За и против новата коалиция: Не вярвам в партньорства, които нямат в основата си споделени виждания
Събирането на двата политически полюса - ГЕРБ и ПП-ДБ в коалиция провокира мощни разногласия измежду хората, които имат отношение и към двете партии. Сред най-крайните им последователи опълчването беше изключително остро, до момента в който умерените по-скоро приветстваха големите взаимни отстъпки, които направиха най-много Политическа партия и Демократична България. Във всяка от двете позиции обаче - " за " и " срещу " обединението, има извънредно скъпи причини и въпреки държавното управление към този момент да е определено, диалогът има смисъл да се продължи, тъй като те имат отношение и към политиката, която новото болшинство ще следва. " Капитал " помоли двамата индивида - един с повече причини, " срещу ", а различен - със " за ", да отговорят на няколко, едни и същи въпроса. По-надолу ще видите причините " срещу " на Дарина Сарелска, която е журналистка и учител в Американския университет в Благоевград. Събирането на двата политически полюса - ГЕРБ и ПП-ДБ в коалиция провокира мощни разногласия измежду хората, които имат отношение и към двете партии. Сред най-крайните им последователи опълчването беше изключително остро, до момента в който умерените по-скоро приветстваха големите взаимни отстъпки, които направиха най-много Политическа партия и Демократична България. Във всяка от двете позиции обаче - " за " и " срещу " обединението, има извънредно скъпи причини и въпреки държавното управление към този момент да е определено, диалогът има смисъл да се продължи, тъй като те имат отношение и към политиката, която новото болшинство ще следва. " Капитал " помоли двамата индивида - един с повече причини, " срещу ", а различен - със " за ", да отговорят на няколко, едни и същи въпроса. По-надолу ще видите причините " срещу " на Дарина Сарелска, която е журналистка и учител в Американския университет в Благоевград. Какъв е главният мотив " срещу " обединението сред ПП/ДБ и ГЕРБ?
Тръгването против правила. Загърбването на полезности. Не имам вяра в партньорства, които нямат в основата си споделени визии за това кои сме, за какво сме дружно, в какво имаме вяра, какво желаеме, и в последна сметка - в случай че не дали се харесваме, то най-малко дали харесваме едни и същи неща. Не става " поради децата " - както в персоналните ни връзки, по този начин и в публичните.
България е тежко разграничена и този разлом е честен. Той върви по оста мошеници - не-мошеници. Корумпирани- не-корумпирани. Граждани и водачи, които желаят силата на правото, и такива, които си харесват силата да си вършат каквото си желаят с правото. Това са дълбоки, същностни разлики. И геополитическата опасност не може да сдобри този конфликт на показа. Може да добави нови разделения, само че те няма да изместят старите. Т.е. не става и поради съседите или поради " какво ще кажат хората ". Защото или живеем в страната на братиньовците, на ортаците в политиката и прокуратурата, на задушените медии и превзетите бизнеси. Или желаеме да бутаме тази система. Ако ще я бутаме, би трябвало да се бутат всички носещи колони. Вместо това следим по какъв начин знаковите фигури на остарелия модел бързат да се вградят в новите темели.
И да, несъмнено, че политиката е изкуство на вероятното. Но концепцията, че може да има компромис сред тези две взаимно изключващи се чернови на новия публичния контракт, ми се коства най-голямата илюзия.
Реклама
Отделно - знаците имат значение. Посланията също. Политическа партия се роди като отричане на ГЕРБ и модела ГЕРБ. Демократична България бяха жертва на модела ГЕРБ, минавали са през тази задушаваща прегръдка и имат опит по какъв начин сходен прагматизъм нормално се обръща против идеалистите. Протестите през 2020 бяха против корупцията и олигархията, които прояждат държавността. Това не се е трансформирало. ГЕРБ и Движение за права и свободи не са се пречистили. Дори на равнище знаци - имат същите водачи и депутати, седящи на първия ред. Това, че те в този момент станаха допустими сътрудници, поражда една групова контузия, цинизъм и оттегляне от политиката при част от гласуващото малцинство. А това залага бомба тъй като рецесията на гражданското общество в България е задоволително сериозна и без ротационното обединяване на тези, които са част от казуса, с другите, които се появиха, с цел да са част от решението.
А кой е аргументът " за " това държавно управление и за какво съгласно не е основателем?
Аргументите са главно два- единият е геополитически, другият е прагматичен.
Затвърждаване на евроатлантическия избор на България заучи като задоволително огромна цел и съображение за вътрешни взаимни отстъпки. Не го одобрявам до дъно, тъй като геополитическата ориентировка на България в никакъв случай не е зависила единствено от България и да, в променените действителности наподобява да има какво да губим, само че считам, че този риск е по-скоро пресилен. Няма да ни оставят да свършим тая нелепост, най-просто казано. А и в България има европейски консенсус на равнище публични настройки - има изследвания по тематиката, а и не си представям по какъв начин българинът се отхвърля от почивката в Гърция, бригадата в Испания или образованието на децата в Холандия.
Прагматичният мотив: математиката. След пет избора за две години - пробвахме, това е. Работим с действителности и опитваме да осъществим значимите за нас новаторски цели. Това е прословутият мотив - желаеме пържола в ресторант, който предлага единствено фасул и леща. Звучи рационално. Но единствено на пръв взор.
Реклама
Защото за някои медицински положения и дефицити си би трябвало пържола. Бобът и лещата ще те нахранят, само че няма да те излекуват.
Извън метафорите - неналичието на логичност Борисов и Пеевски да работят чистосърдечно, с цел да бутат личния си модел е това, което взривява прагматичният прочит на тази не-коалиция. Особено в нашата тежко корупционна и среда, без господство на правото, без зрели институции, които да реализират надзор, това ще докара до легитимация на корумпираните, до намаляване на анти-корупционното изпитание, заради липса на съпротива и обединяване на " положителните " и " неприятните " в името на някаква кратковременна цел. За да затвърди това и без друго прекомерно типично нашенско съмнение, че всички са маскари. И в последна сметка се смекчава сериозната вероятност, която е толкоз дефицитна стока у нас.
Каква беше алтернативата на тaзи коалиция?
Кабинет с третия мандат. И мощна, сериозна и кардинална съпротива. Нямаш болшинство. Нямаш органични сътрудници. Не си могъл да убедиш обществото, че господство на правото е по-важно от цената на олиото- ок. Оставаш в съпротива. Демокрацията постоянно страда без мощна и вокална съпротива. Имаше късмет да имаме такава за първи път от доста време. А обединението да сплоти силите на остарялото статукво- ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и даже Възраждане. Това щеше да е доста по-честно. И да, носи опасности. Едно е несъмнено - избираме сред серия неприятни разновидности. Но исторически видяно, най-големите зулуми в най-новата ни история са правени, когато всички са на власт. Това наподобява, че се случва сега. А моделът на превзетата страна се храни най-добре при липса на здрава, мощна и кардинална съпротива. За момента тази роля, парадоксално и отново по нездравословен метод, несъмнено, като автоимунно заболяване, играе прокуратурата посредством персоналната борба за оцеляване на Иван Гешев. И това е добра борба, съгласно мен. Разкриваща. Вероятно да е къса и напразна.
Какви са рисковете пред обединението през идващите месеци?
Няколко значими гласувания в Народното събрание - имунитета на Бойко Борисов, и други, които могат да последват, ще покажат цената на компромиса. Ще се промени ли говоренето на " Промяната " също е значимо. Символно. Политическа партия се нарежда като мощ на политическия терен, когато Кирил Петков и Асен Василев започнаха да назовават нещата с същинските им имена. Заговориха за Делян Пеевски и неговите бизнеси. Дотогава той беше Държавно дружество или просто 10 - предшествениците им от времето на " стабилността " не го виждаха. Цената на онази непоклатимост беше да не се виждат и демонстрират сходни фигури и обстоятелства. Сега рискът е отново да стартира да се приказва метафорично, и с евфемизми за новите сътрудници и първи запалянковци за конституционна промяна.
Тръгването против правила. Загърбването на полезности. Не имам вяра в партньорства, които нямат в основата си споделени визии за това кои сме, за какво сме дружно, в какво имаме вяра, какво желаеме, и в последна сметка - в случай че не дали се харесваме, то най-малко дали харесваме едни и същи неща. Не става " поради децата " - както в персоналните ни връзки, по този начин и в публичните.
България е тежко разграничена и този разлом е честен. Той върви по оста мошеници - не-мошеници. Корумпирани- не-корумпирани. Граждани и водачи, които желаят силата на правото, и такива, които си харесват силата да си вършат каквото си желаят с правото. Това са дълбоки, същностни разлики. И геополитическата опасност не може да сдобри този конфликт на показа. Може да добави нови разделения, само че те няма да изместят старите. Т.е. не става и поради съседите или поради " какво ще кажат хората ". Защото или живеем в страната на братиньовците, на ортаците в политиката и прокуратурата, на задушените медии и превзетите бизнеси. Или желаеме да бутаме тази система. Ако ще я бутаме, би трябвало да се бутат всички носещи колони. Вместо това следим по какъв начин знаковите фигури на остарелия модел бързат да се вградят в новите темели.
И да, несъмнено, че политиката е изкуство на вероятното. Но концепцията, че може да има компромис сред тези две взаимно изключващи се чернови на новия публичния контракт, ми се коства най-голямата илюзия.
Реклама
Отделно - знаците имат значение. Посланията също. Политическа партия се роди като отричане на ГЕРБ и модела ГЕРБ. Демократична България бяха жертва на модела ГЕРБ, минавали са през тази задушаваща прегръдка и имат опит по какъв начин сходен прагматизъм нормално се обръща против идеалистите. Протестите през 2020 бяха против корупцията и олигархията, които прояждат държавността. Това не се е трансформирало. ГЕРБ и Движение за права и свободи не са се пречистили. Дори на равнище знаци - имат същите водачи и депутати, седящи на първия ред. Това, че те в този момент станаха допустими сътрудници, поражда една групова контузия, цинизъм и оттегляне от политиката при част от гласуващото малцинство. А това залага бомба тъй като рецесията на гражданското общество в България е задоволително сериозна и без ротационното обединяване на тези, които са част от казуса, с другите, които се появиха, с цел да са част от решението.
А кой е аргументът " за " това държавно управление и за какво съгласно не е основателем?
Аргументите са главно два- единият е геополитически, другият е прагматичен.
Затвърждаване на евроатлантическия избор на България заучи като задоволително огромна цел и съображение за вътрешни взаимни отстъпки. Не го одобрявам до дъно, тъй като геополитическата ориентировка на България в никакъв случай не е зависила единствено от България и да, в променените действителности наподобява да има какво да губим, само че считам, че този риск е по-скоро пресилен. Няма да ни оставят да свършим тая нелепост, най-просто казано. А и в България има европейски консенсус на равнище публични настройки - има изследвания по тематиката, а и не си представям по какъв начин българинът се отхвърля от почивката в Гърция, бригадата в Испания или образованието на децата в Холандия.
Прагматичният мотив: математиката. След пет избора за две години - пробвахме, това е. Работим с действителности и опитваме да осъществим значимите за нас новаторски цели. Това е прословутият мотив - желаеме пържола в ресторант, който предлага единствено фасул и леща. Звучи рационално. Но единствено на пръв взор.
Реклама
Защото за някои медицински положения и дефицити си би трябвало пържола. Бобът и лещата ще те нахранят, само че няма да те излекуват.
Извън метафорите - неналичието на логичност Борисов и Пеевски да работят чистосърдечно, с цел да бутат личния си модел е това, което взривява прагматичният прочит на тази не-коалиция. Особено в нашата тежко корупционна и среда, без господство на правото, без зрели институции, които да реализират надзор, това ще докара до легитимация на корумпираните, до намаляване на анти-корупционното изпитание, заради липса на съпротива и обединяване на " положителните " и " неприятните " в името на някаква кратковременна цел. За да затвърди това и без друго прекомерно типично нашенско съмнение, че всички са маскари. И в последна сметка се смекчава сериозната вероятност, която е толкоз дефицитна стока у нас.
Каква беше алтернативата на тaзи коалиция?
Кабинет с третия мандат. И мощна, сериозна и кардинална съпротива. Нямаш болшинство. Нямаш органични сътрудници. Не си могъл да убедиш обществото, че господство на правото е по-важно от цената на олиото- ок. Оставаш в съпротива. Демокрацията постоянно страда без мощна и вокална съпротива. Имаше късмет да имаме такава за първи път от доста време. А обединението да сплоти силите на остарялото статукво- ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и даже Възраждане. Това щеше да е доста по-честно. И да, носи опасности. Едно е несъмнено - избираме сред серия неприятни разновидности. Но исторически видяно, най-големите зулуми в най-новата ни история са правени, когато всички са на власт. Това наподобява, че се случва сега. А моделът на превзетата страна се храни най-добре при липса на здрава, мощна и кардинална съпротива. За момента тази роля, парадоксално и отново по нездравословен метод, несъмнено, като автоимунно заболяване, играе прокуратурата посредством персоналната борба за оцеляване на Иван Гешев. И това е добра борба, съгласно мен. Разкриваща. Вероятно да е къса и напразна.
Какви са рисковете пред обединението през идващите месеци?
Няколко значими гласувания в Народното събрание - имунитета на Бойко Борисов, и други, които могат да последват, ще покажат цената на компромиса. Ще се промени ли говоренето на " Промяната " също е значимо. Символно. Политическа партия се нарежда като мощ на политическия терен, когато Кирил Петков и Асен Василев започнаха да назовават нещата с същинските им имена. Заговориха за Делян Пеевски и неговите бизнеси. Дотогава той беше Държавно дружество или просто 10 - предшествениците им от времето на " стабилността " не го виждаха. Цената на онази непоклатимост беше да не се виждат и демонстрират сходни фигури и обстоятелства. Сега рискът е отново да стартира да се приказва метафорично, и с евфемизми за новите сътрудници и първи запалянковци за конституционна промяна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ