Сергей Глазев: Разширяването на заместването на вноса ще доведе до ръст на БВП на Русия от 10% годишно
Самата Русия даде на Запада санкционното оръжие, като влага валутните си запаси в задгранични активи и ограничи обществените вложения в личната си промишленост. Сега би трябвало да поправяме тези неточности. Добрата вест е, че има принадлежности за възобновяване на авиацията, приборостроенето и другите промишлености, които подсигуряват икономическата самостоятелност на страната. Говорихме по какъв начин да извършите това с учен на РАН, министър на интеграцията и макроикономиката на Евразийската икономическа комисия Сергей Глазев
ЗЛАТО ВМЕСТО ДОЛАР
Сергей Юриевич, по какъв начин държавното управление разреши половината от интернационалните запаси на Русия да бъдат иззети в чужбина? Непредвиден ли беше този поврат на събитията?
Сергей Глазев: Всъщност тази заплаха се разисква необятно отдавна. През 2016 година като член на Националния финансов съвет се обърнах публично към нашите парични управляващи с предложение за евакуиране на златните и валутни запаси от инструментите в долари, евро и лири. В подтекста на хибридната война, която англосаксонските страни водят с нас, беше ясно, че арестуването на тези принадлежности е единствено въпрос на време. Преди 20 години към този момент имаше случай с швейцарската компания “Нога”, която замрази съветски държавни активи в разнообразни страни. Беше ясно, че нито една интернационална пълномощия не ни смята за пълновръстен сътрудник. Но мнозина не повярваха в действителността на ареста на активите на Руската федерация, като подчертаха, че по този начин Съединени американски щати и Европейски Съюз ще зачеркнат статута на $ и еврото като аварийна валута и ще отрежат клона на от което зависи финансовото им благоденствие. Сега това е действителност. Във всеки случай никой в Евразия към този момент няма да натрупва непринудено доларови запаси.
И в какво ще икономисват? Как се оправят другите страни, с цел да избегнат сходна опасност, която удари Русия?
Сергей Глазев: Купуват злато. В запасите на страните от НАТО делът му е от 50 до 80%, до момента в който в Русия е едвам 20%, като през последните две години този дял не нараства. Защо? Напълно неясно е, като се има поради, че ние сме най-голямата страна по рандеман на злато.
Фактът, че от руско време преминахме към експорт за долари, беше огромна политическа уязвимост.
Този метал в действителност ли е толкоз благонадежден? Западът желае да забрани на своите банки и компании да купуват съветско злато. След това ще резервира ли аварийна си функционалност?
Сергей Глазев: Тези нови наказания ще бъдат незначителни. Нашето злато ще престане да се търгува на Лондонската железна борса. И какво тогава? Това единствено леко ще понижи цената му по отношение на сегашната. Но задграничните пазари за продажба на злато няма да се затворят. Ще бъде допустимо да вземем за пример да се продаде на страните от Изтока.
Ще бъде допустимо да се направи контра ход и да се каже: плащайте в злато за нашия газ и нефт. Тогава европейците ще би трябвало или да вземат своето злато от трезорите, или да купуват от нас. И още по-добре е да им доставяме нашите първични материали за рубли. Ако им би трябвало, дано обменят валутата си за нашата или да продадат личната си стока за рубли в Русия. Президентът към този момент взе решение за търговията с газ в рубли. И с право. От антични времена уважаващите себе си страни търгуват в националната валута. Фактът, че от руско време преминахме към експорт за долари, беше огромна политическа уязвимост.
СУТРИН КРЕДИТИ, ВЕЧЕР САМОЛЕТИ
Сега парите са нужни за доста незабавни задания. Откъде можем да вземем запаси, в случай че половината от общоруската касичка, Фонда за национално богатство, е замразена?
Сергей Глазев: Тази част от фонда, която успяхме да спасим, е по-добре да влагаме в региони, които не дават комерсиална възвръщаемост - в лечебни заведения, учебни заведения, рационализация на обществената инфраструктура. А за развиването на промишлеността е належащо да се употребява специфичен финансов инструмент - рефинансиране.
Например, би трябвало да разтеглим производството на домашни самолети. Русия има заводи за това, издигнати още по руско време. Разполагаме със лични модели, които можем изцяло да сглобим от домашни съставни елементи: Ту-204/214, Ту-334, Ил-96. Но построяването на един аероплан, даже и да е ускорено доколкото е допустимо, лишава най-малко една година, а ние се нуждаем от стотици. За да могат предприятията да доближат подобен потенциал, са нужни 10 години и великански евтини заеми за най-малко 5 години. В множеството страни такива пари се дават от централните банки на промишлеността. Как се случва това? Първо, Централната банка отпуска заем на комерсиална банка при доста невисок лихвен % - под главния. Тогава комерсиална банка, при супер преференциални условия, отпуска заеми на предприятието със задължението да създава артикули в контрактувания размер: в този момент, при съществена рента от 20%, това би трябвало да са пари не по-скъпи от 5% годишно. А залогът при такива покупко-продажби като жилища в ипотека става самият артикул. Например самолетите.
Подходящ ли е този механизъм за всички промишлености?
Сергей Глазев: Той е повсеместен. Той работи ослепително в Европа след Втората международна война. И съм сигурен, че ще работи в Русия, в случай че нашата централна банка промени паричната си политика и стартира да я ползва необятно. Според моите оценки в този момент, когато опцията за закупуване на необятна гама от машини, принадлежности и съставни елементи на Запад е затворена, промишлеността се нуждае от приток на пари от към 10 трилиона рубли годишно.
Сигурни ли сте, че всички производители ще ги получат? Ще отиде ли част за финансовите спекуланти? Ще се увеличи ли още повече инфлацията?
Сергей Глазев: Ако желаете, можете да наблюдавате потреблението на всяка рубла. Съществуват цифрови технологии, които разрешават на парите да бъдат цифровизирани, маркирани и следени до предназначението им благодарение на изкуствен интелект. Що се отнася до инфлацията, убеждавам ви, че увеличението на личното произвеждане е най-хубавият метод за макроикономическа стабилизация. Чрез засищане на пазара с локални артикули, ние ще затворим неудовлетвореното търсене и по този метод ще задържим цените надолу.
И назад, цените в промишленостите, които зависят от вноса, порастват след всяка постоянна обезценка на рублата. В авиацията, заради повишаването на съставените елементи, това се случва за трети път след рецесията от 2008-2009 година Не приказвам за това, че стотици непознати самолети, закупени от Русия, въобще не могат да се повдигнат в небето. “Еърбъс” и “Бойнг” към този момент не доставят на нашите компании елементи, нужни за тяхната поддръжка.
Но даже тази заплаха можеше да бъде планувана. Защо през последните десетилетия се дава приоритет на непознатите марки самолети?
Сергей Глазев: Самолетите се купуват от банки и по-късно се отдават на лизинг на самолетните компании. Банкерите настояват, че задграничните модели са по-ликвидни: по-лесно е да се продават и дават чартърен, защото се създават в огромни партиди, а съветските лайнери са на парче. Но в случай че не развиете производството си, тогава ще продължи да бъде по този начин.
Според признатите по-рано от държавното управление проекти през днешния ден към този момент би трябвало да строим 150 самолета годишно. Но ние изградихме единствено двадесетина “Суперджета”, в които има голям брой вносни съставни елементи и единични копия на други локални марки - основно за полети на държавни водачи, за които има специфични условия за сигурност. Трябва да сте сигурни, че подслушващи устройства няма да се слагат на борда дружно с задгранична авионика, че задграничните снабдители няма да изключат своите устройства и машината няма да падне. Правилно е. Но имам въпрос: за какво тогава сигурността на другите жители зависи от американците и европейците? Защо бяхме лишени от опцията да летим с надеждни родни самолети?
Това е още по-странно, като се има поради, че всички самолетни фабрики, банки и огромни самолетни компании в Русия са напълно или отчасти благосъстоятелност на страната. Защо държавното управление не може да координира активността им по този начин, че да доведат до увеличение на вътрешното произвеждане и да няма опасност от парализа на целия въздушен трафик, както е в този момент? Или за какво самолетните компании купуват съветски самолети с Данък добавена стойност, а западните без Данък добавена стойност? Икономическото въздействие на банките у нас е по-високо от това на държавното управление. Ние сами поставихме нашите производители в уязвима позиция, ние сами създадохме обстановка, в която самолетните фабрики са единствено 15% натоварени.
Ако се основат специфични принадлежности за рефинансиране във всички индустриални и софтуерни области, тогава тяхното развиване ще разреши да се реализира растеж на Брутният вътрешен продукт от 8% годишно. И в сегашната обстановка могат да бъдат реализирани даже 10%чрез разширение на заместването на вноса.
ПРОВАЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИ
Какво би трябвало да се промени в този момент?
Сергей Глазев: Държавните банки, Обединената самолетостроителна корпорация, самолетните компании ще би трябвало да работят и да печелят дружно. Друг вид няма. Трябва да обновим производството на нашите самолети. И когато това се случи, в страната ще се появи мощен локомотив на стопански напредък. Всяка рубла, вложена в основаването на самолети, носи 10 рубли в обвързваните браншове. Това е поддръжка за цялата промишленост: приборостроене, двигателостроене и металургия.
Експертите предвиждат мощно икономическо закъснение на Русия през идващите години. Какво мислите, какви са вероятностите ни, какви са очакванията за растеж на приходите?
Сергей Глазев: Ако се основат специфични принадлежности за рефинансиране във всички индустриални и софтуерни области, тогава тяхното развиване ще разреши да се реализира растеж на Брутният вътрешен продукт от 8% годишно. И в сегашната обстановка даже 10% могат да бъдат реализирани посредством разширение на заместването на вноса. Това не е фикция. Правителството на Примаков даде растеж на промишлеността от 20% годишно в обстановка, която беше доста по-лоша. И инфлацията тогава беше по-висока и въобще нямаше валутни запаси. Аз самият участвах в създаването на тези стратегии. Знае се какда се работи. Решенията могат да бъдат взети до две седмици, а след месец ще имаме икономическо възобновяване. И в случай че използван такава стратегия с акцент върху бързото развиване на високотехнологичните промишлености, това ще докара до увеличение на производството, работните места и заплатите. Всичко е взаимосвързано.
През последните години нямаме нарастване на приходите на семействата само поради политиката на Централната банка, която след 2014 година пусна рублата да плава и стартира да таргетира инфлацията - овладявайки я посредством повишение на главния лихвен % по заемите. Но вследствие на това заемите стават все по-малко налични за предприятията и жителите, а ние сме произвели с 50 трилиона рубли по-малко артикули, в сравнение с биха могли да произведат, изхождайки от предходните трендове в развиването на стопанската система. А самото таргетиране се оказа подправена цел, тъй като инфлацията не можеше да бъде овладяна.
Необходима е битка с инфлацията не посредством понижаване на заемите, а посредством увеличение на продукцията, понижаване на разноските, повишение на научно-техническото равнище и успеваемостта на производството. Тук е главният път, който обезпечава дълготрайна стабилизация. Всички водещи райони на света – Китай, Индия, Европа, Северна Америка – организират гъвкава парична политика, насочена към търсене и вложения. Изключение от огромните страни, като се изключи Русия, са Бразилия и Турция, които също като нас не могат да се измъкнат от стагфлационния капан.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА РУБЛАТА
Какви благоприятни условия дава съдействието с членовете на ЕА И С — Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан — за противопоставяне на глобите?
Сергей Глазев: В Евразийския стопански съюз има механизми, които смекчават въздействието на глобите. Това включва заплащания в рубли, които в този момент е решено да се разширят. Това е и икономическо съдействие. Киргизстан шие много облекла за фешън марки и ние ги купуваме в нашите магазини, без даже да знаем. Беларуските трактори и коли се сглобяват с съветски съставни елементи и увеличението на производството в Беларус постоянно значи увеличение на обвързваните фабрики в Русия. Имаме доста общи ползи с Казахстан в нефтената и газовата промишленост и зърнопроизводството. Заедно сме доста по-силни на тези значими пазари. Армения ни дава доста благоприятни условия за потребление на модерни парични и финансови принадлежности, от които в този момент имаме изключително потребност.
Може ли в последна сметка рублата да стане аварийна валута на ЕА И С ?
Сергей Глазев: Може би. Но първо би трябвало да стане постоянна. Всяка нова обезценка нарушава комерсиалните потоци и нарушава комерсиалното и индустриалното съдействие.
Но мисля, че при вярната парична политика стабилната рубла е реалистична, даже макар загубата на половината от златните и валутни запаси на Русия. Страната ни има позитивен търговски баланс: приходите от експорт непрекъснато надвишават разноските за импорт. Основното нещо в такава обстановка е да се отбрани валутният пазар от спекуланти, които се стремят да осребряват съмненията на рублата. И в случай че създадем това, доста бързо ще стабилизираме обменния курс на много задоволително равнище.
Превод: В. Сергеев
ЗЛАТО ВМЕСТО ДОЛАР
Сергей Юриевич, по какъв начин държавното управление разреши половината от интернационалните запаси на Русия да бъдат иззети в чужбина? Непредвиден ли беше този поврат на събитията?
Сергей Глазев: Всъщност тази заплаха се разисква необятно отдавна. През 2016 година като член на Националния финансов съвет се обърнах публично към нашите парични управляващи с предложение за евакуиране на златните и валутни запаси от инструментите в долари, евро и лири. В подтекста на хибридната война, която англосаксонските страни водят с нас, беше ясно, че арестуването на тези принадлежности е единствено въпрос на време. Преди 20 години към този момент имаше случай с швейцарската компания “Нога”, която замрази съветски държавни активи в разнообразни страни. Беше ясно, че нито една интернационална пълномощия не ни смята за пълновръстен сътрудник. Но мнозина не повярваха в действителността на ареста на активите на Руската федерация, като подчертаха, че по този начин Съединени американски щати и Европейски Съюз ще зачеркнат статута на $ и еврото като аварийна валута и ще отрежат клона на от което зависи финансовото им благоденствие. Сега това е действителност. Във всеки случай никой в Евразия към този момент няма да натрупва непринудено доларови запаси.
И в какво ще икономисват? Как се оправят другите страни, с цел да избегнат сходна опасност, която удари Русия?
Сергей Глазев: Купуват злато. В запасите на страните от НАТО делът му е от 50 до 80%, до момента в който в Русия е едвам 20%, като през последните две години този дял не нараства. Защо? Напълно неясно е, като се има поради, че ние сме най-голямата страна по рандеман на злато.
Фактът, че от руско време преминахме към експорт за долари, беше огромна политическа уязвимост.
Този метал в действителност ли е толкоз благонадежден? Западът желае да забрани на своите банки и компании да купуват съветско злато. След това ще резервира ли аварийна си функционалност?
Сергей Глазев: Тези нови наказания ще бъдат незначителни. Нашето злато ще престане да се търгува на Лондонската железна борса. И какво тогава? Това единствено леко ще понижи цената му по отношение на сегашната. Но задграничните пазари за продажба на злато няма да се затворят. Ще бъде допустимо да вземем за пример да се продаде на страните от Изтока.
Ще бъде допустимо да се направи контра ход и да се каже: плащайте в злато за нашия газ и нефт. Тогава европейците ще би трябвало или да вземат своето злато от трезорите, или да купуват от нас. И още по-добре е да им доставяме нашите първични материали за рубли. Ако им би трябвало, дано обменят валутата си за нашата или да продадат личната си стока за рубли в Русия. Президентът към този момент взе решение за търговията с газ в рубли. И с право. От антични времена уважаващите себе си страни търгуват в националната валута. Фактът, че от руско време преминахме към експорт за долари, беше огромна политическа уязвимост.
СУТРИН КРЕДИТИ, ВЕЧЕР САМОЛЕТИ
Сега парите са нужни за доста незабавни задания. Откъде можем да вземем запаси, в случай че половината от общоруската касичка, Фонда за национално богатство, е замразена?
Сергей Глазев: Тази част от фонда, която успяхме да спасим, е по-добре да влагаме в региони, които не дават комерсиална възвръщаемост - в лечебни заведения, учебни заведения, рационализация на обществената инфраструктура. А за развиването на промишлеността е належащо да се употребява специфичен финансов инструмент - рефинансиране.
Например, би трябвало да разтеглим производството на домашни самолети. Русия има заводи за това, издигнати още по руско време. Разполагаме със лични модели, които можем изцяло да сглобим от домашни съставни елементи: Ту-204/214, Ту-334, Ил-96. Но построяването на един аероплан, даже и да е ускорено доколкото е допустимо, лишава най-малко една година, а ние се нуждаем от стотици. За да могат предприятията да доближат подобен потенциал, са нужни 10 години и великански евтини заеми за най-малко 5 години. В множеството страни такива пари се дават от централните банки на промишлеността. Как се случва това? Първо, Централната банка отпуска заем на комерсиална банка при доста невисок лихвен % - под главния. Тогава комерсиална банка, при супер преференциални условия, отпуска заеми на предприятието със задължението да създава артикули в контрактувания размер: в този момент, при съществена рента от 20%, това би трябвало да са пари не по-скъпи от 5% годишно. А залогът при такива покупко-продажби като жилища в ипотека става самият артикул. Например самолетите.
Подходящ ли е този механизъм за всички промишлености?
Сергей Глазев: Той е повсеместен. Той работи ослепително в Европа след Втората международна война. И съм сигурен, че ще работи в Русия, в случай че нашата централна банка промени паричната си политика и стартира да я ползва необятно. Според моите оценки в този момент, когато опцията за закупуване на необятна гама от машини, принадлежности и съставни елементи на Запад е затворена, промишлеността се нуждае от приток на пари от към 10 трилиона рубли годишно.
Сигурни ли сте, че всички производители ще ги получат? Ще отиде ли част за финансовите спекуланти? Ще се увеличи ли още повече инфлацията?
Сергей Глазев: Ако желаете, можете да наблюдавате потреблението на всяка рубла. Съществуват цифрови технологии, които разрешават на парите да бъдат цифровизирани, маркирани и следени до предназначението им благодарение на изкуствен интелект. Що се отнася до инфлацията, убеждавам ви, че увеличението на личното произвеждане е най-хубавият метод за макроикономическа стабилизация. Чрез засищане на пазара с локални артикули, ние ще затворим неудовлетвореното търсене и по този метод ще задържим цените надолу.
И назад, цените в промишленостите, които зависят от вноса, порастват след всяка постоянна обезценка на рублата. В авиацията, заради повишаването на съставените елементи, това се случва за трети път след рецесията от 2008-2009 година Не приказвам за това, че стотици непознати самолети, закупени от Русия, въобще не могат да се повдигнат в небето. “Еърбъс” и “Бойнг” към този момент не доставят на нашите компании елементи, нужни за тяхната поддръжка.
Но даже тази заплаха можеше да бъде планувана. Защо през последните десетилетия се дава приоритет на непознатите марки самолети?
Сергей Глазев: Самолетите се купуват от банки и по-късно се отдават на лизинг на самолетните компании. Банкерите настояват, че задграничните модели са по-ликвидни: по-лесно е да се продават и дават чартърен, защото се създават в огромни партиди, а съветските лайнери са на парче. Но в случай че не развиете производството си, тогава ще продължи да бъде по този начин.
Според признатите по-рано от държавното управление проекти през днешния ден към този момент би трябвало да строим 150 самолета годишно. Но ние изградихме единствено двадесетина “Суперджета”, в които има голям брой вносни съставни елементи и единични копия на други локални марки - основно за полети на държавни водачи, за които има специфични условия за сигурност. Трябва да сте сигурни, че подслушващи устройства няма да се слагат на борда дружно с задгранична авионика, че задграничните снабдители няма да изключат своите устройства и машината няма да падне. Правилно е. Но имам въпрос: за какво тогава сигурността на другите жители зависи от американците и европейците? Защо бяхме лишени от опцията да летим с надеждни родни самолети?
Това е още по-странно, като се има поради, че всички самолетни фабрики, банки и огромни самолетни компании в Русия са напълно или отчасти благосъстоятелност на страната. Защо държавното управление не може да координира активността им по този начин, че да доведат до увеличение на вътрешното произвеждане и да няма опасност от парализа на целия въздушен трафик, както е в този момент? Или за какво самолетните компании купуват съветски самолети с Данък добавена стойност, а западните без Данък добавена стойност? Икономическото въздействие на банките у нас е по-високо от това на държавното управление. Ние сами поставихме нашите производители в уязвима позиция, ние сами създадохме обстановка, в която самолетните фабрики са единствено 15% натоварени.
Ако се основат специфични принадлежности за рефинансиране във всички индустриални и софтуерни области, тогава тяхното развиване ще разреши да се реализира растеж на Брутният вътрешен продукт от 8% годишно. И в сегашната обстановка могат да бъдат реализирани даже 10%чрез разширение на заместването на вноса.
ПРОВАЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИ
Какво би трябвало да се промени в този момент?
Сергей Глазев: Държавните банки, Обединената самолетостроителна корпорация, самолетните компании ще би трябвало да работят и да печелят дружно. Друг вид няма. Трябва да обновим производството на нашите самолети. И когато това се случи, в страната ще се появи мощен локомотив на стопански напредък. Всяка рубла, вложена в основаването на самолети, носи 10 рубли в обвързваните браншове. Това е поддръжка за цялата промишленост: приборостроене, двигателостроене и металургия.
Експертите предвиждат мощно икономическо закъснение на Русия през идващите години. Какво мислите, какви са вероятностите ни, какви са очакванията за растеж на приходите?
Сергей Глазев: Ако се основат специфични принадлежности за рефинансиране във всички индустриални и софтуерни области, тогава тяхното развиване ще разреши да се реализира растеж на Брутният вътрешен продукт от 8% годишно. И в сегашната обстановка даже 10% могат да бъдат реализирани посредством разширение на заместването на вноса. Това не е фикция. Правителството на Примаков даде растеж на промишлеността от 20% годишно в обстановка, която беше доста по-лоша. И инфлацията тогава беше по-висока и въобще нямаше валутни запаси. Аз самият участвах в създаването на тези стратегии. Знае се какда се работи. Решенията могат да бъдат взети до две седмици, а след месец ще имаме икономическо възобновяване. И в случай че използван такава стратегия с акцент върху бързото развиване на високотехнологичните промишлености, това ще докара до увеличение на производството, работните места и заплатите. Всичко е взаимосвързано.
През последните години нямаме нарастване на приходите на семействата само поради политиката на Централната банка, която след 2014 година пусна рублата да плава и стартира да таргетира инфлацията - овладявайки я посредством повишение на главния лихвен % по заемите. Но вследствие на това заемите стават все по-малко налични за предприятията и жителите, а ние сме произвели с 50 трилиона рубли по-малко артикули, в сравнение с биха могли да произведат, изхождайки от предходните трендове в развиването на стопанската система. А самото таргетиране се оказа подправена цел, тъй като инфлацията не можеше да бъде овладяна.
Необходима е битка с инфлацията не посредством понижаване на заемите, а посредством увеличение на продукцията, понижаване на разноските, повишение на научно-техническото равнище и успеваемостта на производството. Тук е главният път, който обезпечава дълготрайна стабилизация. Всички водещи райони на света – Китай, Индия, Европа, Северна Америка – организират гъвкава парична политика, насочена към търсене и вложения. Изключение от огромните страни, като се изключи Русия, са Бразилия и Турция, които също като нас не могат да се измъкнат от стагфлационния капан.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА РУБЛАТА
Какви благоприятни условия дава съдействието с членовете на ЕА И С — Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан — за противопоставяне на глобите?
Сергей Глазев: В Евразийския стопански съюз има механизми, които смекчават въздействието на глобите. Това включва заплащания в рубли, които в този момент е решено да се разширят. Това е и икономическо съдействие. Киргизстан шие много облекла за фешън марки и ние ги купуваме в нашите магазини, без даже да знаем. Беларуските трактори и коли се сглобяват с съветски съставни елементи и увеличението на производството в Беларус постоянно значи увеличение на обвързваните фабрики в Русия. Имаме доста общи ползи с Казахстан в нефтената и газовата промишленост и зърнопроизводството. Заедно сме доста по-силни на тези значими пазари. Армения ни дава доста благоприятни условия за потребление на модерни парични и финансови принадлежности, от които в този момент имаме изключително потребност.
Може ли в последна сметка рублата да стане аварийна валута на ЕА И С ?
Сергей Глазев: Може би. Но първо би трябвало да стане постоянна. Всяка нова обезценка нарушава комерсиалните потоци и нарушава комерсиалното и индустриалното съдействие.
Но мисля, че при вярната парична политика стабилната рубла е реалистична, даже макар загубата на половината от златните и валутни запаси на Русия. Страната ни има позитивен търговски баланс: приходите от експорт непрекъснато надвишават разноските за импорт. Основното нещо в такава обстановка е да се отбрани валутният пазар от спекуланти, които се стремят да осребряват съмненията на рублата. И в случай че създадем това, доста бързо ще стабилизираме обменния курс на много задоволително равнище.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ