Какви са „конституционните капани“ при назначаването на служебен премиер и може ли Гюров да заеме поста?
След измененията в Конституцията насрочването на избори е допустимо само след назначение на служебно държавно управление. Кой ще бъде длъжностен министър председател взема решение президентът, който избира измежду избран кръг претенденти от по този начин наречената „ домова книга “.
Едно от най-коментираните имена за длъжностен министър-председател е това на Андрей Гюров. В юридическите среди обаче се появиха разногласия дали той може да бъде назначен, защото се чака правосъдно решение за негова възможна несъответственост.
„ Към момента няма финален акт, който да освобождава Андрей Гюров от длъжността подуправител на Българска народна банка. Той е отхвърлен, само че не е освободен. Затова чисто юридически не съществува спънка той да бъде претендент за министър-председател и да бъде назначен “, съобщи пред Нова тв преподавателят по Конституционно право доцент Христо Орманджиев.
По думите му даже да има стартирани производства, до момента в който няма дефинитивно решение, Конституцията не не разрешава сходно предопределение. „ Ако някой реши да нападна указа, това може да стане пред Конституционния съд, само че все още няма юридическа преграда пред неговата кандидатура “, добавя той.
Доцентът разяснява и въпроса какво се случва, в случай че единствено един от всички евентуални претенденти за длъжностен министър председател се съгласи, само че президентът не е склонен с неговата кандидатура или със състава на кабинета. „ В този случай избор на процедура няма. Президентът ще бъде задължен да назначи единствения съгласил се претендент. Конституцията е експлицитна – по член 99, алинея 5 той би трябвало да назначи служебно държавно управление и да насрочи избори “.
Орманджиев акцентира, че в случай че президентът откаже, ще се стигне до институционален блокаж: „ В подобен случай неизбежно ще се стигне до пояснение от Конституционния съд, тъй като президентът няма право да не извърши конституционната норма “.
По отношение на възможни възражения против обособени министри – да вземем за пример този на Министерство на вътрешните работи, който дава отговор за организацията на изборите, преподавателят по конституционно право уточни, че официални периоди за корекции няма. „ Няма очакван период за промени в състава. На процедура се разчита на съвещания и взаимно етично почитание сред президента и претендента за министър-председател “.
Ако обаче има единствено един вероятен претендент и той упорства за съответен състав, президентът може да се окаже без действителен избор: „ В последна сметка президентът ще бъде заставен да назначи и министър, с който не е склонен, в това число и вътрешния министър “.
Друг въпрос, който Орманджиев разяснява, беше дали президентът е задължен да подаде оставка, в случай че има желание да сътвори политическа групировка и да взе участие в избори.
„ Към момента президентът извършва цялостния размер от своите конституционни пълномощия. Докато не подаде оставка, той има право да назначи служебно държавно управление “, сподели конституционалистът.
По думите му оставката се подава пред Конституционния съд и влиза в действие едвам след негово решение: „ Конституционният съд ревизира дали оставката е действителна и дали е израз на свободната воля на президента. Решението има конститутивно деяние – от този миг оставката е реалност “.
При възможна оставка на държавния глав вицепрезидентът поема длъжността, само че наложително след полагане на клетва пред Народното събрание. „ Тази процедура няма съответни периоди и може да забави процеса по назначение на служебно държавно управление и насрочване на изборите “, предизвестява Орманджиев.
https://www.dnes.bg/
