С включването на Русия в сирийския конфликт през 2015 г.

С включването на Русия в сирийския спор през 2015 година тя промени хода на гражданската война в страната. На Русия се удаде дружно с Иран да промени хода на сраженията в интерес на сирийските държавни войски. И в този момент, откакто това стана, Русия търси метод за „ овакантяване на бойното поле “. Москва не желае да затъне в сирийския спор, само че и не ижелае да се лиши от триумфите, които тя реализира там, укрепвайки своето наличие в страната и заемайки позиции, които й разрешават да играе най-важна роля в района.

С тази цел Русия интензивно поддържа потреблението на тактиката „ разделя и владей “ във връзка с своите ирански и сирийски съдружници. Отначало тя ще потиска съпротивата на сирийското държавно управление, предлагайки на въстаниците и на тези, които им оказват поддръжка, да основат зони за деескалация, с цел да бъдат замразени основни сектори в регионите на бойни дейности. Когато вследствие на основаването на зони за деескалация бъде освободено задоволително количество персонален състав, Русия ще премине в нахлуване срещу настоящите в страната екстремистки групировки, настроени да водят непримирима битка – такива като „ Ислямска страна “ (ИД). Тази тактика до момента позволяваше на съветските войски и лоялните на Дамаск сили, поддържани от Иран, пренасочване на тяхното внимание върху битката с опозиционните сили в западна Сирия, с цел да бъде завзета колкото се може повече територия в източните елементи на страната, изоставяни от екстремистите от ИД. Но Москва стартира да схваща, че постигането на нейните цели в Сирия ще бъде много по-сложно, в сравнение с тя очакваше.

Независимо от очевидните прерогативи на Русия в Сирия, стартират да се демонстрират минусите на нейния „ проект за евакуиране “. Зоните за деескалация, които бяха основани в сходство със споразуменията, реализирани в хода на първите кръгове от договаряния в Казахстан, на практика престанаха да извършват своята функционалност – там прекратяването на огъня към този момент не се съблюдава. Отчасти казусът се дължи на това, че самостоятелните въстанически групировки в тези региони не се готвят да се подчиняват на външния напън. Например военизираната организация «Хайят Тахрир аш-Шам» отхвърлиха да признаят договарянията за преустановяване на огъня и стартира настъпателни интервенции против позициите на последователите на режима в провинцията Хама от своя укрепен пункт в прилежащата Идлиб. А даже и съдружниците на Русия пречат на реализирането на нейните проекти. Макар иранските и сирийските управляващи да схващат логиката на съветската тактика, те не желаят да се отхвърлят от своите искания към територии, следени от силите на опозицията, и не бързат изключително да преустановяват там бойните дейности. За Техеран и Дамаск, за разлика от Москва, тази война е сериозна и задълго, заради което те ще водят война до цялостна победа. Поради това лоялните на Дамаск сирийски формирования не престават да нанасят удари по позициите на въстаниците на изток – изключително в Джобар и източните региони на Гута.

Освен с крах в зоните на деескалация Русия също по този начин се сблъсква с проблеми, зараждащи заради метода, по който лоялните на Асад войски се придвижват с нейна поддръжка на исток към иракската граница. Москва се нервира, да вземем за пример, от това, че напредването на лояни на Дамаск сили в посока Дейр-ес-Зор може да блокира войските на поддържаната от Съединените щати Сирийска арабска коалиция (САК), подхванали интервенции по река Хабур. Докато отредите на САК сполучливо се придвижват напред, лоялните на Дамаск елементи отразяват контраатаки на ИД, което докара до обилни загуби в цялата обширна източна зона на бойни дейности. Русия заплати за това висока цена – вследствие на ударите на терористите починаха високопоставени съветски офицери, в това число един генерал-лейтенант. Освен това на трети октомври ИД сподели видеозапис с двама пленени руснаци – евентуално наемници от частна военна компания. По изказвания на терористите руснаците били пленени при неотдавнашна военна интервенция.

За Русия обстановката се усложнява още повече от това, че известността на „ намесата в Сирия “ измежду руснаците спада. По данни от допитване до публичното мнение от началото на септември на „ Левада център “, самостоятелна организация, занимаваща се със социологически проучвания, присъединяване на Русия в сирийската революция се поддържа от по-малко от една трета от руснаците, до момента в който през 2015 година тя беше подкрепяна от 2/3 от руснаците. На демонстрации из цяла Русия се появяват протестиращи с плакати, призоваващи държавното управление да приключи тази скъпоструваща военна акция и да насочи средствата към това да бъде сит народът на неговата страна. За да укрепят своите позиции преди изборите през 2018 година,руските водачи акцентират смисъла на сирийската задача, отбелязвайки, че с помощта на нея Федералната работа за сигурност разкрива и арестува екстремисти от ИД, планиращи осъществяването на терористични актове в Русия.

И въпреки всичко, без значение от компликациите, които попречиха – и ще продължат и в бъдеще да попречват – реализирането на проекта за евакуиране от Сирия, Москва надали в близко време ще се откаже от тази тактика. За да въздейства на спора, Русия и по-нататък ще съчетава военния напън върху въстаническите сили и дипломатическата работа измежду тези, които поддържат тези сили, както и измежду своите съдружници. Дори и в случай че по този метод да бъде невероятно прекратяването на войната в Сирия, Москва би могла да се опита да сведе спора до такова ниво, при което на нея да не й се постанова да извършва толкоз огромни военни задания./БГНЕС

........................................

Агенция „ Стратфор “