Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ: Серия земетресения в Тихия океан западно от щата Орегон
Салем/ София. На 7 декември т.г. се отбелязва поредност от трусове в източна област на Тихоокеанския пръстен. Според Геоложки изследвания на Съединени американски щати, единствено в първите 24 чáса огнището е произвело минимум 50 труса, най-силните от които са два с магнитуд 5.8 – в 16:36 и 17:21 време в епицентъра на 7 декември (съответно в 04:36 и 05:21 на 8 декември у нас). И двете трусове са напълно едва усетени – активност от II и III степен по 12-степенната скáла – в щатите Орегон (от крайбрежието до Юджийн и Спрингфилд на към 530 км източно от епицентъра) и Уошингтън (градчето Ла Сентър на към 565 км изток-североизточно от епицентъра), осведоми Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН) .
Земетръсната серия, която е оценена като протичаща се на дълбочина към 10 километра, започва в 05:21 на 7 декември с няколко трусове с магнитуди 4.0-4.3. Последвани са от две трусове с магнитуд 5.5 – в 13:30 същия ден и второ, записано 27 минути по-късно. След по-малко от три чáса се случват двете оптимални трусове в серията и двете с магнитуд 5.8. Според Геоложки изследвания на Съединени американски щати възбуденото огнище е произвело досега 37 труса с магнитуд 4.5 и повече. Седемнадесет от тях са с магнитуд над 5.0 (5.1 до 5.8). Дванадесет от земетресенията са усетени на сушата.
Учени в международния център на Съединени американски щати считат, че описаната поредност трусове е артикул на разломната зона Бланко, намираща се против територията на Централен Орегон в Тихи океан. Там, в пространство на двете срещащи се плочи Североамериканската и Тихоокеанската, са открити хоризонтални придвижвания, които провокират висока сеизмична интензивност. Въпреки тази интензивност съгласно американските учени, разломът породил земетресенията – най-западният в упоменатата зона, няма капацитет да аргументи прелом – нито цунами, нито мощно земетресение.
Нека въображаемо да пренесем сеизмичната реализация от интервала 7-10 декември (вторник до четвъртък през миналата седмица) измежду селища на сушата. Три денонощия с минимум 103 труса, усетени от популацията в епицентъра. При дълбочина от 10 км, на която залагат решенията в каталога на Геоложки изследвания, Съединени американски щати, оптималният резултат би бил с активност най-малко от VI степен в зидани здания без стоманобетонови детайли. Тогава появилите се повреди ще са възстановими, защото те биха се изразили в напукване на зидарията към порти и прозорци, както и в подпокривната част на нискоетажни къщи. Много рядко биха се показали местни отрицателни резултати във водопроводни и други тръбопроводни съоръжения. Сред популацията би настъпила суматоха, а до какво би довело акумулирането на резултати в постройките от многократни сеизмични удари, зависи най-много от уязвимостта на сградния фонд.
Тук е мястото да напомним за едно българско земетресение с непосредствен до оптималния магнитуд в разразилата се тихоокеанска серия. Годината е 1986, 7 декември, земетресение с магнитуд 5.7 удря Стражица. Последствията са невъзстановими с години (такава е българската реалност – бавни дейности и небогати стопани).
Земетръсната серия, която е оценена като протичаща се на дълбочина към 10 километра, започва в 05:21 на 7 декември с няколко трусове с магнитуди 4.0-4.3. Последвани са от две трусове с магнитуд 5.5 – в 13:30 същия ден и второ, записано 27 минути по-късно. След по-малко от три чáса се случват двете оптимални трусове в серията и двете с магнитуд 5.8. Според Геоложки изследвания на Съединени американски щати възбуденото огнище е произвело досега 37 труса с магнитуд 4.5 и повече. Седемнадесет от тях са с магнитуд над 5.0 (5.1 до 5.8). Дванадесет от земетресенията са усетени на сушата.
Учени в международния център на Съединени американски щати считат, че описаната поредност трусове е артикул на разломната зона Бланко, намираща се против територията на Централен Орегон в Тихи океан. Там, в пространство на двете срещащи се плочи Североамериканската и Тихоокеанската, са открити хоризонтални придвижвания, които провокират висока сеизмична интензивност. Въпреки тази интензивност съгласно американските учени, разломът породил земетресенията – най-западният в упоменатата зона, няма капацитет да аргументи прелом – нито цунами, нито мощно земетресение.
Нека въображаемо да пренесем сеизмичната реализация от интервала 7-10 декември (вторник до четвъртък през миналата седмица) измежду селища на сушата. Три денонощия с минимум 103 труса, усетени от популацията в епицентъра. При дълбочина от 10 км, на която залагат решенията в каталога на Геоложки изследвания, Съединени американски щати, оптималният резултат би бил с активност най-малко от VI степен в зидани здания без стоманобетонови детайли. Тогава появилите се повреди ще са възстановими, защото те биха се изразили в напукване на зидарията към порти и прозорци, както и в подпокривната част на нискоетажни къщи. Много рядко биха се показали местни отрицателни резултати във водопроводни и други тръбопроводни съоръжения. Сред популацията би настъпила суматоха, а до какво би довело акумулирането на резултати в постройките от многократни сеизмични удари, зависи най-много от уязвимостта на сградния фонд.
Тук е мястото да напомним за едно българско земетресение с непосредствен до оптималния магнитуд в разразилата се тихоокеанска серия. Годината е 1986, 7 декември, земетресение с магнитуд 5.7 удря Стражица. Последствията са невъзстановими с години (такава е българската реалност – бавни дейности и небогати стопани).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ