Съдиите по вписванията изпратиха отворено писмо до всички институции, в

Съдиите по вписванията изпратиха отворено писмо до всички институции, в което показват възмущението си от преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, който е импортиран в Народното събрание и на процедура ги отстранява. Те към този момент няма да са приравнени със съдиите, а ще станат админи.

Фигурата на съдията по вписванията се заличава от правния мир, освен това с преходни разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година Това желание на държавното управление излиза наяве от импортирания план на Министерския съвет за бюджет за тази година.

В него има десетки преходни разпореждания, с които се променят голям брой нормативни актове, които нямат нищо общо с бюджета, а са свързани с плануваните структурни промени в изпълнителната власт – Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за правосъдната власт, Законът за кадастъра и имотния указател, Законът за нотариусите и нотариалната активност и други, оповестява Лекс.

Една от тези структурни промени е основаването на мастодонта Държавна организация по вписванията (ДАВ). Тя ще е на послушание на Министерския съвет и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на районното развиване и благоустройството), Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване “ (сега към МРРБ) и Централния указател на особените залози (сега към МП).

Именно към тази нова организация се планува да преминат съдиите по вписванията и към този момент да не са свързани по никакъв метод със правосъдната власт, а да станат длъжностни лица по вписванията (ДЛВ). В момента съдиите по вписванията се назначават от Министъра на правораздаването, само че са към районните съдилища и се управляват от техните ръководители.

Освен това възнаграждението им е като на областен арбитър, а с превръщането им в ДЛВ ще получават колкото правосъден админ в областен съд. Проектът планува, че трудовите правни отношения със съдиите по вписванията при районните съдилища ще се уредят при изискванията и по реда на член 123 от Кодекса на труда, а заплатите им изравняват с новите, т.е. ще бъдат понижени.

В претекстовете за тази смяна в закона за бюджета се споделя, че статутът на съдиите по вписванията и в този момент е друг от този на съдиите и се декларира: „ Съдиите по вписванията реализират активността си в тясна взаимовръзка със чиновниците по вписванията към Агенция по вписванията и на процедура би могло да се каже, че в реализиране на пълномощията си са по-близо до длъжностно лице в административен орган, в сравнение с арбитър по смисъла на Закона за правосъдната власт. Същевременно запазването на статута им отвън администрацията, и по-конкретно отвън Агенцията по вписванията, затруднява процесите по регистриране и основава проблеми, за които виновна е самата организация “.

В момента съдиите по вписванията се назначават от Министъра на правораздаването, само че са към районните съдилища и се управляват от техните ръководители. Те получават възнаграждението като на областен арбитър, а с превръщането им в длъжностни лица по вписванията ще получават колкото правосъден админ.

" Държавността изисква тези промени да не внасят разтърсвания в настоящи институти, които охраняват важен публичен интерес. Акцента следва да е „ отбрана на правата и законните ползи на жителите и стопанските обекти ", се споделя в писмото. „ За длъжностно лице по вписванията се назначава с конкурс при изискванията и по реда на Кодекса на труда лице, което има приключено висше юридическо обучение, добита юридическа дееспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години “, написа още в законопроекта.

" Държим да подчертаем, че въпросните текстове, формирани неизвестно от кого и къде, не попадаха в плана на Закона за държавния бюджет, качен за публично разискване на интернет страницата на Министерство на финансите ", споделят съдиите по вписванията. Те означават, че каченият проектозакон на страницата на Министерството на финансите на 21 януари преходните и заключителните разпореждания са били 17 параграфа. За сметка на това в Народното събрание е показан законопроект, в който те са 106 параграфа, показват съдиите по вписванията. " Кога и по какъв метод тези 89 спомагателни параграфа са се появили в закона за бюджета за нас е мистерия ", споделят още те.

" Министерският съвет е злоупотребил с пълномощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпореждания на закона за държавния бюджет редица други закони, които освен не са с бюджетен темперамент, само че и в огромната си част нямат директно отношение към образуването на приходите и разноските на бюджета ", споделят още съдиите пи вписванията.

Българска асоциация на съдиите по вписванията счита, че това е направено с " цел да се спести провеждането на законовите процедури, предопределени да обезпечат прозрачността и успеваемостта на законодателния развой. Бюджетният закон е официално закон, той не съдържа правни правила, уреждащи публични връзки по смисъла на Закона за нормативните актове ".

Порочната процедура да се трансформират съществени закони с преходни и заключителни разпореждания същестуваше и в предходни парламенти.

Авторите на измененията, които не са ясни, тъй като те влизат в общата маса на промени, свързани с бюджета, пишат, че определянето на съдиите по вписванията като „ длъжностни лица по вписванията “ „ освен ще усъвършенства процесите, само че и ще прекрати една правна неустановеност, създавана от непрекъснати полемики къде да бъдат „ разположени “ съдиите по вписванията “.

В измененията се планува, че длъжностното лице по вписванията разпорежда или отхвърля вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния указател и се произнася за издаването на информации и удостоверения.

„ За длъжностно лице по вписванията се назначава с конкурс при изискванията и по реда на Кодекса на труда лице, което има приключено висше юридическо обучение, добита юридическа дееспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години “, написа още в законопроекта.

Преходните разпореждания на закона за бюджета крият и още една изненада – в тях се появиха измененията в Граждански процесуален кодекс, с които процесуалното посланичество на страната по каузи се трансферира от министъра на финансите на министъра на правораздаването.

Антикорупционната комисия видя корупционен риск и ги подлага на критика за неналичието на аргументация и късия период за публично разискване.

Сега се оказва, че те няма да бъдат обект на независимо разискване в Народното събрание, а ще минат под „ шапката “ на бюджета.

От фигуриращите под §68 от Преходни и заключителни разпоредби на бюджета за 2022 година текстове излиза наяве, че ръководещите са се отказали от едно от най-критикуваните им планове – министърът на правораздаването да може да упълномощава кметове да съставляват страната по каузи.

Сега се планува, че той може да упълномощава „ ръководителите на държавните институции, от чиито незаконосъобразни актове, дейности или бездействия са породени вреди, както и от незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на техни длъжностни лица, в това число и за вредите, породени от действието на анулирани като незаконосъобразни или оповестени за оскъдни подзаконови нормативни актове, упълномощени от министъра на правораздаването “.

Всички висящи правосъдни каузи, както и производствата пред непознати юрисдикции, в това число и интернационалните арбитражни производства, ще продължат с присъединяване на министъра на правораздаването.

„ Министерството на правораздаването замества Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуално посланичество и правни cъвeти пo мeждyнapoдни apбитpaжни дeлa и дeлa пpeд чyждecтpaнни юpиcдиĸции, ĸaĸтo и пpeдocтaвянe нa правни cъвeти и посланичество в пpeгoвopи и мeдиaция, cвъpзaни c paзpeшaвaнeтo нa правни cпopoвe “, плануват още измененията.