Пазарите следят промените в европейските инвестиционни банки
Събитията от 2020-а са лакмусен тест за европейските капиталови банки след извършената през последното десетилетие регулаторна промяна и преструктурирането на бизнес модела им, разяснява за " Файненшъл таймс " Магдалена Стоклоса - началник на европейския отдел за банкови разбори на " Моргън Стенли ".
Подкрепата на централните банки бе витално значима за поддържането на добре работещи пазари при започване на пандемията, а държавните интервенции помогнаха за оцеляването на стопанските системи. Кредитните институции пък демонстрираха по-голяма непоклатимост в сравнение с по време на последната финансова рецесия.
Ключов фактор за това достижение е методът, по който секторът съумя да отклони бизнес моделите си от т. н. " рискови хранилища " (държейки активи, и по този метод риск, в балансите си).
Банките занижиха интензивността си на финансовите пазари, реализирайки комисионни от преводи за клиентите и от ръководство на риска за тях.
Банковите салда се свиха, тъй като институциите усилиха скоростта, с която изваждаха активи от тях (продавайки или хеджирайки кредитните експозиции). Това сътвори условия за по-ефективно ръководство на риска на модели за " основаване и систематизиране ", при които банките извършват по-коро ролята на канали за финансиране, а не на вложители.
В резултат, вместо да изчерпат капитала си и да бъдат принудени да емитират акции, каквато беше практиката при предходните рецесии, европейските капиталови банкови институции реализираха 27% растеж на облагата през 2020-а.
Банковите анализатори наблюдават деликатно този систематичен преход през последното десетилетие, в резултат на който в световен проект за всеки $ от облагата е бил нужен по-малко капитал в сравнение с преди 10 години.
Регулаторните промени след финансовата рецесия, от своя страна, покачиха значително финансовите условия за множеството пазарни играчи. И принудиха кредиторите да се насочат към по-рентабилни интервенции в хода на преструктурирането на активността си.
Заключението на госпожа Стоклоса е, че европейските банки към момента изостават след международните водачи по норма на облагите. Но защото множеството от тях са завършили главните промени на разноските, те ще продължат да ги редуцират. Освен това банките печелят и от прехода към електронна търговия и към по-стандартизирани пазари и осчетоводяване на преводите. В резутат анализаторите чакат облагите от капиталови банкови услуги през идващия цикъл да са с 10% по-високи от предпандемичните нива.
В по-широк проект се следят мегатенденции, които ще поддържат прехода на потоците на банковите облаги от чистия приход от кредитни лихви към комисионните.
На първо място, в Европа финансирането последователно се преориентира от универсалните банки към финансовите пазари.
Този развой ще се засилва от пандемичния пакет за възобновяване и от европейската зелена договорка - амбициозните проекти за бъдещи вложения в сфери като по-зелени технологии, 5G и изкуствен интелект и ръководство на данни. Всичко това изисква солидно финансиране: по оценка на Европейската комисия от 2020-а то ще е в размер на спомагателни 350 милиарда евро годишно за реализиране на климатичните цели за 2030-а. По-голямата част от тези средства би трябвало да дойдат от финансовите пазари.
На второ място е следеното пренасочване на спестяванията от банковите депозити към вложенията.
Причина са преобладаващите негативни лихвени проценти в Европа, които не престават да ощетяват депозантите. Универсалните банки стартират да трансферират все по-агресивно минусовите лихви даже върху дребните инвеститори и се доближава повратната точка в метода, по който европейците влагат спестяванията си - наклонност, която би трябвало да подтиква търсенето на пазарите на облигации.
Тези два фактора ще оказват помощ за последователното разграничаване на Европа от доминираното от банките кредитиране като метод на финансиране - положително решение за корпорациите и за кредитните институции.
Пазарите на принадлежности с капиталов рейтинг са нараснали доста размера си, само че по-висок растеж се следи и в секторите на високодоходните артикули и на търгуваните заеми. Дълговите бумаги сега имат 25% дял от общия микс на корпоративното финансиране в Европа против 15% през 2010-а, само че към момента са надалеч под щатските 65 %. При сегашната скорост Старият континент ще доближи 30% до 2030-а и постепенно ще затваря ножицата с Новия свят.
Цените на акциите обаче към момента не подхождат на трансформираните модели и благоприятни условия европейските капиталови банки. Когато се сравнят оценките им с щатските съперници, се открива, че те са на най-ниските им за последните 10 години нива от позиция на съотношенията цени/счетоводна стойност. Този отбив се е разширил доста от 2015-а макар следеното в последно време стесняване на разликата във връзка с доходността на акция.
2021-а демонстрира, че постоянно ще съществува риск в бизнеса, даже при най-ликвидни и най-спокойни пазари. Уязвимостта на загуби в такива интервали на рецесии обаче към този момент не е присъщ белег за бранша.
През предходната година пазарните играчи подцениха по-голямата мощ на банките и на противоцикличните им облаги от пазарния бизнес в смутни времена. Инвеститорите не престават да гледат на тях главно като на хранилища на рискови интервенции. Последвалите събития обаче демонстрираха, че тези допускания би трябвало да се трансформират. Защото въпросните противоциклични облаги и доста редуцираната им зависимот от цените на активите подсигуряват по-високите им пазарни оценки, обобщи госпожа Стоклоса.
Подкрепата на централните банки бе витално значима за поддържането на добре работещи пазари при започване на пандемията, а държавните интервенции помогнаха за оцеляването на стопанските системи. Кредитните институции пък демонстрираха по-голяма непоклатимост в сравнение с по време на последната финансова рецесия.
Ключов фактор за това достижение е методът, по който секторът съумя да отклони бизнес моделите си от т. н. " рискови хранилища " (държейки активи, и по този метод риск, в балансите си).
Банките занижиха интензивността си на финансовите пазари, реализирайки комисионни от преводи за клиентите и от ръководство на риска за тях.
Банковите салда се свиха, тъй като институциите усилиха скоростта, с която изваждаха активи от тях (продавайки или хеджирайки кредитните експозиции). Това сътвори условия за по-ефективно ръководство на риска на модели за " основаване и систематизиране ", при които банките извършват по-коро ролята на канали за финансиране, а не на вложители.
В резултат, вместо да изчерпат капитала си и да бъдат принудени да емитират акции, каквато беше практиката при предходните рецесии, европейските капиталови банкови институции реализираха 27% растеж на облагата през 2020-а.
Банковите анализатори наблюдават деликатно този систематичен преход през последното десетилетие, в резултат на който в световен проект за всеки $ от облагата е бил нужен по-малко капитал в сравнение с преди 10 години.
Регулаторните промени след финансовата рецесия, от своя страна, покачиха значително финансовите условия за множеството пазарни играчи. И принудиха кредиторите да се насочат към по-рентабилни интервенции в хода на преструктурирането на активността си.
Заключението на госпожа Стоклоса е, че европейските банки към момента изостават след международните водачи по норма на облагите. Но защото множеството от тях са завършили главните промени на разноските, те ще продължат да ги редуцират. Освен това банките печелят и от прехода към електронна търговия и към по-стандартизирани пазари и осчетоводяване на преводите. В резутат анализаторите чакат облагите от капиталови банкови услуги през идващия цикъл да са с 10% по-високи от предпандемичните нива.
В по-широк проект се следят мегатенденции, които ще поддържат прехода на потоците на банковите облаги от чистия приход от кредитни лихви към комисионните.
На първо място, в Европа финансирането последователно се преориентира от универсалните банки към финансовите пазари.
Този развой ще се засилва от пандемичния пакет за възобновяване и от европейската зелена договорка - амбициозните проекти за бъдещи вложения в сфери като по-зелени технологии, 5G и изкуствен интелект и ръководство на данни. Всичко това изисква солидно финансиране: по оценка на Европейската комисия от 2020-а то ще е в размер на спомагателни 350 милиарда евро годишно за реализиране на климатичните цели за 2030-а. По-голямата част от тези средства би трябвало да дойдат от финансовите пазари.
На второ място е следеното пренасочване на спестяванията от банковите депозити към вложенията.
Причина са преобладаващите негативни лихвени проценти в Европа, които не престават да ощетяват депозантите. Универсалните банки стартират да трансферират все по-агресивно минусовите лихви даже върху дребните инвеститори и се доближава повратната точка в метода, по който европейците влагат спестяванията си - наклонност, която би трябвало да подтиква търсенето на пазарите на облигации.
Тези два фактора ще оказват помощ за последователното разграничаване на Европа от доминираното от банките кредитиране като метод на финансиране - положително решение за корпорациите и за кредитните институции.
Пазарите на принадлежности с капиталов рейтинг са нараснали доста размера си, само че по-висок растеж се следи и в секторите на високодоходните артикули и на търгуваните заеми. Дълговите бумаги сега имат 25% дял от общия микс на корпоративното финансиране в Европа против 15% през 2010-а, само че към момента са надалеч под щатските 65 %. При сегашната скорост Старият континент ще доближи 30% до 2030-а и постепенно ще затваря ножицата с Новия свят.
Цените на акциите обаче към момента не подхождат на трансформираните модели и благоприятни условия европейските капиталови банки. Когато се сравнят оценките им с щатските съперници, се открива, че те са на най-ниските им за последните 10 години нива от позиция на съотношенията цени/счетоводна стойност. Този отбив се е разширил доста от 2015-а макар следеното в последно време стесняване на разликата във връзка с доходността на акция.
2021-а демонстрира, че постоянно ще съществува риск в бизнеса, даже при най-ликвидни и най-спокойни пазари. Уязвимостта на загуби в такива интервали на рецесии обаче към този момент не е присъщ белег за бранша.
През предходната година пазарните играчи подцениха по-голямата мощ на банките и на противоцикличните им облаги от пазарния бизнес в смутни времена. Инвеститорите не престават да гледат на тях главно като на хранилища на рискови интервенции. Последвалите събития обаче демонстрираха, че тези допускания би трябвало да се трансформират. Защото въпросните противоциклични облаги и доста редуцираната им зависимот от цените на активите подсигуряват по-високите им пазарни оценки, обобщи госпожа Стоклоса.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ