Светила на сцената: Старият ерген Павел Елмазов си взел 20-годишна булка
Само цените бяха надалеч по-ниски - можеше да си купиш билетче за 40 стотинки. Преди представлението авторитетни музикални критици запознаваха младежите с творбата, което им предстоеше да видят и чуят. А след спектакъла навалица средношколци висваше на служебния вход на бул. “Дондуков” да чака за подписи. Така пишещата тези редове получи подпис от огромния оперен комедиант, буфо баса Павел Елмазов. Кой да допуска, че след години тя ще се сближи със фамилията - със брачната половинка Лиляна, дъщерите Евгения и Мария, че даже ще напише и скромната биографична книга за Елмазов!?
В ония години - 60-те, 70-те и 80-те - бе съвременно да се върви на опера А светилата от нашия пръв оперен спектакъл бяха семпли и налични люде.
Да гостуваш в дома на баритона Михаил Люцканов не беше никакъв проблем. Красавец, алпинист, съхранил достолепна външност, той можеше да споделя с часове. При това - с голямо почитание към ония, които са били преди него в театъра - да вземем за пример за превъзходния баритон Петър Золотович. Михаил Люцканов е ученик на нашата Музикална академия, където учи при Иван Вулпе, а по-късно специализира в Рим при маестро Еторе Борукия. Не остава в чужбина - връща се в България, с цел да се трансформира в баритон номер 1 на Софийската опера. За да изиграе Валентин във “Фауст” на Гуно, Жорж Жермон в “Травиата” на Верди, Мелничарят в “Еро от оня свят” на Готовац, Доктор Малатеста в “Дон Паскуале” на Доницети. Неговият Евгений Онегин в едноименната опера на Чайковски и до през днешния ден си остава непостижим. А за Фигаро в “Севилският бръснар” се описват митове. Михаил Люцканов умееше да завързва другарства - непосредствен в операта му беше буфо басът Павел Елмазов. Ето какво си спомня той за него пред пишещата тези редове:
Михаил Люцканов, оперен артист
“С моя незаместим сътрудник Павел Елмазов ни свързват благи мемоари. Със своя изобилен комизъм на сцената и в живота той правеше дните ни приятни и радостни. В живота Павлюшата, както го наричахме всички, беше непрекъснат център на внимание. Ето ти една преживелица за Павлюшата като жених. Той бе подложен на рецензия във връзка с възрастта от едно селянче в село Владая, където имахме концерт. Заклетият ерген Павел Елмазов чак на 55-годишна възраст ни изненада с новината, че се е оженил. Извършил го скрито, да не би приятелите му да го разубедят. Павлюшата докара у дома млада жена на 20 години и тъща на 40. Когато ни предложения при свършения факт у дома на улица “Бачо Киро” 39, нашите погледи се спираха повече на зрялата и хубава тъща Мария, в сравнение с върху преди малко навлязлата в фамилния живот нежна булка. Но Павлюшата излезе воин в тази щура постъпка. Тези две млади и възпитани дами му сътвориха спокоен фамилен ъгъл, успокоение и домакински уют. Като корона на това фамилно благополучие бе и появяването на две надарени дъщерички - Евгения и Мария, които след години станаха музикантки. Павлюшата не е инцидентен човек. Син е на Евгения Марс, музата на Иван Вазов. Народният стихотворец го е държал на коленете си и го е възпитавал, поощрявал го е във всичко.
Срещу 1 май 1955 година проведох концертна бригада, която да изнесе стратегия във Владая пред трудовашка военна част - продължава своя роман Михаил Люцканов. - Трудоваците бяха приготвили на площада специфична сцена за изпълнителите, декорирана със свежи борови клони. Павлюшата ме бе помолил да вземе на концерта и младата си жена. Приятно ми беше, че в компанията ще има още едно младо създание, па може инцидентно да вземе да пристигна и тъщата! Трудоваците ни изпратиха рейс, който ни взе напряко от операта. Във Владая публиката ни очакваше с неспокойствие. Набързо скалъпеният конферансие заяви: “Драги трудоваци, пристигнали са хумористите от Народния спектакъл и всеки от тях ще каже по нещо!”. Ние, изпълнителите, стоим заедно пред стълбичката и си чакаме реда. Около нас се тълпят майки с пеленачета на ръце, немирни малчугани си пробиват път измежду публиката.
Павлюшата стои до младата си жена и поддържа положителното въодушевление с вицове. Мина номерът на Веско Симеонов, след това - Магда Колчакова, Сийка Петрова, моя благосклонност, Зинка Йовчева, а Павлюшата го оставихме за най-сетне. И когато конферансието с възторг заяви името на заслужилия актьор Павел Елмазов, едно дете, което стоеше до младата жена на Павлюшата, рече: “Де да видиме старецо що че каже!”. Павлюшата се качваше по стълбата и нищо не чу, младата му жена се направи, че нищо не е схванала от думите на хлапето. А ние, останалите, изтръпнахме от боязън да не последват нови мнения в същия дух.”
Павел Елмазов в действителност е паметно име в българския оперен спектакъл. Сценичните му превъплъщения не са едно и две, а най-значимото, с което публиката го помни и през днешния ден, е лекар Бартоло от “Севилският бръснар” на Росини. В тази опера той си партнира с превъзходния баритон Михаил Люцканов като Фигаро и с колоратурното сопрано Екатерина Апостолова като Розина. Знаменателни остават думите на доктор Бартоло към Розина, подозирана от него, че е написала любовно писъмце на граф Алмавива: “А где е петият лист хартия, тук са шест?”. И през днешния ден огромният наш оперен актьор и режисьор Павел Герджиков приказва с обич и поклонение за Павел Елмазов - нали и двамата застъпват една и съща роля - доктор Бартоло. А по време на оперните състезания у нас именитата италианска звезда Тоти дал Монте, която е в журито, обществено декларира, че най-хубавият доктор Бартоло живее в София и се споделя Павел Елмазов.
Сърдечно другарство свързва през 50-те, 60-те и 70-те години семейство Люцканови със семейство Елмазови. В гостоприемния дом на Павлюшата, съхранен и до през днешния ден недокоснат, се събират постоянно другари. Там гостува и фамилията на огромния български фотограф Петър Папакочев. Той е създател на прелестните портрети на благите си другари - Мишо Люцканов и Павел Елмазов. Преди броени дни те се появиха в чудесния албум със фотоси на Папакочев, публикуван от бургаското издателство “Знаци”.
Та кой не е театралничил пред Папакочев? Очарователното сопрано от Софийската опера Мария Димчевска, великият Николай Гяуров в младите си години, виолончелистът легенда Мстислав Ростропович по време на посещение в София, Таня Масалитинова, Райна Кабаиванска, Лиляна Барева, грандамите на родната оперета Мими Балканска и Тинка Краева, Христина Ангелакова, великият футболист Георги Аспарухов - Гунди, Емил Димитров. И пишещата тези редове имаше рядкото благополучие да познава персонално Петър Папакочев и да си поръча при него фотоси на известни актьори. Когато пожела да ги заплати, Папакочев рече: “Пари от колежка, в никакъв случай! Снимките са Ви подарък. И елате да Ви направя един прекрасен портрет за спомен”.
Срам, стеснение или небрежност станаха причина младата тогава журналистка да не отиде при Папакочев.
Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55 "/
В ония години - 60-те, 70-те и 80-те - бе съвременно да се върви на опера А светилата от нашия пръв оперен спектакъл бяха семпли и налични люде.
Да гостуваш в дома на баритона Михаил Люцканов не беше никакъв проблем. Красавец, алпинист, съхранил достолепна външност, той можеше да споделя с часове. При това - с голямо почитание към ония, които са били преди него в театъра - да вземем за пример за превъзходния баритон Петър Золотович. Михаил Люцканов е ученик на нашата Музикална академия, където учи при Иван Вулпе, а по-късно специализира в Рим при маестро Еторе Борукия. Не остава в чужбина - връща се в България, с цел да се трансформира в баритон номер 1 на Софийската опера. За да изиграе Валентин във “Фауст” на Гуно, Жорж Жермон в “Травиата” на Верди, Мелничарят в “Еро от оня свят” на Готовац, Доктор Малатеста в “Дон Паскуале” на Доницети. Неговият Евгений Онегин в едноименната опера на Чайковски и до през днешния ден си остава непостижим. А за Фигаро в “Севилският бръснар” се описват митове. Михаил Люцканов умееше да завързва другарства - непосредствен в операта му беше буфо басът Павел Елмазов. Ето какво си спомня той за него пред пишещата тези редове:
Михаил Люцканов, оперен артист
“С моя незаместим сътрудник Павел Елмазов ни свързват благи мемоари. Със своя изобилен комизъм на сцената и в живота той правеше дните ни приятни и радостни. В живота Павлюшата, както го наричахме всички, беше непрекъснат център на внимание. Ето ти една преживелица за Павлюшата като жених. Той бе подложен на рецензия във връзка с възрастта от едно селянче в село Владая, където имахме концерт. Заклетият ерген Павел Елмазов чак на 55-годишна възраст ни изненада с новината, че се е оженил. Извършил го скрито, да не би приятелите му да го разубедят. Павлюшата докара у дома млада жена на 20 години и тъща на 40. Когато ни предложения при свършения факт у дома на улица “Бачо Киро” 39, нашите погледи се спираха повече на зрялата и хубава тъща Мария, в сравнение с върху преди малко навлязлата в фамилния живот нежна булка. Но Павлюшата излезе воин в тази щура постъпка. Тези две млади и възпитани дами му сътвориха спокоен фамилен ъгъл, успокоение и домакински уют. Като корона на това фамилно благополучие бе и появяването на две надарени дъщерички - Евгения и Мария, които след години станаха музикантки. Павлюшата не е инцидентен човек. Син е на Евгения Марс, музата на Иван Вазов. Народният стихотворец го е държал на коленете си и го е възпитавал, поощрявал го е във всичко.
Срещу 1 май 1955 година проведох концертна бригада, която да изнесе стратегия във Владая пред трудовашка военна част - продължава своя роман Михаил Люцканов. - Трудоваците бяха приготвили на площада специфична сцена за изпълнителите, декорирана със свежи борови клони. Павлюшата ме бе помолил да вземе на концерта и младата си жена. Приятно ми беше, че в компанията ще има още едно младо създание, па може инцидентно да вземе да пристигна и тъщата! Трудоваците ни изпратиха рейс, който ни взе напряко от операта. Във Владая публиката ни очакваше с неспокойствие. Набързо скалъпеният конферансие заяви: “Драги трудоваци, пристигнали са хумористите от Народния спектакъл и всеки от тях ще каже по нещо!”. Ние, изпълнителите, стоим заедно пред стълбичката и си чакаме реда. Около нас се тълпят майки с пеленачета на ръце, немирни малчугани си пробиват път измежду публиката.
Павлюшата стои до младата си жена и поддържа положителното въодушевление с вицове. Мина номерът на Веско Симеонов, след това - Магда Колчакова, Сийка Петрова, моя благосклонност, Зинка Йовчева, а Павлюшата го оставихме за най-сетне. И когато конферансието с възторг заяви името на заслужилия актьор Павел Елмазов, едно дете, което стоеше до младата жена на Павлюшата, рече: “Де да видиме старецо що че каже!”. Павлюшата се качваше по стълбата и нищо не чу, младата му жена се направи, че нищо не е схванала от думите на хлапето. А ние, останалите, изтръпнахме от боязън да не последват нови мнения в същия дух.”
Павел Елмазов в действителност е паметно име в българския оперен спектакъл. Сценичните му превъплъщения не са едно и две, а най-значимото, с което публиката го помни и през днешния ден, е лекар Бартоло от “Севилският бръснар” на Росини. В тази опера той си партнира с превъзходния баритон Михаил Люцканов като Фигаро и с колоратурното сопрано Екатерина Апостолова като Розина. Знаменателни остават думите на доктор Бартоло към Розина, подозирана от него, че е написала любовно писъмце на граф Алмавива: “А где е петият лист хартия, тук са шест?”. И през днешния ден огромният наш оперен актьор и режисьор Павел Герджиков приказва с обич и поклонение за Павел Елмазов - нали и двамата застъпват една и съща роля - доктор Бартоло. А по време на оперните състезания у нас именитата италианска звезда Тоти дал Монте, която е в журито, обществено декларира, че най-хубавият доктор Бартоло живее в София и се споделя Павел Елмазов.
Сърдечно другарство свързва през 50-те, 60-те и 70-те години семейство Люцканови със семейство Елмазови. В гостоприемния дом на Павлюшата, съхранен и до през днешния ден недокоснат, се събират постоянно другари. Там гостува и фамилията на огромния български фотограф Петър Папакочев. Той е създател на прелестните портрети на благите си другари - Мишо Люцканов и Павел Елмазов. Преди броени дни те се появиха в чудесния албум със фотоси на Папакочев, публикуван от бургаското издателство “Знаци”.
Та кой не е театралничил пред Папакочев? Очарователното сопрано от Софийската опера Мария Димчевска, великият Николай Гяуров в младите си години, виолончелистът легенда Мстислав Ростропович по време на посещение в София, Таня Масалитинова, Райна Кабаиванска, Лиляна Барева, грандамите на родната оперета Мими Балканска и Тинка Краева, Христина Ангелакова, великият футболист Георги Аспарухов - Гунди, Емил Димитров. И пишещата тези редове имаше рядкото благополучие да познава персонално Петър Папакочев и да си поръча при него фотоси на известни актьори. Когато пожела да ги заплати, Папакочев рече: “Пари от колежка, в никакъв случай! Снимките са Ви подарък. И елате да Ви направя един прекрасен портрет за спомен”.
Срам, стеснение или небрежност станаха причина младата тогава журналистка да не отиде при Папакочев.
Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ