Български учени изследваха звезда с магнитно поле трилиони пъти по-силно от това на Слънцето
Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше несъмнено за най-значимото научно достижение на Института по астрономия (ИА) с НАО - Българска академия на науките за 2025 година Резултатите от изследването на основни характерности на тази двойна система са получени с наблюдения с 2м телескоп в НАО Рожен и са оповестени в авторитетното списание " Astronomy & Astrophysics ", оповестиха от института.
Изследването е осъществено от интернационален екип от астрономи, управителен от доцент доктор Кирил Стоянов и включва още докторанта Мирослав Мойсеев, доцент доктор Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доцент доктор Георги Латев от ИА с НАО, както и доктор Кристиян Илкевич от Полша и доктор Валери Хамбарян от Армения.
4U 2206+54 е Ве рентгенова двойна звезда в съзвездието Цефей, формирана от бързо въртяща се О звезда с извънредно високо наличие на хелий, и неутронна звезда с извънредно мощно магнитно поле. Тя е измежду дребното известни претенденти за нов клас обекти - акретиращи магнетари. Магнетарите са обекти с неведнъж по-силно магнитно поле от елементарните неутронни звезди. Те са мощни източници на рентгеново и гама лъчения. Когато се намират в двойна система, където биват захранвани с веществото на звезди-донори, се назовават акретиращи магнетари. Точният им брой не е прочут, тъй като са доста сложни за разкриване, само че претенденти да попаднат измежду тези екзотични обекти са по-малко от 10, в това число 4U 2206+54.
Интересна характерност на тази звездна система е неналичието на рентгенови експлоадирания от видове I или II. Класическите Ве рентгенови двойни звезди се състоят от гореща бързовъртяща се Ве звезда и стилен обект, най-често неутронна звезда, който акретира вещество от околозвездния диск на Ве звездата. Това вещество стартира да пада към неутронната звезда под действието на мощното ѝ гравитационно поле. При рухването си веществото се форсира до доста високи скорости и се нагрява до десетки милиони градуси. Кинетичната сила се трансформира в топлинна и се излъчва под формата на рентгеново излъчване.
Системата 4U 2206+54 преди към 2.8 милиона години е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 вследствие на експлоадиране на Свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда – изобретение, оповестено през 2022 година също с българско присъединяване. Тази система е ключ към по-доброто схващане на еволюцията на солидните рентгенови звезди, механизма на акреция и въздействието на мощните магнитни полета върху процесите в двойни системи.
С помощта на спектроскопия с висока разграничителна дарба и спектрополяриметрия, получени напълно с 2м телескоп на НАО Рожен, е проследена структурата и измененията в околозвездния диск, който зарежда неутронната звезда с материя. Измерванията демонстрират, че радиусът на този диск е сред 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Това значи, че орбитата на неутронната звезда е прекомерно надалеч от външните краища на диска, с цел да може огромно количество вещество да акретира.
Спектрополяриметричните наблюдения демонстрират едва изразен деполяризиращ резултат в емисионните линии, който от една страна е индикация за съществуването на дребен околозвезден диск, а от друга - разрешава да се дефинират характерностите на междузвездната среда към този обект.
Изследването е осъществено от интернационален екип от астрономи, управителен от доцент доктор Кирил Стоянов и включва още докторанта Мирослав Мойсеев, доцент доктор Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доцент доктор Георги Латев от ИА с НАО, както и доктор Кристиян Илкевич от Полша и доктор Валери Хамбарян от Армения.
4U 2206+54 е Ве рентгенова двойна звезда в съзвездието Цефей, формирана от бързо въртяща се О звезда с извънредно високо наличие на хелий, и неутронна звезда с извънредно мощно магнитно поле. Тя е измежду дребното известни претенденти за нов клас обекти - акретиращи магнетари. Магнетарите са обекти с неведнъж по-силно магнитно поле от елементарните неутронни звезди. Те са мощни източници на рентгеново и гама лъчения. Когато се намират в двойна система, където биват захранвани с веществото на звезди-донори, се назовават акретиращи магнетари. Точният им брой не е прочут, тъй като са доста сложни за разкриване, само че претенденти да попаднат измежду тези екзотични обекти са по-малко от 10, в това число 4U 2206+54.
Интересна характерност на тази звездна система е неналичието на рентгенови експлоадирания от видове I или II. Класическите Ве рентгенови двойни звезди се състоят от гореща бързовъртяща се Ве звезда и стилен обект, най-често неутронна звезда, който акретира вещество от околозвездния диск на Ве звездата. Това вещество стартира да пада към неутронната звезда под действието на мощното ѝ гравитационно поле. При рухването си веществото се форсира до доста високи скорости и се нагрява до десетки милиони градуси. Кинетичната сила се трансформира в топлинна и се излъчва под формата на рентгеново излъчване.
Системата 4U 2206+54 преди към 2.8 милиона години е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 вследствие на експлоадиране на Свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда – изобретение, оповестено през 2022 година също с българско присъединяване. Тази система е ключ към по-доброто схващане на еволюцията на солидните рентгенови звезди, механизма на акреция и въздействието на мощните магнитни полета върху процесите в двойни системи.
С помощта на спектроскопия с висока разграничителна дарба и спектрополяриметрия, получени напълно с 2м телескоп на НАО Рожен, е проследена структурата и измененията в околозвездния диск, който зарежда неутронната звезда с материя. Измерванията демонстрират, че радиусът на този диск е сред 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Това значи, че орбитата на неутронната звезда е прекомерно надалеч от външните краища на диска, с цел да може огромно количество вещество да акретира.
Спектрополяриметричните наблюдения демонстрират едва изразен деполяризиращ резултат в емисионните линии, който от една страна е индикация за съществуването на дребен околозвезден диск, а от друга - разрешава да се дефинират характерностите на междузвездната среда към този обект.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ