Мегаструктура под прицел
Само преди дни служебният финансов министър Асен Василев разгласи, че стартира инспекция в така наречен Фонд на фондовете, който съгласно изчисленията на Василев регистрира загуба, при все това оперира запас от 1.3 милиарда лв.. Моментално след анонса за задаващата се инспекция се появиха и първите стопански хардлайнери, които приканиха за промяна или за директното закриване на финансовата конструкция, която е под шапката на Министерството на финансите.
Логичният въпрос е с к акво тъкмо се занимава въпросният мегафонд и с какво способства за икономическия напредък? Този въпрос следва да бъде заложен, тъй като през годините сме се нагледали на държавни бастиони, които стремително се трансформират в люпилня за служители със солидни приходи и съвсем никакъв принос за обществото.
Чрез Фонда на фондовете се разпределят средства по оперативните стратегии посредством профилирани схеми за облекчено дългово или дялово и квази-дялово финансиране. Идеята е, посредством тези принадлежности компаниите не просто да получават грант, а да притеглят спомагателни средства от частния и обществения бранш.
Защитниците на тези принадлежности споделят, че те обезпечават финансова поддръжка на крайни получатели с стопански жизнеспособни планове, само че с дребни шансове за достъп до всекидневно банково кредитиране или вложения от свободния пазар, тъй като нямат бизнес история или са оценени като рискови. Отделно, добре стартирана е тезата, че
заемите посредством финансови принадлежности
са по-достъпни и по-изгодни от останалите заеми на пазара. Никой обаче не се е наел да изнесе обществено данни дали това в реалност е по този начин.
Напоследък обаче Фонда на фондовете се трансформира в тежък воденичен камък на шията на бюджета. Ще напомним, че капиталът му бе увеличаван нееднократно с решение на Министерския съвет, т.е. с бюджетни средства. През януари тази година кабинетът " Борисов 3 " наля 21.88 млн. лева към фонда. За последно през април в капитала на ФнФ бяха изсипани още 600 000 лева от бюджета на Министерството на финансите. Точно по този начин се образува и сумата, оповестена от финансовия министър Асен Василев. Към това следва да прибавим и много по-скромно подсиления капитал от 375 000 лева, която ФнФ получи през юни 2020 година.
При тази бюджетна благотворителност към Фонда на фондовете изниква и въпросът
с какво способства тази конструкция за приходите в хазната?
В устава на ФнФ написа, че ще работи като естествена компания с всички благоприятни условия за облага и опасности от загуби. Предвидено е даже да открива клонове в страната и да раздава дивиденти. Може и да банкрутира или собствеността му да бъде трансферирана - все хипотези, записани в устава. Въпросът, който поставихме, изглежда е реторичен, защото от основаването му до момента не се е чуло за дивидентен принос към държавните финанси.
Любопитно е кой е отговорен за ръководството на средствата. От предишното лято в управителния съвет на фонда влезе Владимир Данаилов, който бе посочен като кадър на столичната кметица Йорданка Фандъкова - досегашен зам.председател на ГЕРБ. Данаилов прескочи във ФнФ непосредствено от креслото си в Столична община, където бе заместник-кмет по направление " Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ". Другият представител в УС на фонда е Александър Георгиев.
Въпросът е по какъв начин тези две физически лица дават отговор за повереният им над милиарен запас? Като регистрират загуби? Или като гълтам от ден на ден бюджетни средства? В този подтекст изцяло разумна е позицията на финансиста Любомир Дацов, съгласно който
в настоящия му тип ФнФ трябва да бъде закрит.
" Фондът взема над 1 млрд лева от оперативните стратегии, като не е ясно до каква степен доближават те - до една дребна група предприемачи по уредения механизъм. Дори в случай че Фонда бъде оставен да работи, е добре да се види добавената стойност, която той носи. Няма смисъл да съществува една такава администрация, която си раздава големи заплати, които не е заслужила и не създава. Ако бъде оставен да работи, Фондът може да съществува в границите на 200-300 млн. лева “, споделя Дацов.
По думите му Фондът е бил основан като опит, тъй като се е считало, че през идващия програмен интервал средствата от Европейски Съюз ще бъдат по заемния модел.
" Експериментираше се с един модел, през който да бъдат разпределени едни пари. Ако погледнем техниката на систематизиране, там няма никакви значими хрумвания няма ", добави Дацов.
В прочут смисъл успеваемостта на фонда си пролича и при оправянето с коронакризата.
В разгара на рецесията, страната пусна две идентични схеми за преференциални Коронавирус заеми, предопределени за бизнеса и ръководени от Българската банка за развиване (ББР) и от Фонда на фондове (ФнФ).
Още при стартирането на инструмента на ФнФ през октомври 2020 година се оказа, че общият финансов запас за гаранции, деклариран от банките сътрудници, надвишава бюджета на програмата, който е близо 158 млн. лв.. И до ден сегашен обаче фондът не е обявил на уеб страницата си какъв брой заеми са раздадени по тази мярка.
Къде ФнФ запраща най-големи средства
Кои са най-големите планове на Фонда на фондовете стана известно по време на запитване към финансовия министър Кирил Ананиев от ексдепутатката Мария Капон по време на 45-ия парламент.
Например по Финансов инструмент за развиване на водния бранш медиатор е Европейска банка за възобновяване и развиване. Фондът е заделил 224.9 млн. лева за подкрепяне на планове на ВиК сдруженията в страната, като ЕБВР е поела ангажимент да добави лични средства в същия размер.
На второ място Ананиев класира инструмента " Фонд за градско развиване ". По него са основани три под фонда. От Оперативна стратегия " Региони в напредък " са отпуснати над 220 млн. лева, а медиаторът по този инструмент добавя 85.3 млн. лева лични средства. По-конкретно медиаторът е консорциум, формиран от Обединена Българска Банка АД, Фонд ФЛАГ и Българска Консултантска Организация ЕООД.
Трети се класира инструментът „ Регионален фонд за градско развиване “ АД
с размер на обществения запас от 130.4 млн. лв..
Посредникът обезпечава лични средства в размер на 82.1 млн.лева. Става дума за дружество, мажоритарна благосъстоятелност на Банка ДСК.
" Силвърлайн партнърс “ ООД е медиатор на фонда за дялови вложения „ Мецанин/Растеж “, финансиран в размер на 75.3 млн. лева със средства по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година. Посредникът следва да притегли лични средства и средства от самостоятелни частни вложители в размер на 26 млн. лв.. А Фонд мениджърът сплотява одобрени специалисти от водещи фондове за рисково финансиране в страната и в района.
Логичният въпрос е с к акво тъкмо се занимава въпросният мегафонд и с какво способства за икономическия напредък? Този въпрос следва да бъде заложен, тъй като през годините сме се нагледали на държавни бастиони, които стремително се трансформират в люпилня за служители със солидни приходи и съвсем никакъв принос за обществото.
Чрез Фонда на фондовете се разпределят средства по оперативните стратегии посредством профилирани схеми за облекчено дългово или дялово и квази-дялово финансиране. Идеята е, посредством тези принадлежности компаниите не просто да получават грант, а да притеглят спомагателни средства от частния и обществения бранш.
Защитниците на тези принадлежности споделят, че те обезпечават финансова поддръжка на крайни получатели с стопански жизнеспособни планове, само че с дребни шансове за достъп до всекидневно банково кредитиране или вложения от свободния пазар, тъй като нямат бизнес история или са оценени като рискови. Отделно, добре стартирана е тезата, че
заемите посредством финансови принадлежности
са по-достъпни и по-изгодни от останалите заеми на пазара. Никой обаче не се е наел да изнесе обществено данни дали това в реалност е по този начин.
Напоследък обаче Фонда на фондовете се трансформира в тежък воденичен камък на шията на бюджета. Ще напомним, че капиталът му бе увеличаван нееднократно с решение на Министерския съвет, т.е. с бюджетни средства. През януари тази година кабинетът " Борисов 3 " наля 21.88 млн. лева към фонда. За последно през април в капитала на ФнФ бяха изсипани още 600 000 лева от бюджета на Министерството на финансите. Точно по този начин се образува и сумата, оповестена от финансовия министър Асен Василев. Към това следва да прибавим и много по-скромно подсиления капитал от 375 000 лева, която ФнФ получи през юни 2020 година.
При тази бюджетна благотворителност към Фонда на фондовете изниква и въпросът
с какво способства тази конструкция за приходите в хазната?
В устава на ФнФ написа, че ще работи като естествена компания с всички благоприятни условия за облага и опасности от загуби. Предвидено е даже да открива клонове в страната и да раздава дивиденти. Може и да банкрутира или собствеността му да бъде трансферирана - все хипотези, записани в устава. Въпросът, който поставихме, изглежда е реторичен, защото от основаването му до момента не се е чуло за дивидентен принос към държавните финанси.
Любопитно е кой е отговорен за ръководството на средствата. От предишното лято в управителния съвет на фонда влезе Владимир Данаилов, който бе посочен като кадър на столичната кметица Йорданка Фандъкова - досегашен зам.председател на ГЕРБ. Данаилов прескочи във ФнФ непосредствено от креслото си в Столична община, където бе заместник-кмет по направление " Дигитализация, нововъведения и икономическо развиване ". Другият представител в УС на фонда е Александър Георгиев.
Въпросът е по какъв начин тези две физически лица дават отговор за повереният им над милиарен запас? Като регистрират загуби? Или като гълтам от ден на ден бюджетни средства? В този подтекст изцяло разумна е позицията на финансиста Любомир Дацов, съгласно който
в настоящия му тип ФнФ трябва да бъде закрит.
" Фондът взема над 1 млрд лева от оперативните стратегии, като не е ясно до каква степен доближават те - до една дребна група предприемачи по уредения механизъм. Дори в случай че Фонда бъде оставен да работи, е добре да се види добавената стойност, която той носи. Няма смисъл да съществува една такава администрация, която си раздава големи заплати, които не е заслужила и не създава. Ако бъде оставен да работи, Фондът може да съществува в границите на 200-300 млн. лева “, споделя Дацов.
По думите му Фондът е бил основан като опит, тъй като се е считало, че през идващия програмен интервал средствата от Европейски Съюз ще бъдат по заемния модел.
" Експериментираше се с един модел, през който да бъдат разпределени едни пари. Ако погледнем техниката на систематизиране, там няма никакви значими хрумвания няма ", добави Дацов.
В прочут смисъл успеваемостта на фонда си пролича и при оправянето с коронакризата.
В разгара на рецесията, страната пусна две идентични схеми за преференциални Коронавирус заеми, предопределени за бизнеса и ръководени от Българската банка за развиване (ББР) и от Фонда на фондове (ФнФ).
Още при стартирането на инструмента на ФнФ през октомври 2020 година се оказа, че общият финансов запас за гаранции, деклариран от банките сътрудници, надвишава бюджета на програмата, който е близо 158 млн. лв.. И до ден сегашен обаче фондът не е обявил на уеб страницата си какъв брой заеми са раздадени по тази мярка.
Къде ФнФ запраща най-големи средства
Кои са най-големите планове на Фонда на фондовете стана известно по време на запитване към финансовия министър Кирил Ананиев от ексдепутатката Мария Капон по време на 45-ия парламент.
Например по Финансов инструмент за развиване на водния бранш медиатор е Европейска банка за възобновяване и развиване. Фондът е заделил 224.9 млн. лева за подкрепяне на планове на ВиК сдруженията в страната, като ЕБВР е поела ангажимент да добави лични средства в същия размер.
На второ място Ананиев класира инструмента " Фонд за градско развиване ". По него са основани три под фонда. От Оперативна стратегия " Региони в напредък " са отпуснати над 220 млн. лева, а медиаторът по този инструмент добавя 85.3 млн. лева лични средства. По-конкретно медиаторът е консорциум, формиран от Обединена Българска Банка АД, Фонд ФЛАГ и Българска Консултантска Организация ЕООД.
Трети се класира инструментът „ Регионален фонд за градско развиване “ АД
с размер на обществения запас от 130.4 млн. лв..
Посредникът обезпечава лични средства в размер на 82.1 млн.лева. Става дума за дружество, мажоритарна благосъстоятелност на Банка ДСК.
" Силвърлайн партнърс “ ООД е медиатор на фонда за дялови вложения „ Мецанин/Растеж “, финансиран в размер на 75.3 млн. лева със средства по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 година. Посредникът следва да притегли лични средства и средства от самостоятелни частни вложители в размер на 26 млн. лв.. А Фонд мениджърът сплотява одобрени специалисти от водещи фондове за рисково финансиране в страната и в района.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ