ДПС изпадна в брежневски застой
Самодоволството е най-видимата линия на Движение за права и свободи. Каквото и да се случва, хората на Ахмед Доган съвсем непроменяемо го посрещат с високомерни усмивки – като че ли желаят да покажат, че нищо не може да ги разклати и постоянно ще излизат спечелили.
Така изглеждаха и след края на парламентарните избори на 4 април. „ От ДПС явно сме в звук и в крайник с това, което обявиха българските гласоподаватели ", изборните резултати партийният началник Мустафа Карадайъ. Доказателството? Спечелили са 20 000 гласа повече от парламентарния избор през 2017 година и са добавили 4 депутатски мандата. И какво, това ли е огромната победа на Движение за права и свободи?
Добре, дано се върнем малко по-назад във времето, с цел да забележим какво ни споделя изборната статистика за придвижването през последните десетина години. И по този начин – през 2021 година има 336 306 гласа. 4 години по-рано за Движение за права и свободи гласоподават 315 976 души. На вота за депутати през 2014 година, откакто завърши присъединяване му в кабинета „ Орешарски ”, гласовете са 487 134, а през 2013 година – 400 466. Своя електорален връх партията на Доган доближи през 2009 година, след 8 години във властта, когато получи 610 521 гласа. Можем да споменем и двата евровота през отминалото десетилетие – през 2014 година (386 725 гласа) и 2019 година (323 510 гласа).
В тази връзка, да погледнем и вота от Турция, за който родните националисти се тревожат, че надали не ще вкара страната ни под второ иго. През 2009 година съвсем всеки шести глас (93 926) за Движение за права и свободи е подаден от чужбина - най-много от югоизточната ни съседка. Четири години по-късно гласовете към този момент са 54 353, а през 2014 година напълно малко повече – 59 938. През 2017 година, когато Доган се конкурира с отцепниците Лютви Местан и Касим Дал (Обединение ДОСТ), той съумя да вземе едвам 11 692 гласа. Сега, когато противници за етническия избор няма, а връзките с турския президент Реджеп Ердоган, резултатът на Движение за права и свободи в Турция се повишава единствено до 19 877 гласа.
От тези цифри могат да се създадат няколко явни извода. Първо, в случаите, когато придвижването взе участие в ръководството, резултатите му на последвалите избори са отчетливо по-добри. Второ, от средата на предишното десетилетие насам гласовете, подадени за него, непроменяемо са малко над 300 000. Трето, Турция към този момент не наподобява като изключително важен източник на гласоподаватели.
Защо се получава по този начин? Може би „ обръчите от компании ” към Движение за права и свободи не се хранят толкоз добре, когато е в съпротива? Налице са обаче задоволително косвени признаци, че неговата непосредственост с ГЕРБ му е подсигурила достъп до държавните запаси през годините. Да не приказваме, че придвижването прибира напълно легално милиони левове от хазната всяка година под формата на партийна дотация.
Така че неналичието на пари надали е отговорът.
По-скоро е неналичието на гласоподаватели. Движение за права и свободи е партия на дребния град и на селото, освен това в регионите на България, които свикнахме да назоваваме „ смесени ” поради огромните дялове турско-мюсюлманско население. Тези елементи от страната пострадаха мощно от упадъка, който се следи отвън огромните градове – обедняване, безработица, разпадаща се инфраструктура. Реакцията на по-младите хора беше предстояща – всеобща емиграция в Турция и в Западна Европа. Така се стигна до ситуацията, при което в най-големия и як бастион на Движение за права и свободи – Кърджали, през 2009 година придвижването получи 67 770 гласа, а в този момент с всичките мъчителни старания на партийните деятели да активизират локалните хора и да доведат симпатизанти от Турция, докараха до урните 44 599 души. Тоест, гласоподавателите там са намалели с една трета, което съразмерно отразява свиването на партийния електорат в народен мащаб. Това е и повода, заради която придвижването се насочва към други небогати, изостанали региони на страната без турско-мюсюлмански общности, с цел да търси обезверени хора, които ще му продадат гласа си – наклонност, която се на локалните избори през 2019 година Доколко това е далновидно следва да се види – въпреки всичко у нас популацията трайно се концентрира в няколко градски агломерации, които са определящи за бъдещето на страната, в това число в политически проект.
И нещо друго –
пренебрежението, което партийната върхушка
демонстрира към своите гласоподаватели,
към този момент все по-силно ги нервира. И не става въпрос единствено за неглижирането на ползите и потребностите им, а за направения от тях политически избор. Говорим за преференциите. Ръководството на Движение за права и свободи изпитва страхотна злост към този метод на гласоподаване, тъй като му пречи да вкарва в Народното събрание хора по свое убеждение. Затова си разрешава да натиска депутатите, които са получили доста лични гласове, да отстъпват местата си в листите. Тази година 9 определени народни представители от Движение за права и свободи се отдръпнаха още преди да бъдат публично оповестени за такива. Затова гневни гласоподаватели пишат в кърджалийските конгреси: „ Изгубихте доверие и благосклонности. Ние гласувахме за Движение за права и свободи, бяха определени първите трима от листата, а в този момент нито един от тях не е народен представител от Кърджали. Язък. С тези трима, които стават депутати, в случай че започваше листата, щяхте да чакате доста. Но това е огромен урок за нас гласоподавателите, другия път помислете два пъти преди да сложите фиктивни претенденти... ”
Тези неподходящи трендове принуждават управлението на Движение за права и свободи да регистрира като огромни победи даже скромните 20 000 гласа, получени повече през 2021 година спрямо 2017 година И когато запитат Карадайъ какво е станало с „ изчезналите ” 100 000 гласа на ДОСТ, той да дава отговор с видимо самочувствие: " За стоте хиляди гласа занапред ще вършим точни и съответни разбори. Засега имаме за задача да проучваме 20-те хиляди гласа, които са от горната страна. " Що се отнася до гласовете на Местан, 19 430 от тях пристигнаха от чужбина, останалите – вътре в страната. Защо да не предположим, че това просто са били гласоподаватели на Движение за права и свободи, гневни на придвижването и търсещи опция в друга етническа партия? И когато тази опция изчезна, множеството от тези гласове не се върнаха назад при Доган, тъй като не престават да не го желаят.
Как наподобява Движение за права и свободи през днешния ден?
Движението трайно се оформя като една средноголяма партия. Електоралният му капацитет е задоволителен, с цел да го вкара постоянно в Народното събрание, само че въздействието му вътре е ситуационно, т.е., зависи от размера на другите парламентарни обединения. Токсичната му известност го прави нежелателен за всички сътрудник. Традиционният му електорат (турци, български мюсюлмани, турцизирани роми) се стопява заради демографската рецесия. А опитите му да търси гласоподаватели в нетрадиционни региони към този момент не създават задоволително значими резултати. Накратко, Движение за права и свободи наподобява като че ли е изпаднало в самобитен брежневски застой – партия със застаряващ лидер, в която, на пръв взор, ситуацията не е неприятно, само че в дълготраен план не стои добре.
Така изглеждаха и след края на парламентарните избори на 4 април. „ От ДПС явно сме в звук и в крайник с това, което обявиха българските гласоподаватели ", изборните резултати партийният началник Мустафа Карадайъ. Доказателството? Спечелили са 20 000 гласа повече от парламентарния избор през 2017 година и са добавили 4 депутатски мандата. И какво, това ли е огромната победа на Движение за права и свободи?
Добре, дано се върнем малко по-назад във времето, с цел да забележим какво ни споделя изборната статистика за придвижването през последните десетина години. И по този начин – през 2021 година има 336 306 гласа. 4 години по-рано за Движение за права и свободи гласоподават 315 976 души. На вота за депутати през 2014 година, откакто завърши присъединяване му в кабинета „ Орешарски ”, гласовете са 487 134, а през 2013 година – 400 466. Своя електорален връх партията на Доган доближи през 2009 година, след 8 години във властта, когато получи 610 521 гласа. Можем да споменем и двата евровота през отминалото десетилетие – през 2014 година (386 725 гласа) и 2019 година (323 510 гласа).
В тази връзка, да погледнем и вота от Турция, за който родните националисти се тревожат, че надали не ще вкара страната ни под второ иго. През 2009 година съвсем всеки шести глас (93 926) за Движение за права и свободи е подаден от чужбина - най-много от югоизточната ни съседка. Четири години по-късно гласовете към този момент са 54 353, а през 2014 година напълно малко повече – 59 938. През 2017 година, когато Доган се конкурира с отцепниците Лютви Местан и Касим Дал (Обединение ДОСТ), той съумя да вземе едвам 11 692 гласа. Сега, когато противници за етническия избор няма, а връзките с турския президент Реджеп Ердоган, резултатът на Движение за права и свободи в Турция се повишава единствено до 19 877 гласа.
От тези цифри могат да се създадат няколко явни извода. Първо, в случаите, когато придвижването взе участие в ръководството, резултатите му на последвалите избори са отчетливо по-добри. Второ, от средата на предишното десетилетие насам гласовете, подадени за него, непроменяемо са малко над 300 000. Трето, Турция към този момент не наподобява като изключително важен източник на гласоподаватели.
Защо се получава по този начин? Може би „ обръчите от компании ” към Движение за права и свободи не се хранят толкоз добре, когато е в съпротива? Налице са обаче задоволително косвени признаци, че неговата непосредственост с ГЕРБ му е подсигурила достъп до държавните запаси през годините. Да не приказваме, че придвижването прибира напълно легално милиони левове от хазната всяка година под формата на партийна дотация.
Така че неналичието на пари надали е отговорът.
По-скоро е неналичието на гласоподаватели. Движение за права и свободи е партия на дребния град и на селото, освен това в регионите на България, които свикнахме да назоваваме „ смесени ” поради огромните дялове турско-мюсюлманско население. Тези елементи от страната пострадаха мощно от упадъка, който се следи отвън огромните градове – обедняване, безработица, разпадаща се инфраструктура. Реакцията на по-младите хора беше предстояща – всеобща емиграция в Турция и в Западна Европа. Така се стигна до ситуацията, при което в най-големия и як бастион на Движение за права и свободи – Кърджали, през 2009 година придвижването получи 67 770 гласа, а в този момент с всичките мъчителни старания на партийните деятели да активизират локалните хора и да доведат симпатизанти от Турция, докараха до урните 44 599 души. Тоест, гласоподавателите там са намалели с една трета, което съразмерно отразява свиването на партийния електорат в народен мащаб. Това е и повода, заради която придвижването се насочва към други небогати, изостанали региони на страната без турско-мюсюлмански общности, с цел да търси обезверени хора, които ще му продадат гласа си – наклонност, която се на локалните избори през 2019 година Доколко това е далновидно следва да се види – въпреки всичко у нас популацията трайно се концентрира в няколко градски агломерации, които са определящи за бъдещето на страната, в това число в политически проект.
И нещо друго –
пренебрежението, което партийната върхушка
демонстрира към своите гласоподаватели,
към този момент все по-силно ги нервира. И не става въпрос единствено за неглижирането на ползите и потребностите им, а за направения от тях политически избор. Говорим за преференциите. Ръководството на Движение за права и свободи изпитва страхотна злост към този метод на гласоподаване, тъй като му пречи да вкарва в Народното събрание хора по свое убеждение. Затова си разрешава да натиска депутатите, които са получили доста лични гласове, да отстъпват местата си в листите. Тази година 9 определени народни представители от Движение за права и свободи се отдръпнаха още преди да бъдат публично оповестени за такива. Затова гневни гласоподаватели пишат в кърджалийските конгреси: „ Изгубихте доверие и благосклонности. Ние гласувахме за Движение за права и свободи, бяха определени първите трима от листата, а в този момент нито един от тях не е народен представител от Кърджали. Язък. С тези трима, които стават депутати, в случай че започваше листата, щяхте да чакате доста. Но това е огромен урок за нас гласоподавателите, другия път помислете два пъти преди да сложите фиктивни претенденти... ”
Тези неподходящи трендове принуждават управлението на Движение за права и свободи да регистрира като огромни победи даже скромните 20 000 гласа, получени повече през 2021 година спрямо 2017 година И когато запитат Карадайъ какво е станало с „ изчезналите ” 100 000 гласа на ДОСТ, той да дава отговор с видимо самочувствие: " За стоте хиляди гласа занапред ще вършим точни и съответни разбори. Засега имаме за задача да проучваме 20-те хиляди гласа, които са от горната страна. " Що се отнася до гласовете на Местан, 19 430 от тях пристигнаха от чужбина, останалите – вътре в страната. Защо да не предположим, че това просто са били гласоподаватели на Движение за права и свободи, гневни на придвижването и търсещи опция в друга етническа партия? И когато тази опция изчезна, множеството от тези гласове не се върнаха назад при Доган, тъй като не престават да не го желаят.
Как наподобява Движение за права и свободи през днешния ден?
Движението трайно се оформя като една средноголяма партия. Електоралният му капацитет е задоволителен, с цел да го вкара постоянно в Народното събрание, само че въздействието му вътре е ситуационно, т.е., зависи от размера на другите парламентарни обединения. Токсичната му известност го прави нежелателен за всички сътрудник. Традиционният му електорат (турци, български мюсюлмани, турцизирани роми) се стопява заради демографската рецесия. А опитите му да търси гласоподаватели в нетрадиционни региони към този момент не създават задоволително значими резултати. Накратко, Движение за права и свободи наподобява като че ли е изпаднало в самобитен брежневски застой – партия със застаряващ лидер, в която, на пръв взор, ситуацията не е неприятно, само че в дълготраен план не стои добре.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ