Съгласна съм с тезата, че в ЕС няма такава фигура

Съгласна съм с тезата, че в Европейски Съюз няма такава фигура - прокурор, проверяващ основния, само че би трябвало да отчетем че Съветът на Европа по делото „ Колеви “ и Европейската комисия, споделиха на България, че ще бъде открита наказателна процедура, в случай че не се вкара такава фигура. Това съобщи пред правосъдният министър Десислава Ахладова.

„ Това значи, че в случай че не въведем този механизъм, всички ние ще понесем следствията от откриването на наказателна процедура. Вероятно по делото „ Колеви “ е било решено, че такава фигура е нужна и че е належащо да има надзор тогава, когато основният прокурор извърши закононарушение. Неколкократно от Европа ни питат за какво не сме въвели сходна фигура. Факт е, че държавното управление е задължено да я вкара, въпреки и екзотична за част от хората. “, добави тя.

По думите й България се преценява с безусловно всички рекомендации, които Европейска комисия има към всяка европейска страна,.

„ Това означва, че ние не можем да пренебрегнем мнението на Брюксел и да кажем, че считаме, че всичко е наред в правосъдната система ни система, че нямаме безусловно никакви проблеми и че няма да въведем такава фигура. Като всяка друга европейска страна, ние сме задължени да се съобразим с това, което ни се споделя от Съвета на Европа. Знаете, че България е осъждана по доста каузи в Страсбург, за което плащаме всички ние като данъкоплатци. Аз персонално желая моите налози да отиват в образованието, в медицината, а не страната ни да заплаща за неоправдателни решения в Старсбург. Това е една от главните аргументи за въвеждането на подобен механизъм. “, сподели Алхадова.

Относно подозренията в смисъла и ефикасността на новата фигура на прокурор, наблюдаващ основния, правосъдният министър съобщи, че не може да кажем, че посредством нейното основаване „ замазваме “ очите на Брюксел, защото повода за въвеждането на този механизъм е осъществяването на решението по делото „ Колеви “.

„ Да, има доста критици и не споделям, че част от рецензиите нямат съображение, тъй като просто няма аналог, който да съпоставим в друга европейска страна, където да е въведен този механизъм, с цел да кажем - ето това е верният механизъм. Възможно е след година две да кажем, когато този механизъм проработи, да кажем има някои недостатъци. Ще усъвършенстваме някаква част от него, само че дано да забележим този механизъм ще проработи ли. Априори не би трябвало да споделяме, че основният прокурор ще извърши закононарушение. Дай Боже в никакъв случай тримата огромни, един от които е основният прокурор, да не правят закононарушение. Така или другояче тази фигура би трябвало да съществува. “, разяснява тя.

„ Чувам доста рецензии, че тази фигура би трябвало да е арбитър или организация, само че Конституцията не разрешава. Реално без изменение в нея единственият орган, който може да проверява, това е прокурор, по тази причина избираме и подобен проверяващ прокурор “, сподели още Ахладова.

По думите й имало огромен спор по отношение на това по какъв начин ще се избира по този начин нареченият „ проверяващ прокурор “, като тя е била последовател на Пленумът да бъде органът, който да прави този избор.

„ Смятам, че депутатите направиха огромна крачка напред с това, че дадоха опция оферти да не се вършат единствено от прокурорската гилдия, а и от пленума. Друго, което е доста значимо, е че след приключването на петгодишния мандат на този прокурор той може да бъде безусловно самостоятелен от основния прокурор и може да стане арбитър, т.е той йерархически след приключването на мандата си няма метод кариерата му да е подвластна от основния прокурор “, изясни тя.

„ Смятам, че най-голямото предизвикателство и достижение е това, че отводите на този проверяващ прокурор подлежат на правосъден надзор. Съветът на Европа искаше тъкмо това. По този метод тази фигура също е под надзор “, добави  правосъдният министър

Президентът е в правото си да изиска поправките в Закона да отидат в Конституционния съд, считам, че колкото повече гаранции има, толкоз по-добре, безапелационна е министър Ахладова.

Бързината в правораздаването е доста значима. Основният проблем в разпита на очевидците по така наречен мегадела е, че те се укриват, движимостите лица също бавят експертизите. С признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс се вкара електронно правораздаване, посредством което призовки ще се получават на електронен адрес и няма да има закъснение, изясни Ахладова.

Считам, че стигайки до електронното правораздаване, което ще стартира да работи от юли, бързината ще се усили. Освен това, с натискането единствено на един бутон всеки човек ще може да види каква е повода за забавянето на правосъдния развой, добави правосъдният министър.