Ако сънуваме починал близък: Как да разберем дали душата му ни е посетила
От епохи хората имат вяра, че сънят е тънката граница сред нашия свят и оня, в който отиват душите след гибелта. Особено мощни и запаметяващи се са сънищата, в които се появява умрял непосредствен. Но по какъв начин да разберем дали това е просто игра на подсъзнанието или същинско посещаване от отвъдното?
Според националните вярвания душите на покойниците идват при нас, когато имаме потребност от поддръжка, предизвестие или амнистия. Най-важният знак, че сънят е „ същински “, е чувството за необикновена изясненост. Обикновените сънища постоянно са безредни, раздрани, нелогични. Но когато душа на мъртвец ни посещава, обликът е спокоен, пореден и извънредно реален – като че ли индивидът стои пред нас.
Друг основен белег е страстта. Ако се разсъните с възприятие на мир, разтуха или топлота, това постоянно се пояснява като знак, че близкият ви е пристигнал да ви успокои. За разлика от това тревожните или мъчителни сънища нормално са отражение на личните ни страхове и нерешени страсти, а не обръщение от отвъдното.
Много хора описват, че в такива сънища покойникът не приказва с думи, а „ предава “ обръщение посредством взор, жест или просто наличие. Смята се, че душите заобикалят диалози, тъй като връзката в този свят е по-скоро енергийна, в сравнение с словесна. Ако въпреки всичко чуете ясно изречени думи, те нормално са къси – предизвестие, съвет или признателност.
Има и още един знак, който мистиците считат за най-силния: чувството, че сънят не е сън. Понякога човек се буди с усещането, че е бил „ някъде другаде “, в пространство, друго от нормалните съновидения. Това прекарване постоянно се разказва като среща, а не като сънуване.
Разбира се, науката изяснява сходни сънища с дълбока прочувствена връзка и работа на паметта. Но без значение дали имаме вяра в духовни визити или в силата на човешката душeвност, едно е несъмнено – когато сънуваме умрял непосредствен, това е миг, който оставя диря. Може би тъй като ни припомня, че обичта не свършва със гибелта. А може би тъй като от време на време някой от отвъдното в действителност намира път към нас.
Според националните вярвания душите на покойниците идват при нас, когато имаме потребност от поддръжка, предизвестие или амнистия. Най-важният знак, че сънят е „ същински “, е чувството за необикновена изясненост. Обикновените сънища постоянно са безредни, раздрани, нелогични. Но когато душа на мъртвец ни посещава, обликът е спокоен, пореден и извънредно реален – като че ли индивидът стои пред нас.
Друг основен белег е страстта. Ако се разсъните с възприятие на мир, разтуха или топлота, това постоянно се пояснява като знак, че близкият ви е пристигнал да ви успокои. За разлика от това тревожните или мъчителни сънища нормално са отражение на личните ни страхове и нерешени страсти, а не обръщение от отвъдното.
Много хора описват, че в такива сънища покойникът не приказва с думи, а „ предава “ обръщение посредством взор, жест или просто наличие. Смята се, че душите заобикалят диалози, тъй като връзката в този свят е по-скоро енергийна, в сравнение с словесна. Ако въпреки всичко чуете ясно изречени думи, те нормално са къси – предизвестие, съвет или признателност.
Има и още един знак, който мистиците считат за най-силния: чувството, че сънят не е сън. Понякога човек се буди с усещането, че е бил „ някъде другаде “, в пространство, друго от нормалните съновидения. Това прекарване постоянно се разказва като среща, а не като сънуване.
Разбира се, науката изяснява сходни сънища с дълбока прочувствена връзка и работа на паметта. Но без значение дали имаме вяра в духовни визити или в силата на човешката душeвност, едно е несъмнено – когато сънуваме умрял непосредствен, това е миг, който оставя диря. Може би тъй като ни припомня, че обичта не свършва със гибелта. А може би тъй като от време на време някой от отвъдното в действителност намира път към нас.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ