С военен ритуал и тържествено полагане на венци и цветя

С боен обред и тържествено полагане на венци и цветя пред паметника на контраадмирал Иван Вариклечков, Варна означи 128 години от рождението на първия български адмирал, командвал флота. Церемонията почетоха кметът на Варна Иван Портних, контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморски сили, регионалният шеф Стоян Пасев, роднини на Вариклечков, жители и посетители на града. Събитието бе проведено от Военноморските сили на Република България.

Иван Вариклечков е роден на 7 юли 1891 година в гр. София, България. Той е едно от четирите деца на фамилията на майор Петър Вариклечков. Завършва Военното учебно заведение в София с артилерийска компетентност. По време на Първата международна война служи на немски подводници в Северно море и Атлантическия океан. Създава прийом за разкриване на противникови подводници. Командир на торпедоносеца " Смели “. След излизането на България от войната превежда френски елементи през река Дунав. Награден е с френския Орден " Почетен легион “.

В интервала 1931 – 1932 година е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и образователни заведения на немския флот.

През 1933 – 1935 година е пълководец на българския флот. Въвежда на въоръжение български заградителни мини. През 1935 година става флигел-адютант на цар Борис III и извършва тази служба до 1937 година, когато още веднъж е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери " Люрсен “ и създава бойните му проекти. На 1 май 1937 година става първият настоящ конраадмирал на Българския военноморски флот. На 10 октомври 1939 година се организира коронен съвет, на който пред царя и министрите адмиралът се опълчва изрично на проектите България да стане съдружник на Германия. Адмиралът е уволнен и става фермер. Адмирал Вариклечков владее немски, френски, британски и съветски езици. Женен е за Вилма-Луиза Отто, от която има наследник Крум. Награден е с над 20 ордени, медали и нагръдни знаци.  След 9 септември 1944 година е задържан и лежи в лагери и затвор. Умира на 23 февруари 1974 г.