Илюзията, че всичко в Германия върви по вода
Самодоволството е най-опасният зложелател на една страна. Моите сънародници едно време се осланяха на неправилната визия, че „ са си оплели кошницата“. Това, естествено, беше заблуда, за която заплатихме висока цена. Силно се притеснявам, че болшинството от хората в Германия в този момент също са се поддали на рисковата заблуда, че всичко в страната върви по вода.
Вялата предизборна битка отразява подправената убеденост, подбудена от трите немски остатъка: компаниите пестят, частните семейства вършат икономии, а банките във Франкфурт се къпят в пари, които прииждат от непознати европейски страни. Даже федералният бюджет на Германия е на плюс. Но тези остатъци са белег за уязвимост, а не за мощ. Те предвещават съществени компликации, от които в бъдеще ще страдат множеството германци.
Финансово „ цунами “ залива Германия
Нека поразсъждаваме: съществуването на външнотърговски остатък от близо 10% значи, че нацията е принудена да изнася спестяванията си в чужбина и да ги влага в страни с недостиг. Умно ли е това, че немският капитал изкуствено основава „ балони“ в чужбина, които някой ден неизбежно ще се спукат (както стана да вземем за пример в Гърция и Испания)? И умно ли е да се осланяш на финансовите потоци към франкфуртските банки, с цел да покриваш тяхната несъстоятелност? Още повече, че това „ цунами“ от задгранични пари залива Германия, единствено тъй като френските и италиански капиталовложители са изгубили вяра в личните си стопански системи. И още нещо: рационално ли е финансовият министър да тържествува във връзка бюджетния остатък, въпреки че той се крепи на негативните лихви, които обременяват пенсионно-осигурителните каси и подхранват недоверието на немските спестители към политическия истаблишмънт?
Германия се нуждае от открит спор за заплахите, които произтичат от нейните финансови и търговски остатъци, по този начин както Гърция преди време се нуждаеше от полемика за заплахата от своите дефицити. Зад всеки остатък в някоя страна от еврозоната в последна сметка се крие недостиг на друго място.
Политическите партии в Германия възхваляват сходни несъответствия като белег за икономическа мощ, единствено тъй като Германия се радва на остатъци. Но в реалност това значи, че един източник на проблеми се показва пред немската общност като доказателство за триумф.
От това имат потребност и Германия, и Европа
Погледнато в исторически проект, Германия дължи своето забележително състояние в света на един публичен контракт, който обезпечава на немската работническа класа висока сигурност на работното място (и места в надзорните препоръки на огромните компании), в подмяна на което тя пък основава на компаниите уредена, гъвкава и демократична атмосфера, позволяваща им да се развиват. Това обаче беше допустимо единствено до момента в който Съединени американски щати – от името на Европа, и несъмнено на Германия – се грижеха за запазването на общата макроикономическа среда. За страдание от рецесията през 2008 насам Америка към този момент не може да играе тази роля, а немската работническа класа всекидневно усеща следствията от това, че този американски щит към този момент не работи.
Задача на Германия и на останалата част от европейците е да основат рационален механизъм, който да обяснява по какъв начин да се отнасяме към нашите дефицити и остатъци в границите на Европа. Ако се провалим, ще се провали и Европа, тогава ще пропадне и Германия, и цялата цивилизация даже ще се окаже застрашена.
Съдейки по сегашната предизборна битка, нито една от ръководещите партии не се интересува от тази тема. За благополучие има доста други умни хора от разнообразни партии, които са осъзнали потребността от смяна и работят за нея. Тъкмо това е, от което се нуждае Германия. Това е, от което има потребност и Европа.
„ Неблагодарна “ Европа
Протест пред гръцкия парламент против следващия пакет стопански ограничавания, гласувани в подмяна на икономическа и финансова помощ за Гърция, 2015 година На плакатите написа “Не ”, на гръцки, “#Това е прелом ”, на британски и “Меркел = Мизерия ”, на френски езици. “Вече десетилетия Германия вижда ролята си на финансист и бенефициент от/на европейското единение, композиция от възмездие за предишното и персонална полза. Останалата част от континента привикна да разчита на нея, като на страната, на която може да се разчита, да движи напред огромния европейски план. Но с отношението си към Гърция, Германия рискува да загуби това доверие. ” Коментира тогава под тази фотография наблюдаващият на вестник “Ню Йорк Таймс ”, Стивън Ирланджър.
*Коментарът на Янис Варуфакис е оповестен от “Дойче Веле ”. Авторът е някогашен финансов министър на Гърция, през 2015 година в първия кабинет на Алексис Ципрас. 56-годишният икономист е един от най-отявлените критици на немската политика за икономии. Пише книги и е деен блогър.
Вялата предизборна битка отразява подправената убеденост, подбудена от трите немски остатъка: компаниите пестят, частните семейства вършат икономии, а банките във Франкфурт се къпят в пари, които прииждат от непознати европейски страни. Даже федералният бюджет на Германия е на плюс. Но тези остатъци са белег за уязвимост, а не за мощ. Те предвещават съществени компликации, от които в бъдеще ще страдат множеството германци.
Финансово „ цунами “ залива Германия
Нека поразсъждаваме: съществуването на външнотърговски остатък от близо 10% значи, че нацията е принудена да изнася спестяванията си в чужбина и да ги влага в страни с недостиг. Умно ли е това, че немският капитал изкуствено основава „ балони“ в чужбина, които някой ден неизбежно ще се спукат (както стана да вземем за пример в Гърция и Испания)? И умно ли е да се осланяш на финансовите потоци към франкфуртските банки, с цел да покриваш тяхната несъстоятелност? Още повече, че това „ цунами“ от задгранични пари залива Германия, единствено тъй като френските и италиански капиталовложители са изгубили вяра в личните си стопански системи. И още нещо: рационално ли е финансовият министър да тържествува във връзка бюджетния остатък, въпреки че той се крепи на негативните лихви, които обременяват пенсионно-осигурителните каси и подхранват недоверието на немските спестители към политическия истаблишмънт?
Германия се нуждае от открит спор за заплахите, които произтичат от нейните финансови и търговски остатъци, по този начин както Гърция преди време се нуждаеше от полемика за заплахата от своите дефицити. Зад всеки остатък в някоя страна от еврозоната в последна сметка се крие недостиг на друго място.
Политическите партии в Германия възхваляват сходни несъответствия като белег за икономическа мощ, единствено тъй като Германия се радва на остатъци. Но в реалност това значи, че един източник на проблеми се показва пред немската общност като доказателство за триумф.
От това имат потребност и Германия, и Европа
Погледнато в исторически проект, Германия дължи своето забележително състояние в света на един публичен контракт, който обезпечава на немската работническа класа висока сигурност на работното място (и места в надзорните препоръки на огромните компании), в подмяна на което тя пък основава на компаниите уредена, гъвкава и демократична атмосфера, позволяваща им да се развиват. Това обаче беше допустимо единствено до момента в който Съединени американски щати – от името на Европа, и несъмнено на Германия – се грижеха за запазването на общата макроикономическа среда. За страдание от рецесията през 2008 насам Америка към този момент не може да играе тази роля, а немската работническа класа всекидневно усеща следствията от това, че този американски щит към този момент не работи.
Задача на Германия и на останалата част от европейците е да основат рационален механизъм, който да обяснява по какъв начин да се отнасяме към нашите дефицити и остатъци в границите на Европа. Ако се провалим, ще се провали и Европа, тогава ще пропадне и Германия, и цялата цивилизация даже ще се окаже застрашена.
Съдейки по сегашната предизборна битка, нито една от ръководещите партии не се интересува от тази тема. За благополучие има доста други умни хора от разнообразни партии, които са осъзнали потребността от смяна и работят за нея. Тъкмо това е, от което се нуждае Германия. Това е, от което има потребност и Европа.
„ Неблагодарна “ Европа
Протест пред гръцкия парламент против следващия пакет стопански ограничавания, гласувани в подмяна на икономическа и финансова помощ за Гърция, 2015 година На плакатите написа “Не ”, на гръцки, “#Това е прелом ”, на британски и “Меркел = Мизерия ”, на френски езици. “Вече десетилетия Германия вижда ролята си на финансист и бенефициент от/на европейското единение, композиция от възмездие за предишното и персонална полза. Останалата част от континента привикна да разчита на нея, като на страната, на която може да се разчита, да движи напред огромния европейски план. Но с отношението си към Гърция, Германия рискува да загуби това доверие. ” Коментира тогава под тази фотография наблюдаващият на вестник “Ню Йорк Таймс ”, Стивън Ирланджър.
*Коментарът на Янис Варуфакис е оповестен от “Дойче Веле ”. Авторът е някогашен финансов министър на Гърция, през 2015 година в първия кабинет на Алексис Ципрас. 56-годишният икономист е един от най-отявлените критици на немската политика за икономии. Пише книги и е деен блогър.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ