Доналд Тръмп, петролният крал
Съединените щати задоволяват потребностите си със личен петрол и страната към този момент не е податлива на енергиен шантаж
Съединени американски щати добиват за година толкоз нефт и газ, колкото Русия и Саудитска Арабия дружно
Президентът съумя да задържи цените на бензина и дизела, макар офанзивата против Иран
Един добре списван и осведомен наш седмичник зададе преди няколко месеца в заглавие въпроса: „ Ще стане ли Тръмп петролен крал? “. И с много подигравка, само че също по този начин с подбрани съответни данни, завърши президента на Съединени американски щати, обобщавайки, че упоритостите му да стане монарх на течните горива няма да имат покритие.
Но тези дни авторитетният парижки ежедневник „ Льо Фигаро “ написа отново в заглавие: „ Доналд Тръмп, петролният крал, добива два пъти повече от Саудитска Арабия - това е стратегически потрес “. В подзаглавие вестникът акцентира на обстоятелството, че задоволяването със личен нефт на потребностите на Съединините щати разрушава геополитическите параметри и великата страна към този момент не е податлива на петролен шантаж освен от Иран, само че и от който и да било.
Е, по какъв начин тогава няма да му се кланят на Тръмп, да му целуват ръка и даже да го назовават „ Тато “, както стори в Хага предходната сряда генералният секретар на НАТО Марк Рюте?
В разбора си за триумфа на президента на Съединени американски щати на енергийния фронт „ Льо Фигаро “ уточни, че той не е основател на софтуерната гражданска война в извличането на шистов нефт и шистов газ, която стартира през 2008-2009 година Но той е този, който я предизвиква неимоверно по време на първия си мандат в Белия дом и с помощта на осъществения „ взрив “ Америка през последните 10 години се утвърждава като международен водач във въглеводородите.
Така с над 20 млн. барела нефт и течности за приемане на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на Съединени американски щати става двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия. Иначе казано, добивът на Америка към този момент е еднакъв на този в двете страни-конкурентки, взети дружно, като това довежда до исторически високо ниво на предложение на международните пазари и наклонява везната на силите в света към Америка.
С над 20 млн. барела нефт и течности за приемане на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на Съединени американски щати стана двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия.
Невъзможно е да се разбере дипломатическата и военна смелост на известния и считан за популист президент в Близкия изток и трагичният му ход в Иран - изяснява парижкият вестник - без да се вземе поради пространството за маневриране, на което Съединените щати се радват в този район, откакто реализираха енергиен суверенитет. Защото когато през 1977 година ислямската гражданска война в Иран стартира, Америка внася еквивалента на 14 барела нефт на глава от популацията годишно. Днес Съединените щати изнасят 2,5 барела на глава от популацията и американците към този момент не се опасяват от петролен рекет, както през 70-те и 80-те години на предишния век. Големите страни - производителки на нефт в Близкия изток са разбрали това добре, до момента в който настройките в Европа като че ли са заседнали във времената, когато арабските страни и Иран можеха да оказват забележителен напън върху Съединени американски щати, като управляват добива на нефт и цените на силата, както сметнат за добре. Така че, в случай че през днешния ден има „ петролен крал “, то името му е Доналд Тръмп, натъртва „ Льо Фигаро “.
Ама, както постоянно се случва с кралете, той е възкачен на трона си от удобни условия, върху които е нямал необикновен надзор. Вече бе упоменато, че сегашният президент на Съединени американски щати не може да претендира за бащинство на софтуерната гражданска война за извличането на петрол и газ от шисти. Но до момента в който при Обама и Байдън демократите са се опитвали да блокират нововъведенията поради климата и околната среда - техниката на хидравличното разтрошаване на намиращите се дълбоко и великодушни на енергийни носители скали към момента е противоречива - Доналд Тръмп схваща още през 2016 година всички изгоди, които страната му можеше да има от този непредвиден способ. Като в течение на години обичаният му девиз е: „ Сондирай, бейби, сондирай! “. Неразбираема за европейската политическа класа, захласната от проектите за задраскване на силата, основана върху въглеродите, неговата политика, ориентирана към систематично увеличение на производството на нефт и газ, освен сътвори работни места и подтиква индустриални вложения, само че се оказа и решаваща за увеличението на въздействието на Америка върху международните каузи. Да не приказваме за обожаващите го негови хора, обединени под абревиатурата „ МАГА “ или „ Да създадем Америка велика още веднъж! “, които са пристрастени към коли с огромни и крепко разходващи гориво мотори. За тях евтиният бензин се е трансформирал в главно право, което Тръмп даде обещание да им подсигурява и съумя, давайки си прелестно сметка, че връзката с противоположен знак сред настроението на американците и цената на бензина не носи нищо положително на никой политик.
Ето за какво - написа „ Льо Фигаро “, когато светът научи преди седмица, че американски бомбардировачи са блъснали три ирански нуклеарни обекта, Тръмп се провикна в мрежата: „ Внимавайте всички! Поддържайте ниски цени на петрола. Наблюдавам ви. Заигравате се с врага. Не правете това. Горе главата, скъпи мои, горе главата, и то в този момент! “.
И пазарът се подчини на краля - прогнозите цените да надскочат 100 $ на барел изчезнаха. Слабостта на иранския отговор и продължаването на доставките, изключително през Ормузкия пролив, в противен случай, доведоха до спад на цената на черното злато с 15%, връщайки я до равнището си отпреди експлоадирането на спора сред Израел и Иран. По подигравка на ориста, до момента в който американската петролна мощност се утвърждаваше, за огромно отчаяние на природозащитниците и сюрпризираните европейци, зависимостта на страните от Близкия изток от единствения им източник на задгранична валута набъбна. А иранската върхушка разбра, че в случай че затвори Ормузкия пролив, тя ще блокира личния си експорт с годишен ритъм от 3,5 милиона барела дневно, доставяни основно на Китай.
Така „ Крал Тръмп “ съумя, може би несъзнателно, да обърне петролното си оръжие против Техеран и даже против самата Организация на страните експортьорки на нефт (ОПЕК). Която към този момент не може да диктува цените на „ черното злато “ заради внезапното понижаване на относителния ѝ дял в неговия рандеман и би трябвало да се преценява с монарха във Вашингтон. Засега най-малко до 2027 година, когато съгласно „ Льо Фигаро “ производството на шистов нефт в Съединени американски щати би трябвало да доближи своя връх.
Съединени американски щати добиват за година толкоз нефт и газ, колкото Русия и Саудитска Арабия дружно
Президентът съумя да задържи цените на бензина и дизела, макар офанзивата против Иран
Един добре списван и осведомен наш седмичник зададе преди няколко месеца в заглавие въпроса: „ Ще стане ли Тръмп петролен крал? “. И с много подигравка, само че също по този начин с подбрани съответни данни, завърши президента на Съединени американски щати, обобщавайки, че упоритостите му да стане монарх на течните горива няма да имат покритие.
Но тези дни авторитетният парижки ежедневник „ Льо Фигаро “ написа отново в заглавие: „ Доналд Тръмп, петролният крал, добива два пъти повече от Саудитска Арабия - това е стратегически потрес “. В подзаглавие вестникът акцентира на обстоятелството, че задоволяването със личен нефт на потребностите на Съединините щати разрушава геополитическите параметри и великата страна към този момент не е податлива на петролен шантаж освен от Иран, само че и от който и да било.
Е, по какъв начин тогава няма да му се кланят на Тръмп, да му целуват ръка и даже да го назовават „ Тато “, както стори в Хага предходната сряда генералният секретар на НАТО Марк Рюте?
В разбора си за триумфа на президента на Съединени американски щати на енергийния фронт „ Льо Фигаро “ уточни, че той не е основател на софтуерната гражданска война в извличането на шистов нефт и шистов газ, която стартира през 2008-2009 година Но той е този, който я предизвиква неимоверно по време на първия си мандат в Белия дом и с помощта на осъществения „ взрив “ Америка през последните 10 години се утвърждава като международен водач във въглеводородите.
Така с над 20 млн. барела нефт и течности за приемане на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на Съединени американски щати става двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия. Иначе казано, добивът на Америка към този момент е еднакъв на този в двете страни-конкурентки, взети дружно, като това довежда до исторически високо ниво на предложение на международните пазари и наклонява везната на силите в света към Америка.
С над 20 млн. барела нефт и течности за приемане на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на Съединени американски щати стана двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия.
Невъзможно е да се разбере дипломатическата и военна смелост на известния и считан за популист президент в Близкия изток и трагичният му ход в Иран - изяснява парижкият вестник - без да се вземе поради пространството за маневриране, на което Съединените щати се радват в този район, откакто реализираха енергиен суверенитет. Защото когато през 1977 година ислямската гражданска война в Иран стартира, Америка внася еквивалента на 14 барела нефт на глава от популацията годишно. Днес Съединените щати изнасят 2,5 барела на глава от популацията и американците към този момент не се опасяват от петролен рекет, както през 70-те и 80-те години на предишния век. Големите страни - производителки на нефт в Близкия изток са разбрали това добре, до момента в който настройките в Европа като че ли са заседнали във времената, когато арабските страни и Иран можеха да оказват забележителен напън върху Съединени американски щати, като управляват добива на нефт и цените на силата, както сметнат за добре. Така че, в случай че през днешния ден има „ петролен крал “, то името му е Доналд Тръмп, натъртва „ Льо Фигаро “.
Ама, както постоянно се случва с кралете, той е възкачен на трона си от удобни условия, върху които е нямал необикновен надзор. Вече бе упоменато, че сегашният президент на Съединени американски щати не може да претендира за бащинство на софтуерната гражданска война за извличането на петрол и газ от шисти. Но до момента в който при Обама и Байдън демократите са се опитвали да блокират нововъведенията поради климата и околната среда - техниката на хидравличното разтрошаване на намиращите се дълбоко и великодушни на енергийни носители скали към момента е противоречива - Доналд Тръмп схваща още през 2016 година всички изгоди, които страната му можеше да има от този непредвиден способ. Като в течение на години обичаният му девиз е: „ Сондирай, бейби, сондирай! “. Неразбираема за европейската политическа класа, захласната от проектите за задраскване на силата, основана върху въглеродите, неговата политика, ориентирана към систематично увеличение на производството на нефт и газ, освен сътвори работни места и подтиква индустриални вложения, само че се оказа и решаваща за увеличението на въздействието на Америка върху международните каузи. Да не приказваме за обожаващите го негови хора, обединени под абревиатурата „ МАГА “ или „ Да създадем Америка велика още веднъж! “, които са пристрастени към коли с огромни и крепко разходващи гориво мотори. За тях евтиният бензин се е трансформирал в главно право, което Тръмп даде обещание да им подсигурява и съумя, давайки си прелестно сметка, че връзката с противоположен знак сред настроението на американците и цената на бензина не носи нищо положително на никой политик.
Ето за какво - написа „ Льо Фигаро “, когато светът научи преди седмица, че американски бомбардировачи са блъснали три ирански нуклеарни обекта, Тръмп се провикна в мрежата: „ Внимавайте всички! Поддържайте ниски цени на петрола. Наблюдавам ви. Заигравате се с врага. Не правете това. Горе главата, скъпи мои, горе главата, и то в този момент! “.
И пазарът се подчини на краля - прогнозите цените да надскочат 100 $ на барел изчезнаха. Слабостта на иранския отговор и продължаването на доставките, изключително през Ормузкия пролив, в противен случай, доведоха до спад на цената на черното злато с 15%, връщайки я до равнището си отпреди експлоадирането на спора сред Израел и Иран. По подигравка на ориста, до момента в който американската петролна мощност се утвърждаваше, за огромно отчаяние на природозащитниците и сюрпризираните европейци, зависимостта на страните от Близкия изток от единствения им източник на задгранична валута набъбна. А иранската върхушка разбра, че в случай че затвори Ормузкия пролив, тя ще блокира личния си експорт с годишен ритъм от 3,5 милиона барела дневно, доставяни основно на Китай.
Така „ Крал Тръмп “ съумя, може би несъзнателно, да обърне петролното си оръжие против Техеран и даже против самата Организация на страните експортьорки на нефт (ОПЕК). Която към този момент не може да диктува цените на „ черното злато “ заради внезапното понижаване на относителния ѝ дял в неговия рандеман и би трябвало да се преценява с монарха във Вашингтон. Засега най-малко до 2027 година, когато съгласно „ Льо Фигаро “ производството на шистов нефт в Съединени американски щати би трябвало да доближи своя връх.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ