Направи си тениска, спаси MOZEI!
Само един взор към седмичния плакат на София би ни посочил, че има толкоз доста неща, които се случват в града –, спектакъл, изложения, концерти, фестивали, четения, министър председатели... Може би се усещаме капризни, даже пренаситени от събития, а постоянно се оправдаваме с неналичието на време и по какъв начин не ни доближава за всичко, което желаеме да забележим, да чуем, да слушаме.
Понякога обаче имаме потребност някой да поразклати този плакат и да ни измъкне от общоприетото, да ни разсъни, за да спрем с оправданията. (пространството, което Иво Димчев сътвори преди няколко години, мястото, където публиката съумя да чуе даже оперен концерт на Сашка Васева... и не само) беше едно от тези места, в които една неспокойна душа можеше да излезе нескрито, да махне няколко рамки, да счупи статуквото, без самоцелно да скандализира. Самият Иво Димчев показва своята различност с музика, хореография или, само че в никакъв случай не я е натрапвал дотолкоз, че да не можем да я понесем.
И макар че доста подиуми по света са отворени за него, макар че не стопира да пътува сред Ел Ей и Близкия Изток, макар че го гледахме даже и в английския X Factor преди време, постоянно се връща тук, с цел да се опита да раздвижи арт пространството в София. Прави го и преди няколко месеца, когато още веднъж отваря, този път на нова локация, само че с ясната концепция да даде сцена на събития, хора и хрумвания, които мъчно бихме видели, чули, докоснали... на други. Хора, за които доста други порти са затворени. Само няколко месеца по-късно обаче „ непостижимата лекост “ на наемите го изправя пред алтернативата дали да не затвори мястото. Отново. Търсейки излаз, актьорът реши да употребява фейсбук пространството, с цел да направи следващ, а може би и финален опит, да избави MOZEI. Той написа този емоционален статус с една семпла молба:
„ Отворих Мозей на Раковска 138, тъй като се влюбих в местоположението. От две години постоянно, когато съм в БГ и минавам около мръсните витрини на ъгъла на Раковска и Аспарух с обявата " Дава се чартърен ", си представях вътре изложения, концерти и лекции, хората си вършат тениски и минувачите желаят не желаят виждат, по какъв начин вътре едни СВОБОДНИ младежи се обгрижват един различен с музика, с думи, с хрумвания, с облици, с гения си.
Единственото, което ме спираше да го наема беше високата цена.... от 3500 лв., а пък аз знаех, че от арт ивенти този наем не може да се избие в никакъв случай. Обаче април, не знам какво ми стана и го наех... за 3000 лв. на месец.
И магията стартира да се случва... тази с въпросните младежи и музиката и лекциите и така нататък.. и доста бързо това необичайно, нежно, безусловно оголено и свободно пространство стана част от лицето на София. Уви, с цифрите, несъмнено, не се получи. Приходите от ивентите и тениските колкото да покриваха заплатата на Славиния, която работи в Мозей и се грижи за програмата. Аз пък Мозей не съм го отворил, с цел да спечелвам, желая да съм на НУЛАТА, само че да го ИМА, тъй като мисля, че МОЗЕЙ е необходим... и тъй като е необходим точно на ТОВА място... до къщата на Яворов, под Музея на литературата, до постройката на Съюз на демократичните сили, която БЕШЕ знак на вярата НИ... Както и да е... Реално от април единствено от наеми съм изгубил 15 000 лв.. Преди седмица взех решение да ЗАТВОРЯ Мозей, взех решение, че по-добре с тези пари да се грижа за възрастните си родители или да ги влагам в работата си, НО притежателят се смили и понижи наема на 2000 лв. на месец.
Колкото и да ми се желае, знам че от арт ивентите няма да може да се избие и този наем. Много от артистите са млади и към момента нямат аудитория. Концертите в Мозей са повече място за събиране на опит и шерване, в сравнение с звездно прекарване, каквото биха могли да имат в Терминал 1 или в другите огромни софийски подиуми. Снощи направих една елементарна сметка. Ако има единствено 100 индивида, които считат, че Мозей е необходим на София, и си отпечатват по една тениска в месеца /цената да си отпечатваш тениска в МОЗЕЙ, с какъвто си искаш дизайн или фотография, е 20 лева/, това ще покрие наема на МОЗЕЙ за месец, аз ще съм на НУЛАТА и ще има още едно крепко място за изкуство в центъра на София.
Сигурен съм, че всеки от вас в телефона си има фотография, която би изглеждала супер на тениска. Ако пратиш тази фотография на [email protected] , Славиния ще ти я принтира за негативно време... И МОЗЕЙ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЩЕСТВУВА, а ти ще получиш неповторима тениска за себе си или за някой, който ОБИЧАШ. “
Във време, в което се трансфораха в всекидневие, като че ли минимум имаме потребност от следващата, може би изгубена идея, само че пък може би на инат на това ни е нужна. За да се поразбудим за, с цел да покажем, че една тениска може да промени нечий свят (доказвали са ни го няколко благотворителни кампании), а за какво не и нашият.
Не обичаме да излизаме от зоната си на комфорт, само че най-малко можем да си откраднем ентусиазъм от тези, за които тя е следващата рамка, която може и би трябвало да бъде отстранена. Защото има порти, които не би трябвало да бъдат затворени. Не знаем дали самодейността на ще успее, само че сигурно ще си създадем по една тениска в MOZEI. Като за начало.
Понякога обаче имаме потребност някой да поразклати този плакат и да ни измъкне от общоприетото, да ни разсъни, за да спрем с оправданията. (пространството, което Иво Димчев сътвори преди няколко години, мястото, където публиката съумя да чуе даже оперен концерт на Сашка Васева... и не само) беше едно от тези места, в които една неспокойна душа можеше да излезе нескрито, да махне няколко рамки, да счупи статуквото, без самоцелно да скандализира. Самият Иво Димчев показва своята различност с музика, хореография или, само че в никакъв случай не я е натрапвал дотолкоз, че да не можем да я понесем.
И макар че доста подиуми по света са отворени за него, макар че не стопира да пътува сред Ел Ей и Близкия Изток, макар че го гледахме даже и в английския X Factor преди време, постоянно се връща тук, с цел да се опита да раздвижи арт пространството в София. Прави го и преди няколко месеца, когато още веднъж отваря, този път на нова локация, само че с ясната концепция да даде сцена на събития, хора и хрумвания, които мъчно бихме видели, чули, докоснали... на други. Хора, за които доста други порти са затворени. Само няколко месеца по-късно обаче „ непостижимата лекост “ на наемите го изправя пред алтернативата дали да не затвори мястото. Отново. Търсейки излаз, актьорът реши да употребява фейсбук пространството, с цел да направи следващ, а може би и финален опит, да избави MOZEI. Той написа този емоционален статус с една семпла молба:
„ Отворих Мозей на Раковска 138, тъй като се влюбих в местоположението. От две години постоянно, когато съм в БГ и минавам около мръсните витрини на ъгъла на Раковска и Аспарух с обявата " Дава се чартърен ", си представях вътре изложения, концерти и лекции, хората си вършат тениски и минувачите желаят не желаят виждат, по какъв начин вътре едни СВОБОДНИ младежи се обгрижват един различен с музика, с думи, с хрумвания, с облици, с гения си.
Единственото, което ме спираше да го наема беше високата цена.... от 3500 лв., а пък аз знаех, че от арт ивенти този наем не може да се избие в никакъв случай. Обаче април, не знам какво ми стана и го наех... за 3000 лв. на месец.
И магията стартира да се случва... тази с въпросните младежи и музиката и лекциите и така нататък.. и доста бързо това необичайно, нежно, безусловно оголено и свободно пространство стана част от лицето на София. Уви, с цифрите, несъмнено, не се получи. Приходите от ивентите и тениските колкото да покриваха заплатата на Славиния, която работи в Мозей и се грижи за програмата. Аз пък Мозей не съм го отворил, с цел да спечелвам, желая да съм на НУЛАТА, само че да го ИМА, тъй като мисля, че МОЗЕЙ е необходим... и тъй като е необходим точно на ТОВА място... до къщата на Яворов, под Музея на литературата, до постройката на Съюз на демократичните сили, която БЕШЕ знак на вярата НИ... Както и да е... Реално от април единствено от наеми съм изгубил 15 000 лв.. Преди седмица взех решение да ЗАТВОРЯ Мозей, взех решение, че по-добре с тези пари да се грижа за възрастните си родители или да ги влагам в работата си, НО притежателят се смили и понижи наема на 2000 лв. на месец.
Колкото и да ми се желае, знам че от арт ивентите няма да може да се избие и този наем. Много от артистите са млади и към момента нямат аудитория. Концертите в Мозей са повече място за събиране на опит и шерване, в сравнение с звездно прекарване, каквото биха могли да имат в Терминал 1 или в другите огромни софийски подиуми. Снощи направих една елементарна сметка. Ако има единствено 100 индивида, които считат, че Мозей е необходим на София, и си отпечатват по една тениска в месеца /цената да си отпечатваш тениска в МОЗЕЙ, с какъвто си искаш дизайн или фотография, е 20 лева/, това ще покрие наема на МОЗЕЙ за месец, аз ще съм на НУЛАТА и ще има още едно крепко място за изкуство в центъра на София.
Сигурен съм, че всеки от вас в телефона си има фотография, която би изглеждала супер на тениска. Ако пратиш тази фотография на [email protected] , Славиния ще ти я принтира за негативно време... И МОЗЕЙ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЩЕСТВУВА, а ти ще получиш неповторима тениска за себе си или за някой, който ОБИЧАШ. “
Във време, в което се трансфораха в всекидневие, като че ли минимум имаме потребност от следващата, може би изгубена идея, само че пък може би на инат на това ни е нужна. За да се поразбудим за, с цел да покажем, че една тениска може да промени нечий свят (доказвали са ни го няколко благотворителни кампании), а за какво не и нашият.
Не обичаме да излизаме от зоната си на комфорт, само че най-малко можем да си откраднем ентусиазъм от тези, за които тя е следващата рамка, която може и би трябвало да бъде отстранена. Защото има порти, които не би трябвало да бъдат затворени. Не знаем дали самодейността на ще успее, само че сигурно ще си създадем по една тениска в MOZEI. Като за начало.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ