Наборна военна служба само ще докаже разпада на армията
Само преди дни българският министър председател Бойко Борисов се скъса да се хвали по какъв начин ги редува Съединени американски щати и Русия - от " Америка за България " се прехвърлял на съветския дипломат, от там минавал през съветска зам.-министърка на образованието, с цел да стигнел отново до Съединени американски щати и НАТО. Като оставим настрани този неразбираем метод на дипломатически шегички, то няма по какъв начин да не видим, че при срещата си с шефа на Военния комитет на НАТО сър Стюарт Пийч българският министър председател безспирно се е опиянявал от описа си за това какъв брой доста пари за отбрана отделя България. Той докладвал, че до момента в който за всички страни в НАТО са заложени 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт да отиват за защита, то със закупуването на 8 броя самолети F-16 през актуалната година задачата към този момент е реализирана и в края на 2019-а се очаквало разноските ни за защита да надвишат 3 на сто от Брутният вътрешен продукт. Всъщност единствено преди няколко седмици стана известно, че след като държавното управление преведе наведнъж 1 милиарда и 200 млн. $ по сметките на Съединени американски щати за осемте нови изтребителя F-16, България се е изстреляла на второ място по разноски в целия алианс. От всички 29 съдружници в НАТО най-вече пари за защита отделят Съединени американски щати - 3.42 на 100 от Брутният вътрешен продукт, следва България - 2.6 на 100, а по-късно се подреждат Гърция, Англия, Естония, Румъния, Полша, Латвия и др. Вторият значим индикатор е какъв брой % от разноските за защита отиват за ново въоръжение. Тези 2.2 милиарда лева, които България към този момент преведе за новите изтребители F-16, представлявали 60 на сто от разноските ни за защита, което
ни нареждало на първо място в НАТО по този индикатор
Цялата история с изтребителите роди и именитите изказвания на българския министър председател за това по какъв начин сме щели да пазим с тях и въздушното пространство на Северна Македония, " тъй като по този начин или другояче тези самолети не могат да завият толкоз близо и вървят " над нейна територия. Очевидно, че Борисов ще би трябвало да изчака да охранява Скопие и Северна Македония, още повече че самолетите ще дойдат най-рано след три години. Отгоре на всичко към този момент стана ясно, че с тази задача ще се заеме Гърция, само че това е друга тематика.
Така или другояче, всичко това с милиардните разноски за въоръжения понякога подклажда самовлюбеността на родните управници и политици, само че някак с тези числа май свършва всичко, с което можем да се похвалим по линия на войска и защита.
Защото от формалното известие на държавното управление за срещата на Борисов с шефа на Военния съвет на НАТО излиза наяве, че той го уведомил по какъв начин се полагали усилия за разпространение на военната специалност и повишение на нейната конкурентоспособност на пазара на труда.
Няма по какъв начин да не ни се види необичайно и даже неуместно да има такива хвалби, в случай че е повече от ясно, че най-големият проблем на армията е с човешкия фактор. И че в момента
армията изживява същинска кадрова рецесия,
като публично свободните места са към 5500, само че импровизирано се приказва за над 6000, че и дори повече. При всички положения най-малко 1/5 от армията е числа, зад които липсват хора.
Самата войска признава, че в някои съединения има даже 25% недокомплект, като най-тежко е ситуацията в Сухопътните войски. Но да вземем за пример даже при гвардейците липсват цели 50% от състава. Проблеми има и във Военноморски сили, а при Военновъздушни сили драмата е и с хората, и с техниката.
Военното министерство опитва с начинания като " Бъди боец " и с промени в закона, с които да се вкара така наречен доброволна работа да позакърпи нещата, само че нещата изглеждат обречени. За събирането на бойци по градовете към този момент стана дума, а пък доброволната работа срещна отпор от страна на бизнеса, тъй като планът планува неглижиране на работодателите и слагането им според от някакви имагинерни компенсации, които щели да се дефинират от министъра на защитата.
В документ МО признава в прав текст: " Анализите демонстрират, че в рамките на следващите 10–15 г. България няма да разполага с задоволително
подготвени граждани за отбрана на отечеството,
придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования ". Като образец се привежда събитието, че " за интервала на осъществяване на курсовете за подготовка на жителите за отбрана на отечеството от 2015 година до през днешния ден начална военна подготовка са минали 337 български жители, а в курсове за специфична военна подготовка за потребностите на въоръжените сили - едвам 27 ".
И с цел да е несъмнено, че обстановката е повече от трагична, то управлението на МО в лицето на неговия началник направи обезверен ход - да изиска връщането на наборната работа.
Защото в тези времена да искаш сходно нещо, когато има и идват избори, когато е ясно по какъв начин майки и въобще родители биха посрещнали сходно нещо, по какъв начин биха го изтълкували стотиците хиляди младежи, които учат или работят в чужбина, то има два разновидността: или искаш събиране на няколко гласа на хора, които биха подкрепили носталгично сходно нещо, или пък си е тичане преди вятъра, когато лъсне отчайващото положение на армията като кадрови запас.
" От 2021 г. може да се вкара наборната военна работа, ако в този момент страната стартира да работи по тематиката. Няма да е елементарно, само че и няма да е толкоз скъпо, колкото се пробват да ни изясняват ", разгласи единствено преди дни силовият вицепремиер и боен министър Красимир Каракачанов. Той направи поръчката по време на Втория народен събор на запасното воинство в България.
Според Каракачанов възобновяване на наборната военна работа e
безусловно наложително, тъй като на процедура армията няма запас
Той посочи, че в случай че в този момент се случи нещо и се наложи да се активизират младежите между 18 и 30 години, те ще окажат пушечно месо и лесни цели.
Според министъра на защитата извънредно време е младите хора да бъдат възпитавани в дух и умения, а не като джендъри. Министърът добави, че употребяваните досегашни причини против връщането на наборната казарма „ към този момент не важат “, тъй като доста страни от Европейски Съюз и наши съседски са върнали наборната работа, а в някои в никакъв случай не е била отменяна. Оптималният период за военната наборна работа съгласно военния министър е 6-9 месеца, като за дамите и девойките тя е доброволна.
" Дори в този момент да я въведем, сме закъснели ",
счита Каракачанов и отчита като неточност политическото решение за премахването на наборната военна работа преди 12 години.
Всъщност точно от края на 2007 година в България няма наборна военна работа. И от този момент съвсем всичко обвързвано и с запаса е изцяло неглижирано. Няма запасни сборове, няма поддържане на подготовка. Проблемът въобще не са единствено младежите, само че и всички останали. Защото
може ли да каже някой министър или народен представител,
който е бил в казармата, дали е викан ресурс, дали е ходил на обучение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, в случай че не дай боже, има готовност по някаква причина? Със сигурност нищо сходно няма и не се е случвало всички тези не 12, а несъмнено цели 30 години.
Дори хората, които регистрират и смятат, че премахването на наборната работа, без да се оцени и предвижда резултата от професионална войска, е неточност, считат, че вероятно нейно връщане би коствало освен доста старания, само че и доста, доста време. Факт е, че никой не погледна напред и не видя, че при демографска рецесия, при заплати от 600-700-800 лева за кадрови боец няма да има никакъв интерес. Или в случай че първоначално е имало нещо сходно, то желанието бързо ще угасне.
Какво се случи вместо това? Постепенното очистване на мобилизационния запас на страната, отчуждаването на армията от хората и обществото, неналичието на каквато и да е военна подготовка, постепенна загуба на горделивост от войската, изразяваща се към този момент само в вървене на церемониал на въоръжение на възраст 40-50 години, и то в случай че има подобен. И в случай че това не е трагично състояние?
ни нареждало на първо място в НАТО по този индикатор
Цялата история с изтребителите роди и именитите изказвания на българския министър председател за това по какъв начин сме щели да пазим с тях и въздушното пространство на Северна Македония, " тъй като по този начин или другояче тези самолети не могат да завият толкоз близо и вървят " над нейна територия. Очевидно, че Борисов ще би трябвало да изчака да охранява Скопие и Северна Македония, още повече че самолетите ще дойдат най-рано след три години. Отгоре на всичко към този момент стана ясно, че с тази задача ще се заеме Гърция, само че това е друга тематика.
Така или другояче, всичко това с милиардните разноски за въоръжения понякога подклажда самовлюбеността на родните управници и политици, само че някак с тези числа май свършва всичко, с което можем да се похвалим по линия на войска и защита.
Защото от формалното известие на държавното управление за срещата на Борисов с шефа на Военния съвет на НАТО излиза наяве, че той го уведомил по какъв начин се полагали усилия за разпространение на военната специалност и повишение на нейната конкурентоспособност на пазара на труда.
Няма по какъв начин да не ни се види необичайно и даже неуместно да има такива хвалби, в случай че е повече от ясно, че най-големият проблем на армията е с човешкия фактор. И че в момента
армията изживява същинска кадрова рецесия,
като публично свободните места са към 5500, само че импровизирано се приказва за над 6000, че и дори повече. При всички положения най-малко 1/5 от армията е числа, зад които липсват хора.
Самата войска признава, че в някои съединения има даже 25% недокомплект, като най-тежко е ситуацията в Сухопътните войски. Но да вземем за пример даже при гвардейците липсват цели 50% от състава. Проблеми има и във Военноморски сили, а при Военновъздушни сили драмата е и с хората, и с техниката.
Военното министерство опитва с начинания като " Бъди боец " и с промени в закона, с които да се вкара така наречен доброволна работа да позакърпи нещата, само че нещата изглеждат обречени. За събирането на бойци по градовете към този момент стана дума, а пък доброволната работа срещна отпор от страна на бизнеса, тъй като планът планува неглижиране на работодателите и слагането им според от някакви имагинерни компенсации, които щели да се дефинират от министъра на защитата.
В документ МО признава в прав текст: " Анализите демонстрират, че в рамките на следващите 10–15 г. България няма да разполага с задоволително
подготвени граждани за отбрана на отечеството,
придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования ". Като образец се привежда събитието, че " за интервала на осъществяване на курсовете за подготовка на жителите за отбрана на отечеството от 2015 година до през днешния ден начална военна подготовка са минали 337 български жители, а в курсове за специфична военна подготовка за потребностите на въоръжените сили - едвам 27 ".
И с цел да е несъмнено, че обстановката е повече от трагична, то управлението на МО в лицето на неговия началник направи обезверен ход - да изиска връщането на наборната работа.
Защото в тези времена да искаш сходно нещо, когато има и идват избори, когато е ясно по какъв начин майки и въобще родители биха посрещнали сходно нещо, по какъв начин биха го изтълкували стотиците хиляди младежи, които учат или работят в чужбина, то има два разновидността: или искаш събиране на няколко гласа на хора, които биха подкрепили носталгично сходно нещо, или пък си е тичане преди вятъра, когато лъсне отчайващото положение на армията като кадрови запас.
" От 2021 г. може да се вкара наборната военна работа, ако в този момент страната стартира да работи по тематиката. Няма да е елементарно, само че и няма да е толкоз скъпо, колкото се пробват да ни изясняват ", разгласи единствено преди дни силовият вицепремиер и боен министър Красимир Каракачанов. Той направи поръчката по време на Втория народен събор на запасното воинство в България.
Според Каракачанов възобновяване на наборната военна работа e
безусловно наложително, тъй като на процедура армията няма запас
Той посочи, че в случай че в този момент се случи нещо и се наложи да се активизират младежите между 18 и 30 години, те ще окажат пушечно месо и лесни цели.
Според министъра на защитата извънредно време е младите хора да бъдат възпитавани в дух и умения, а не като джендъри. Министърът добави, че употребяваните досегашни причини против връщането на наборната казарма „ към този момент не важат “, тъй като доста страни от Европейски Съюз и наши съседски са върнали наборната работа, а в някои в никакъв случай не е била отменяна. Оптималният период за военната наборна работа съгласно военния министър е 6-9 месеца, като за дамите и девойките тя е доброволна.
" Дори в този момент да я въведем, сме закъснели ",
счита Каракачанов и отчита като неточност политическото решение за премахването на наборната военна работа преди 12 години.
Всъщност точно от края на 2007 година в България няма наборна военна работа. И от този момент съвсем всичко обвързвано и с запаса е изцяло неглижирано. Няма запасни сборове, няма поддържане на подготовка. Проблемът въобще не са единствено младежите, само че и всички останали. Защото
може ли да каже някой министър или народен представител,
който е бил в казармата, дали е викан ресурс, дали е ходил на обучение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, в случай че не дай боже, има готовност по някаква причина? Със сигурност нищо сходно няма и не се е случвало всички тези не 12, а несъмнено цели 30 години.
Дори хората, които регистрират и смятат, че премахването на наборната работа, без да се оцени и предвижда резултата от професионална войска, е неточност, считат, че вероятно нейно връщане би коствало освен доста старания, само че и доста, доста време. Факт е, че никой не погледна напред и не видя, че при демографска рецесия, при заплати от 600-700-800 лева за кадрови боец няма да има никакъв интерес. Или в случай че първоначално е имало нещо сходно, то желанието бързо ще угасне.
Какво се случи вместо това? Постепенното очистване на мобилизационния запас на страната, отчуждаването на армията от хората и обществото, неналичието на каквато и да е военна подготовка, постепенна загуба на горделивост от войската, изразяваща се към този момент само в вървене на церемониал на въоръжение на възраст 40-50 години, и то в случай че има подобен. И в случай че това не е трагично състояние?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ