Събитията, оформили династия Уиндзор
Събитията, оформили династия Уиндзор. В днешната публикация ще хвърлим светлина върху събития оформили английското кралско семейство. Нямаме нито желанието, нито желанието да се задълбочаваме в случките, които хранят пресата през последните години. Целта на материала е да наблюдава, въпреки и незадълбочено, пътя на династия Уиндзор – от момента на появяването ѝ до наши дни.
1. Край на Хановерската династия
Фамилия Сакс-Кобург и Гота наследява Хановерската династия през 1901 година. Сакс-Кобург и Гота е остаряла немска династия, чиито членове са потомци на саксонския жанр Ветини . Представители на семейството са управлявали Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Мексико, в това число и България.
Наследяването на семейството стартира с крал Едуард VII – наследник на кралица Виктория и принц Алберт декор Сакс-Кобург и Гота. Кръщелното му име било Алберт, само че след коронясването си приема – Едуард VII. Причините били, че държател с името Алберт не е имало, а с изключение на това звучало прекомерно немско.
Едуард VII е първият и единствен държател в английската империя, който приема публично семейството Сакс-Кобург и Гота.
2. Смяна на името в смутни времена
Династия Уиндзор се ражда в разгара на Първата международна война, а задачата е да се отвлече вниманието от немските корени на семейството.
- През март 1917 година тежък бомбардировач Gotha G.IV стартира бомбардировка над Лондон.
- Същата година съветският император Николай II бива заставен да абдикира, което подбужда приказки за унищожаване на монархията в цяла Европа.
Тези събития принуждават английското кралското семейство да се откаже от всички немски трофеи. Наложило се и англицизиране на името на династията. На 17 юли 1917 година, крал Джорд V публично афишира следното:
„ …Ето за какво по силата на Нашата Кралска Воля и Авторитет, с актуалното послание заявяваме и разгласяваме, че от тази дата Нашата Династия и Фамилия ще бъде завършена и известна под името Династия и Фамилия Уиндзор, и че всички потомци по мъжка линия на Нашата Кралица Виктория (…) ще носят горепосоченото име на Уиндзор… ”
Смята се, че изборът на името Уиндзор е въодушевено от замъка “Уиндзор ” , учреден от Уилям Завоевателя .
3. Абдикацията, която трансформира всичко
Джордж V умира на 20 януари 1936 година. По предписание, той би трябвало да бъде завещан от неговия по-голям наследник – Едуард VIII. Ситуацията около качването му на трона се усложнява, поради връзката му с Уолис Симпсън. Два пъти разведената американка просто не се вписва в визиите на Църквата и народа за кралска брачна половинка. Едуард е бил изправен пред тежкия избор – короната или Уолис.
На 11 Декември, след едвам 325 на ден царуване, Едуард публично афишира по радиото решението си да абдикира. С това си деяние се трансформира в първия английски монарх, който непринудено се отхвърля от короната си. Като причина Едуард показва невъзможността си да продължи да извършва своите обвързване без дамата, която обича до себе си. Това негово решение нанася голям удар на фамилията и на самата Корона. След абдикацията, той приема купата Херцог на Уиндзор, дами се за Уолис и двамата заживяват във Франция, в заточение.
На 12 декември, същата година, неговият по-малък брат, херцогът на Йорк, става крал на Англия. За да подчертае приемствеността с татко си и да възвърне разрушеното доверие в Короната, той приема кралското име Джорд VI . А по-голямата му щерка Елизабет е оповестена за наследница на трона.
4. Сватбата на първородната щерка
За когo ще се омъжи бъдещата наследница на трона постоянно е бил значим въпрос . Особено след надвисналия над Короната скандал с абдикацията на Едуард. Изборът на Елизабет бил Филип Маунтбатън. Младата престолонаследничка остава запленена от него още на 13 години, когато 18- годишният военноморски кадет към момента е бил прочут като Филип Гръцки. Но даже и той – наследник на принц Андрей Гръцки и Датски и на принцеса Алис Батенберг, се е смятал от мнозина за неподобаващ за брачен партньор на Елизабет. В очите на някои хора от Англия той е бил прекомерно безпаричен и чужденец, без значение от обстоятелството, че рождената му линия прави кралица Виктория негова пра-пра-прабаба.
За да сключат по този начин стремежи и от двамата брак, Филип се отхвърля от всичките си трофеи и от мястото си в линията за унаследяване на гръцкия престол. Той приема английско гражданство и се отхвърля от бащиното си име Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и приема името Маунтбатън.
На 20 ноември 1947 година той получава купата Херцог на Единбург, Граф на Мерионет и Барон Гринуич, и подписва брак с принцеса Елизабет в Уестминстърското абатство. Точно там се поставят основите на един брак, траял цели 73 години и устоял на тестванията на времето.
5.Кралят умря! Да живее Кралицата!
Втората Световна война утежнява доста здравословното положение на крал Джордж VI. Той бива диагностициран с белодробен рак, а през 1951 година претърпява интервенция на белия дроб за унищожаване на спънка в бронхите. За страдание по този начин и не съумява да се възвърне изцяло.
Проблемите със здравето постановат Елизабет да анулира татко си в някои от кралските му отговорности. На 31 януари 1952 година, тя и Филип отпътуват на дипломатическа обиколка. Те би трябвало да посетят Австралия, Кения и Нова Зеландия. Крал Джордж VI взима решението да ги изпрати до летището. Това е и последният път, в който татко и щерка се виждат.
56- годишният Джордж VI умира от коронарна тромбоза в съня си на 9 февруари 1952 година. Новината за гибелта на краля стига до младата двойка в следобеда на идващия ден. Година по- късно (1953 г.) Елизабет е коронясана в Уестминстърското Абатство. За пръв път в историята кралска коронация се излъчва по малкия екран. Този исторически миг е гледан от над 27 милиона души и слушан по радиото от още 11 милиона.
След коронясването, чичото на Филип – Дики Маунтбатън, споделя: „ Домът на Маунтбатън е на власт в този момент! ” . Уви, нито бабата на Елизабет – кралица Мери , нито Уинстън Чърчил са на това мнение. На власт постоянно би трябвало да е домът на Уиндзор. Така Елизабет и децата й – наследниците на трона – одобряват и носят семейството Уиндзор, не Маунтбатън. Това е нещо, което за малко хвърля сянка над връзките на Елизабет и Филип – „ Аз съм единственият мъж в страната, на който не е позволено да даде името си на своите деца… ”
6. Историята се повтаря, само че не напълно
Историята на принцеса Маргарет и Питър Таунсенд е известна на мнозина осведомени с кралското семейство. Отношенията сред двамата стартират през 1950 година. Младата принцеса притегля вниманието на ветерана съвсем незабавно. Но, макар статуса си на боен воин, той се е считал за несъответствуващ претендент за ръката на принцесата. Питър Таунсенд освен, че нямал купа, само че и бил разведен. Нещо, на което не се гледа с положително око от Църквата, страната и Короната, по това време. Освен това споменът за абдикацията на Едуард към момента бил прекомерно свеж. Още един подобен скандал можел да бъде гибелен за династия Уиндзор.
Благодарение на Закона за кралския брак от 1772 година, кралица Елизабет има право да постанова несъгласие над брака на всеки един член на кралското семейство. Такава е и ориста на принцеса Маргарет и Питър Таусенд.
Те вземат решението да изчакат 25 -годишнината на Маргарет, когато няма да бъде подвластна на ветото от Короната. Никога нищо не е толкоз просто, когато става въпрос за кралското семейство. Въпреки желанието на самата Елизабет да помогне на сестра си, всичко било срещу тях. Притиснати до стената от вероятността Маргарет да загуби купите си, мястото си в унаследителната линия и стипендията си – двамата взимат решението да се разделят.
Любовта сред Маргарет и Питър остава в историята като една от най-трагичните любовни истории в кралското семейство.
През 1960 година принцеса Маргарет се омъжва за фотографа Антъни Армстронг-Джоунс. Двамата имат две деца и се развеждат през 1978 година, след 18 години брак.
7. Трагедията в минния град Аберфан
Трагедията в минния град Аберфан остава в историята като “най-голямото страдание ” на кралица Елизабет II. На 21 октомври, 1966 година, съвсем 140 000 кубични ярда въглищни боклуци се спускат като лавина по планинския скат близо да града. Те поминат всичко по пътя си и убиват 144 души, по-голямата част от които деца от близкото учебно заведение. Този злополучен случай се счита за един от най-тежките минни бедствия в Обединеното кралство. А недоволството измежду пресата и хората идва от отхвърли на Елизабет II да посети селото незабавно след случая. Като представител на Короната отива принц Филип. Но това наподобява не е задоволително.
Случаят с Аберфан може би е първият път след коронясването на Елизабет, в който народът ѝ обществено я подлага на критика за взетите решения ( уви, няма да бъда последният).
Първи на мястото на случая пристига лорд Тони Сноудън – брачният партньор на принцеса Маргарет . Като човек отраснал в Уелс, той се чувствал задължен да бъде до хората в Аберфан и да им помогне с каквото може. Оказва се, че не от физическа, а от прочувствена помощ са имали потребност роднините на жертвите. По- късно той споделя: „ Хората към момента бяха в потрес. Така е…ти оставаш на назад във времето, правиш чаши с чай – в никакъв случай кафе – оказваш поддръжка и слушаш. Хората желаеха да приказват. ”
Кралицата идва в Аберфан осем дни след случая. Кралският историк Робърт Хардман твърди, че „ Нейно величество е отказала да посети уелското село, до момента в който не овладее страстите си ”. Намеквайки, че тя е била прекомерно разтърсена от събитията, с цел да се появи. Никога няма да разберем цялостната истина за това 8-дневно закъснение. Но няма по какъв начин и да не се съгласим, че Нейно величество е и човек, имащ право на страсти и слаби моменти.
След като идва в селото Елизабет II приказва с колкото може повече жертви и оказва тихата си поддръжка на обезверените близки. Години по-късно тя продължава да приема нещастието в Аберфан като най-голямото си страдание. През живота си Елизабет II посещава Аберфан още четири пъти.
8. Покушението над лорд Маунтбатън
Принц Луис Франсис Албърт Виктор Никълъс, първи граф Маунтбатън-Бирма е финален вицекрал на Британска Индия, първи морски лорд на Англия и воин от войната. Той бил брат на майката на принц Филип – Алис Батенберг и близка фигура в живота на английското кралско семейство. Неговото нападение бележи началото на един тъмен и кървясъл интервал в връзките сред Англия и Северна Ирландия.
Нападението се случва на 27 август 1979 година. По това време граф Маунтбатън и част от неговото семейство са отседнали във ваканционната им резиденция – Класибалн . В злощастния ден те вземат решение да излязат в морето с лодка – това решение им коства живота. Бомба, която е заложена в лодката, се взривява. Граф Маунтбатън и двамата му внуци умират.
За покушението обществена отговорност поемат IRA (ирландска републиканска армия), чиято цел е да отблъсне Британските сили от Северна Ирландия и да се бори за самостоятелност.
Вицепрезидентът на “Шин Фейн ” (ирландска републиканска партия) – Джери Адамс споделя за гибелта на семейство Маунтбатън:
„ ИРА даде ясни аргументи за изтезанието. Мисля, че е тъпо, че някой би трябвало да бъде погубен, само че фурорът основан от гибелта на Маунтбанът, показва лицемерното отношение на медиите. (…)Това, което ИРА направи с него, е това, което Маунтбатън правеше през целия си живот на други хора… ”
Смъртта на “Дики ” нанася голям удар на цяла Англия, само че и в частност на принц Чарлз. Лорд Маунтбанът е бил негов поддръжник и ментор дълги години – в негово лице младият принц е виждал поддръжка и схващане.
9.Annus Horribilis
„ 1992 не е година, към която ще виждам обратно с неудържимо наслаждение. ” – това са думи от речта на Нейно величество кралица Елизабет II, по случай 40 години от ръководството ѝ на страната. Тя стига до там да назова годината annus horribilis – ужасна година.
В този интервал се случват няколко неща, които раздрусват кралското семейство и техните порядки радикално.
- Принц Андрю се развежда с жена си – Сара Фъргусън (Фърги) . Малко след раздялата им Фъргюсън е снимана от папараци в компрометираща позиция с американския финансист Джон Брайън.
- Разводът на дъщерята на Елизабет II- принцеса Ан и капитан Марк Филипс- най-сетне се завърши.
- Изтича персонален телефонен диалог сред п ринц Чарлз и Камила Паркър Боус , разкриващ изневярата му.
- Публикацията на книгата – “Даяна: нейната същинска история ” – разкрива истината за връзките сред нея и Чарлз .
- В замъка Уиндзор избухва пожар , който нанася вреди на повече от 119 стаи .
- Чарлз и Даяна афишират решението си да се разведат.
10. Принцесата на народа умира
През август 1997 година, новината, че Даяна е умряла в случай с кола, раздрусва целия свят. Хора от всички елементи на Земята скърбят и оплакват загубата на най-известния някогашен член на кралското семейство. Дълги години, поради своята доброта и жертвоготовност, Даяна е била знак на вярата и състраданието. Благодарение на нея табуто и митовете обхванали заболяването СПИН стартират да се разсейват. Тя става първата фигура от английското кралско семейство, която се допира до болен от ХИВ човек. Въпреки неодобрението от Короната, Даяна не стопира да насочва благотворителната си активност към това да усъвършенства живота на хората, които страдат от тази диагноза.
Когато кралицата резервира безмълвие след гибелта ѝ, светът се разгневява. Подобно на случката от преди 31 години в Аберфан, Нейно величество още веднъж се забавя с реакцията си.
Този път отзвукът и недоволството са още по-големи. Светът държал Елизабет II да отрази уместно кончината ѝ. Мълчанието, поради събитията на гибелта на принцесата на Уелс и мястото ѝ в кралското семейство, се приемало за неприемливо в мозъците на ядосания безутешен народ.
Близки на Елизабет II настояват, че решението ѝ да не се появи обществено и да остане в замъка Балморал с внуците си, е първият път, в който Нейно величество избира фамилията пред дълга. Според тях кралицата е считала, че би трябвало да дава прочувствена поддръжка на Уилям и Хари, не да прави изказвания.
Народът обаче желае своето…
След големия напън натрапен над Елизабет II, тя напуща Балморал и се връща в Лондон. Заедно със брачна половинка си принц Филип, облечена в черно от глава до пети, минава около мемориалните цветя покрили оградата на Бъкингамския замък. Освен това се включва онлайн от двореца и насочва изказване към народа, в което уважава паметта на принцеса Даяна.
„ Никой, който е познавал Даяна, няма да я не помни. Милиони други, които в никакъв случай не са я срещали, само че са чувствали, че я познават, ще я помнят. Споделям вашата решителност да почетете паметта ѝ ”.
Цялата тирада ТУК
Короната взема и решението Знамето на Съюза да се развее вдигнато на половина, въпреки в началото концепцията да е била отхвърлена.
11. Скандалът с Джефри Епщайн
Още един скандал, хвърлящ леке върху кралската фамилия, доближава своя разцвет през 2019 година. Принц Андрю и другарството му с наказания полов нарушител – Джефри Епщайн, е проблематична тематика, която е разисквана от доста години. Но откакто една от жертвите посочва поименно Андрю в своите показания, на Короната се постанова на вземе ограничения и да се разграничи от него и ужасяващия скандал. Това е и повода Херцогът на Йорк да се откаже от всичките си отговорности свързани с активността на кралското семейство.
12. Смъртта на принц Филип
На 9 април, 2021 година, Бъкингамският замък излиза с изказване за гибелта на принц Филип, херцог на Единбург. Той си отива на 99 години, след 73 сполучливи години брак с Нейно величество Елизабет II. Погребението му се състои на 17 април в параклиса “Сейнт Джордж ”.
През тези 73 години общуване Филип и Елизабет са претърпели доста компликация. Принцът постоянно я е подкрепял, осъзнавайки голямата привилегия и отговорност, които са му предоставени. Заедно те имат четири деца, девет внуци и дванадесет правнуци.
След гибелта си Елизабет II ще бъде наследена от първородния си наследник Чарлз. Това ще бележи и края на втората Елизабетинска епоха в английската история.
Ако публикацията “Събитията, оформили династия Уиндзор ” ви е харесала, прочетете още:
Историята на бронзовата нимфа от Копенхаген
Загадъчните църкви на Лалибела били основани от ангели
Тайните на замъка Нойшванщайн
# Събитията, оформили династия Уиндзор
Автор: А. Михайлова
Снимки: (1), (2), (3), (4), (5, 5.1), (6, 6.1), (7), (8), (9), (10), (11)
Източник: www.marieclaire.com, history.com
