Самадхи е древна санскритска дума, за която няма модерен еквивалент.

„ Самадхи " е антична санскритска дума, за която няма съвременен еквивалент. Голямо предизвикателство е снимането на филм за Самадхи. Самадхи е нещо, което не може да бъде предадено на равнището на съзнанието.Този филм е просто външната демонстрация на моето лично пътешестване към себе си. Целта на кино лентата е не да те учи какво е Самадхи, или да даде информация на мозъка ти, а да те въодушеви за непосредствено разкриване на същинската ти природа. "
Това е интродукцията на изключителния научно-популярен филм в две елементи „ Самадхи “, изработен от Даниел Шмит и наличен гратис и на български език в youtube. „ Мая, нашата лична заблуда за себе си “ е първата част, втората – „ Не е каквото си мислиш “. Филмът работи успокояващо и отпускащо, само че по едно и също време с това е най-хубавата гимнастика за мозъка ви през почивните дни. Насладете се на един от най-гледаните научно-популярни филми.
Субтитрите на български са в настройните на видеото. 
Живеем във време, когато сме не запомнили освен Самадхи, само че сме не запомнили какво сме не запомнили. Това забравяне е Мая, илюзията на АЗ-а. Като хора, множеството от нас живеят потопени във всекидневния живот, рядко замисляйки се за това кои сме, за какво сме тук, или накъде отиваме. Повечето от нас в никакъв случай не осъзнават същинската си същина, душата или това, което Буда назовава Анната. Това, което е оттатък името и формата, оттатък мисълта.

Ние имаме вяра, че сме единствено лимитирани тела. Живеем в боязън, че лимитираната самостоятелна конструкция, с която се идентифицираме, ще почине. В актуалния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитва, медитация, мантри или всевъзможен тип ритуали, ползват техники с стеснен резултат. Което значи, че те са единствено част от структурата на егото.
Проблемът не е в търсенето или интензивността. Проблемът е в това, че вие си мислите се, че можете да намерите отговорите в някаква външна форма.Духовността в своята най-обща форма не се разграничава от патологично мислене, което е навсякъде. Това в допълнение разбърква мозъка. Повечето човешки действия не са присъщи за едно човешко създание. 
Структурата на егото желае повече пари, повече власт, повече обич, още и още от всичко. Тези, вървящи по по този начин наречения „ нравствен път " желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, гледащите този филм, е, че мозъкът ви ще желае да придобие Самадхи, предизвестява Шмит. Дори по-опасно е, че мозъкът ти може би си мисли, че е придобил Самадхи.

Винаги, когато има предпочитание да се реализира нещо можете да бъдете сигурни, че идва от егото.
Самадхи не е нещо за реализиране или прибавяне към себе си. За да разберете Самадхи би трябвало да се научите да умирате, преди да умрете. Животът и гибелта са като Ин и Ян - неотлъчно цяло. Безкрайно разгръщащо се, без начало и край.
Отбягвайки гибелта, вие в действителност отбягвате живота. 

Когато непосредствено преживееш истината за това, кой в действителност си ти, изчезва страхът от живота и гибелта. В нашето общество и в нашата просвета ни учат кои сме ние, а в това време оставаме плебеи на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо предпочитание и омерзение, което ръководи нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от подтик за повторение. Това е просто пътя, по който силата един път е минала и наклонността на силата да влезе още веднъж в същия път, без значение дали е позитивно или негативно за организма.

Има безчет равнища наизуст или схващане, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се разпознава с този разум или его-конструкция, то те привързва към обществената структура, която може да се назова матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, само че същинската машина се ръководи от неосъзнатото, от античните модели, от първичните екзистенциални страхове.
Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и отбягване на болката се израждат в патологични поведения  в нашата работа, във взаимоотношенията ни, във вярванията ни, в мислите ни и целият ни метод на живот. Подобно на добитък, множеството хора живеят и умират в бездейност и послушание, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в лимитирани модели. Живот постоянно изпълнен с огромни премеждия. И не ни се има вяра, че в действителност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от настоящия си живот, правоприемник на предишното, с цел да заживеем нов, който чака да се роди във вътрешният ни свят.
Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, само че без лично самоосъзнаване. Често, когато се вгледате в очите на малко дете - там няма следи от егото, единствено светла празнина. С възрастта на лицето се поставя осъзнато построена маска.Шекспир споделя: „ Целият свят е сцена, и всички мъже и дами са единствено актьори ". В събудения субект съзнанието свети през личността, през маската. Когато си безсънен, ти не се идентифицираш с твоя темперамент. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Но не се отказваш да играеш роля. Когато се идентифицираме с личността - това е Мая, илюзията на Аз-а. Самадхи е събуждане от съня на личността ти от театъра на живота.

2400 години откакто Платон написа „ Републиката ", човечеството към момента търси своя метод за излизане от пещерата на Платон. В реалност през днешния ден повече от всеки път сме приковани от илюзии.
Платон предава историята на Сократ за група хора, които през целия си живот живели в пещера, приковани с вериги и с лице към празна стена. Всичко, което можели да видят били сенки, хвърляни върху стените от неща, преминаващи пред огъня зад тях. Това куклено шоу се трансформира в техния свят. Според Сократ, сенките били толкоз покрай пандизчиите, че те в никакъв случай не съзирали действителността. Дори и откакто разбрали за външния свят те не престават да имат вяра, че сенките са всичко, което съществува. Въпреки, че подозирали, че там вън има освен това, те нямали предпочитание да изоставен света, който им е прочут.

Човечеството през днешния ден е като хората, които единствено са виждали сенките на стената на пещерата. Сенките са аналог на нашите мисли. Светът на мисълта е единственият, който познаваме. Но има и различен свят, който е оттатък мисълта. Отвъд дуалистичното схващане.
Готов ли си да напуснеш пещерата, да напуснеш всичко, което познаваш, с цел да схванеш истината кой си ти?
За да изживееш Самадхи е належащо да се отвърнеш надалеч от сенките, надалеч от мисълта, към светлината. Когато човек е живял единствено в мрак, има потребност последователно да свикне със светлината.Подобна конфигурация към нова парадигма лишава време и старания и изисква желанието да опознаеш новата и да отхвърлиш остарялата.

Субтитрите на български са в настройните на видеото.