Сабуро Сакай е вероятно един от най-известните японски асове от

Сабуро Сакай е евентуално един от най-известните японски асове от Втората международна война. Той има най-малко 28 победи във въздушни боеве като прострелва или мощно поврежда над 60 самолета на Съюзниците, макар че лети на машина, която е по-слаба от тази на враговете му.

Преди Втората международна Сакай лети няколко пъти във Втората китайско-японска война. По време на първата си задача (във войната и изобщо в живота) той съумява доста хубаво да ядоса командира си откакто изстрелва всичките си боеприпаси, с цел да смъкна един единствен аероплан. Нещо, за което напълно скоро компенсира, когато китайците бомбардират летището, на което се намира, през 1939. Според историка Марк Барбър, макар че е контузен от детонация, Сакай „ тича през горящи самолети, с цел да откри здрав и с него да подгони бомбардировача. “

В разгара на Втората международна, уменията му стават все по-очевидни като в една от борбите той съумява да смъкна 3 самолета единствено за 15 секунди. Сакай обаче не постоянно съумява да порази задачите си – да вземем за пример, не съумява да смъкна един B-26 покрай Нова Гвинея. А това е от голяма важност, тъй като на борда на самолета е бъдещият президент Линдън Джонсън.

Сакай бил и леко неконтролируем на моменти, което постоянно било занимателно. Например, той обичал да пуши комично огромни и незаконно добити цигари пред шефовете си, а един път стреля с револвера си в краката на офицер, който в този миг бие негов другар и сътрудник авиатор. Но случая, който най-вече вкарва Сакай в неприятности, е когато с двама други водачи летят над летище Порт Морсби в Нова Гвинея и вършат лупинги единствено с цел да нервират Съюзниците. Няколко часа по-късно бомбардировач прелита над базата на японците и им хвърля записка, в която им благодарят за прелестните акробатики и осведомят, че идващият път като дойдат да вършат лупинги, ще ги чака „ топло посрещане “.

След като съумява да приземи улучения си аероплан

Най-лошият летеж на Сакай се случва още същата година, когато е убит в лицето от противников аероплан, по който той самият стреля. Поразени са зрението в дясното му око и цялата лява част на тялото му. Той губи ръководство върху самолета си, който полита надолу, само че за шанс от скоростта на самото рухване пламъците се изгасят и с едната си работеща ръка той съумява да разчисти кръвта от лицето си и в последна сметка оцелява. По-късно споделя, че до момента в който падал, желал да вземе най-малко един зложелател с него в гроба и се оглеждал за противников транспортен съд, с който да се разбие. Въпреки това в следствие Сакай ще стане един от най-върлите съперници на камикадзетата.

В изявленията Сакай споделя, че загубата на зрение в едното му око не му пречи на летенето – нещо, което потвърждава в една престрелка през 1944, която от ас го прави легенда. Тя стартира, когато от засада му излизат 15 самолета Hellcat на Съюзниците покрай Иво Джима. В борба, която трае към 20 минути, Сакай не е ударен нито един път, макар че по него се изстреля стотици пъти, а самолетът му е много по-назад софтуерно от другите. Любопитно е да споменем, че точно поради остарелите самолети и обстоятелството, че врагът е доста повече от японците към края на войната, борбата при Филипинско море през 1944 получава името измежду Съюзниците „ Голямото морско стреляне на пуйки “. Две години преди този момент, през юни 1942, Япония губи повече летци в един-единствен пердах, в сравнение с съумява да образова за цяла година. Как тогава Сакай оцелява нападението? Той просто заобикаля вражеския огън доколкото може като гледа битката да върви към Иво Джима, където има противовъздушни оръдия, които да му оказват помощ. Така и става – щом попадат в обсега на оръдията, самолетите на Съюзниците са отблъснати.

…

След войната Сакай става будист и се заклева в никакъв случай да не наранява друго живо създание. Той също по този начин става другар с хора, които преди назовава врагове. В това число Харълд Джоунс – индивидът, който изстрелва снаряда, който лишава зрението на едното му око, както и с Пол Тибетс – индивидът, който пилотира самолета, от който е хвърлена атомната бомба над Хирошима.

Сабуро Сакай умира през 2000 на 84-годишна възраст, до момента в който участва на публична вечеря в американска морска база, където е почетен посетител. След гибелта му New York Times написа, че Сакай „ получава инфаркт, до момента в който протяга ръка през масата да се ръкува с американец; той умира по-късно в болничното заведение “.