сами да инсценираме неговия неуспех по някакъв метод, с цел да имаме възприятието, че държим нещата под надзор (все отново ние направихме по този начин, че да се прецакат нещата).
– Чувстваме се недостойни. Ниската самокритика може да докара до това някой да има вяра, че не заслужава триумф или благополучие.
– Нужда от безредици. В съвършения безоблачен следобяд Стефан като че ли от нищото стартира свада, санкционира с безмълвие или подхваща заядливо проблематична обстановка от предишното. И по този начин внезапно следобедът се трансформира в полесражение. Желанието за безредици може да схване разнообразни форми и не всички от тях са градивни.
– Вторична облага . Като се провалим в настоящето си начинание, печелим нещо друго, да вземем за пример помощ, внимание, обич.
Разбира се, в случай че хората знаеха, че вършат тези неща, най-вероятно нямаше да ги вършат!
Хората рядко се самосаботират предумишлено. Като цяло това да прецакаш нещата не е умишлен избор и тъкмо това е казусът. Често в следствие се питаме с неразбиране: „ Защо направих това?! ”. Много от нашите прочувствени задвижващи механизми са несъзнателни, ето за какво хората, които хронично се самосаботират, постоянно употребяват съзнателни причини ( или да си го кажем напряко – оправдания), с цел да обяснят за какво е трябвало да:
- викат на учителя си, което е довело до изключването им от курса;
- пресечен взаимоотношенията с другар, който тъкмо е желал да им предложи прелестна работа;
- прекратят обещаваща връзка.
Ранното научаване или може би по-точно казано ранното ненаучаване, може да сътвори навика да се самосаботираме, а когато нещата вземат, че вървят наред, това може да ни наподобява пъклен плашещо и непознато.
Ако смяташ, че си податлив към този вид държание, то предложенията по-долу може да са ти от изгода (стига да им позволиш, схваща се).
1. Наблюдавай се
Спри да се оправдаваш за какво си направил или не си направил нещо, просто се наблюдавай. Поговорката: „ Не слушай какво приказват хората, гледай какво вършат. ”, може също толкоз добре да се приложи и към нас самите. Просто се наблюдавай обективно, все едно става въпрос за различен човек. Запитай се: „ Какво направих тук? ” и „ Какво ме подтикна да го направя? ”. Беше ли боязън, яд, потребността да държа нещата под надзор (дори когато този надзор значи да накарам нещата да се провалят), потребността от неспокойствие посредством спор или желанието за внимание посредством благосклонност (толкова са ми зле нещата, погрижете се за мен…)?
Един клиент, който направи това, осъзна, че е имал подсъзнателна опозиция да изкарва повече пари от своя татко: „ Все едно да изкарвам повече пари от тези, които той е изкарвал, значи да го предам. ” Веднъж откакто осъзна, че това поверие го кара да се самосаботира, той съумя да излезе от този модел, като несъмнено, се наложи да поставя съзнателни старания в тази тенденция.
Какво саботираш и по какъв начин? Опознай механизма. Бъди доста деликатен, тук става въпрос да забележиш модела, по който в действителност се самосаботираш, а не да се самообвиняваш. Просто обективно погледни нещата и не си позволявай да се самокритикуваш.
2. Успехът се реализира малко по малко
Представи си в елементи какво е същинският триумф за теб и си построи табиет постоянно да си го представяш. Съзнателната визия за триумфа най-вероятно ще се разграничава от подсъзнателните ти убеждения за триумфа. Подсъзнателно може да се опасяваме, че успеем ли, това ще промени внезапно целия ни живот. Но в действителност умишлено можем да забележим, че триумфът се реализира малко по малко, като всяка стъпка, която вършим, ни става позната. Тоест в случай че скочим внезапно от цялостен неуспех към триумф както подсъзнанието ни си мисли, разликата ще е толкоз голяма, че чак е плашеща. Но в действителност на умишлено равнище ние знаем, че всяка крачица, която създадем, ни става позната. И до момента в който малко по малко крачим към нашия триумф, сега, в който го реализираме, той към този момент няма да се усеща непознат.
3. Не хвърляй всичко, поради една дребна грешчица
Хората постоянно се самосаботират, заради перфекционизъм – в случай че не е идеално, какъв е смисълът? Може би сте чували за скорошни изследвания[1], които демонстрират по какъв начин хора на строга диета, пробвайки си да смъкват килограми, са по-склонни да преядат, в случай че усетят, че леко са се отклонили от диетата си: „ По дяволите, ето в този момент я издъних. Я най-малко да си се натъпча качествено! ” Хора, които не са на диета, са по-малко склонни да се тъпчат. Така че в случай че леко си стъпил изкривено или нещо малко се е объркало, умишлено се спирай да мислиш за нещото като провалено, тъй като на този стадий то към момента не е провалено. От твоите последващи дейности зависи дали ще си постигнеш триумфа или в действителност ще го провалиш цялото.
4. Мисли оттатък себе си
Повечето от нас не се считат за егоисти, само че също по този начин е правилно да кажем (без наказание, просто наблюдаваме), че самосаботажът проваля неща и за другите, надлежно е егоистично държание. Хората постоянно отхвърлят, че се държат егоистично, тъй като нямат желание да са егоистични. Но държанието си е държание.
Така сътрудникът, който приключва прелестната връзка от боязън, наранява другия сътрудник. Колегата, който саботира плана, проваля и другите хора от екипа си. Бащата, който саботира финансовите си благоприятни условия, проваля и шанса за по-добър стандарт на живот за фамилията си и така нататък Веднъж откакто си изградим навика да виждаме потребността на по-голямата група, а освен нашите лични прочувствени импулси, става по-трудно да саботираме обстановки.
5. Бъди отворен за живота
Целият живот е едно проучване, опит. Представете си в случай че Пепеляшка беше решила, че в действителност не може да отиде на бала, даже когато има опцията за това. Или пък в случай че грозното патенце беше решило, че не е задоволително положително, с цел да лети нависоко с лебедите. Да си отворен за живота значи да видиш къде биха те завели избрани преживявания и да приемаш отворено положителните, както и неприятните. Разбира се, в случай че нещо в действителност не се получава или в действителност не е за теб, това е наред. Но в случай че имаш опозиция да изследваш живота и да изживееш положителното и здравото, то тогава това е аспект, който има потребност от работа.
Мишката в нашата история не съумя да види огромната картина, когато усети подтик да проговори, само че ти не си мишка (предполагам), тъй че не би трябвало да живееш като такава! Бъди отворен за опциите, които ти предлага живота и си разреши да ги изпробваш!
Време е за триумф!
Адаптация по публикацията на Марк Тирел от Uncommonhelp . me
[1] Изследването на Джанет Поливи и сътрудници от университета в Торонто (Polivy et al., 2010) откриват, че тези, които са на диета и си мислят, че са я провалили, изяждат повече сладки, от тези, които не са на диета. Всъщност изяждат 50% повече! Това е образец по какъв начин самосаботажът се случва в следствие от общопризнат „ пр овал ”, който в действителност не е бил толкоз зле.
