Глицерин - ползи и приложение
Съдържание:
Същност и приемане на глицеринаПоложителни и негативни страни на глицеринаПриложение на глицеринаЗдравословните изгоди и приложения на глицеринаИнтересни обстоятелства от историята на глицеринаМитове и истини за глицерина
‹› 
Препоръчано за теб:Загряващи пластири при болки и травми20.00 лева.Виж ›› Има едно вещество, което е толкоз необятно публикувано, че се намира във всяка аптека и достъпът до него е свободен. Това не е инцидентно, то има необятен набор на приложение и редица качества, които го вършат търсено в доста области на живота. Това е глицеринът.
Какво съставлява глицеринът и в кои сфери се употребява, какви са неговите изгоди? Отговорът на тези въпроси ще помогне на мнозина да открият глицерина за себе си или да научат за още някое неподозирано досега предимство на това вещество.
Същност и приемане на глицерина
Тривалентният алифатен алкохол, прочут още с името глицерол се употребява необятно под името глицерин. Той не се среща в свободно положение в природата, само че е част от доста растителни и скотски мазнини.
Когато те се разделят, както е при производството на сапуни, глицеринът се явява отпадъчен артикул. При изработката на сапун се е употребила главно говеждата тлъстина, по тази причина глицеринът дълго е бил от скотски генезис. В последно време обаче се постанова производството на растителен глицерин. Както и като отпадъчен артикул при произвеждане на биогорива.
Източник на растителния глицерин е и палмовото масло. Този метод обаче е нездравословен за природата поради потребността от засаждане на маслодайни палми на мястото на естествените гори. С езика на науката, суровият глицерол се получава при хидролиза на триглицеридите като химичните процеси са два:
- Триглицеридите се смесват с някаква основа и се и при химичния разпад се получават глицерол и сапун;
- Триглицеридите се смесват с алкохоли и се получава глицерол като остатъчен артикул от произвеждане на биогорива.
По изложение глицеринът е сладостен алкохол във тип на сироп от мазнините и маслата. Той е прозрачен, транспарантен, няма аромат и има качеството да притегля, улавя и задържа влагата от околната среда.
Други физичните свойства на глицерина: хигроскопичен е, има вискозна консистенция, замръзва при ниски температури, нетоксичен е, не се скапва.
Положителни и негативни страни на глицерина
- Нетоксичен артикул - в случай че е създаден от естествени мазнини и масла;
- Перфектен овлажнител - всмуква водата от въздуха. Хигроскопичността му разрешава да приема влага от въздуха, да я придвижва и да хидратира кожата с нея. Толкова мощни са абсорбиращите му свойства, че в случай че върху него се излее вода, чистият глицерол от 100 % ще стане 80, а останалата част ще е вода;
- Защитаващо вещество - защото има двойно деяние: да овлажнява и да запълва бръчките по кожата, глицеринът има защитни качества за горния пласт на кожата на лицето;
- Времето оказва негативно влияние върху глицерина, като топлината и влажността са най-опасни;
- Глицеринът работи единствено при висока мокрота на въздуха и в случай че климатът е несъответствуващ, той стартира да изтегля влагата от повърхността, където е нанесен, вместо да способства за нейното навлажняване.
Приложение на глицерина
На първо място глицеринът е страж на женската хубост. Присъства доста постоянно в кремовете на разположение и тяло, спрейовете и маските. Използва се и при къдрави коси за възвръщане на блясъка и хубостта на естествените къдрици.
Глицеринът има омекотителни свойства. Затова участва в смесите за крайници. Грубата кожа на петите престава да бъде проблем с помощта на това свойство на веществото.
В хранително-вкусовата индустрия глицерин се употребява в производството на самун, сладкарски и макаронени произведения. В тези хранителни артикули глицеринът се отбелязва като добавка Е422.
В бита глицерин се прибавя във вода за измиване на подове и мебели. Дървените покрития и паркетите получават искра като им се добави глицерин. Той пречи на праха да полепва и по този начин непорочност в дома се усъвършенства, в случай че се употребява глицерин за разчистване.
Кожените произведения възстановяват блясъка си, в случай че бъдат обработени с глицерин. Освен това той възстановява и мекотата им.
Тъй като е антисептик, глицеринът се употребява в селското стопанство. Овошките и зеленчуците се третират с разтвор на глицерин, с цел да се предпазят от вредителите и да се усили добивът.
В течно положение глицеринът се употребява и във военната промишленост. При произвеждане на муниции се прибавя към барута, а примеси от него се употребяват във военната техника.
Интересно приложение на глицерина е това в тютюнопроизводството, по-точно в стандартните тютюневи произведения. Глицеринът всмуква острата миризма на тютюна и по тази причина го има в сменяемите патрони при електронните цигари.
Здравословните изгоди и приложения на глицерина
Безспорни са изгодите от глицерина за лекуване на разнообразни болести. Използва се както в чист тип, по този начин и под формата на супозитории.
Веществото е добър асистент в битката с кашлицата. Компонентите му се всмукват в стените на стомаха, само че не проникват в кръвта. Затова в редица от обичайните медикаменти за кашлица главен съставен елемент е глицеринът. В домашни условия предлагат да се комбинира с мед и лимон.
Вътрешно очното налягане при някои хора е много нараснало. Особено при заболяване като глаукомата. Глицеринът сполучливо го намалява. Използва се и след прекаран инсулт.
При приемането му вътрешно би трябвало да се вземат поради хигроскопичните му свойства, влияещи върху водния баланс. Неправилната приложимост на глицерин може да докара до дехидратация.
Ускорява заздравяването на горния кожен пласт при кожни пострадвания и болести.
При някои стомашни неразположения, като запек да вземем за пример, се употребяват глицеринови супозитории, които се ползват единствено ректално.
Глицерин не трябва да се употребява за медицински цели безотговорно от хора, страдащи от захарен диабет, чернодробни патологии и бъбречна непълнота.
Медицинският глицерин се употребява в доста области на фармакологията. С него се разтварят медикаменти, покачва се вискозитета на течните препарати, пазят се кремове, пасти и мехлеми от смяна във ферментацията на течности. Веществото има антисептични свойства.
Интересни обстоятелства от историята на глицерина
За първи път глицерин е получен през 1779 година от химика Карл Шееле. Той нагрял зехтин с оловен оксид. Ученият потвърдил, че всички мазнини и масла имат сладка основа.
Името глицерин на сладката течност, получена от Шееле, е обещано от химика Шеврел през 1811 година. Той основава първия промишлен способ за произвеждане на глицерин, който получава и патент. Той обработвал мастни субстанции с вар или алкали, с цел да създава мастни киселини. Все още в някои страни глицерин се получава по неговия способ.
Глицерин се образува и в човешкото тяло по време на ензимното разграждане на мазнини. В чист тип глицеринът е рисков за здравето, защото има провокиращ резултат, по тази причина не трябва да се употребява безотговорно.
Митове и истини за глицерина
Битува мнението, че глицеринът не овлажнява кожата, а по-скоро способства за нейното изсушаване, защото извлича влагата от долните пластове и я държи на повърхността. В този мит няма истина.
Глицеринът извлича влагата от въздуха и насища кожата ни с него. Върху нея се основава мокър филм, а това значи, че той има овлажняващ резултат. Има и едно конкретизиране: глицеринът извлича влагата от въздуха при изискване, че тя е налична в задоволително количество в него. При изсъхнал климат или изсушен въздух глицеринът ще стартира да изсмуква влага от по-дълбоките пластове на кожата. Затова продуктът се предлага единствено при задоволителна по количество мокрота. Препоръчват се 45-65 %.
