Свиленград празнува с поклонение на връх Шейновец
С обичайна тържествена литургия за благоденствието на града и неговите поданици в храм „ Св. Троица “ стартира през днешния ден празничната стратегия за Деня на Свиленград 5 октомври.
От 11 ч. бе общоградският училищен крос за купа „ Пети октомври “ с поддръжката на Ротари клуб – Свиленград.
В същия час бе и обичайното поклонение на връх Шейновец, където бе отслужена и панихида за починалите за освобождението на Свиленград пред паметника-костница на починалите за освобождението на Свиленград.
От 111 години връх Шейновец бележи началото на най-новата история на Свиленград, тъй като от тук на 5 октомври 1912 година идва свободата за неговите поданици. От тук стартира Първата Балканска война, чиято цел е да причисли към родината останалите под османска власт български територии – Тракия и Македония, означи в словото си шефът на Историческия музей Елена Митева.
„ Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифестът на царя за началото на Балканската война, тук се разиграва първата борба и победа на българската войска. Стратегическата позиция - връх Курт кале, е овладяна от 30-и пехотен Шейновски полк, в чиято памет по-късно е преименуван на Шейновец. Атаката стартира на 5 октомври в 5.00 ч. сутринта с сложен и продължителен метод към изходните позиции. Включват се 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-а тайфа, командвана от майор Стефанов, и пограничната команда отпред с капитан Мерджанов. На 5 октомври 1912 година единствено за 40 минути върхът е овладян, а до 9 ч. е ангажиран целият било. Благодарение на тази победа същия ден, следобед в Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма тунджанска дивизия под управлението на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.
Решаващата победа открива пътя на 2-а българска войска към целия действен тракийски спектакъл сред реките Арда и Марица, по посока Одрин по време на цялата война. За справедливата национална идея на този връх са дадени първите свидни жертви: ранени са 24, умират 15 български бойци. Същия ден на бойното поле персонално царят награждава първите бойци с медал „ За смелост “.
Признателните тракийски бежанци от района по-късно преименуват върха и от 1936 до 1941 година издигат паметника, именуван „ Малката Шипка “. С напъните на доброволци от Свиленград и околните села - Малки Воден, Вълче поле, Черешак, Дъбовец, Мезек, Малко градище, с магарета и катъри се извозват до върха строителни материали. Издига се паметникът с камъни от покрайнината, обработват ги локални майстори, пясъкът се добива от коритото на река Арда. Тържествено се освещава с панихида и молебен в края на август 1941 година
Върху мраморната плоча са изписани 14 от имената на починалите, не е известно по какъв начин и за какво е пропуснато името на 15-я умрял. Във връзка с проведената през предходната година от Историческия музей в Свиленград научна конференция и осъществената изследователска работа краеведът Атанас Куманов откри в Държавен боен списък – Велико Търново името на Жельо Ангелов Хабов - от 5-а рота, 30-и шейновски полк, което би трябвало да бъде добавено на паметника, приключи словото си Елена Митева.
В тържеството участваха поданици от двете прилежащи общини – Свиленград и Любимец, които дружно се преклониха пред подвига на шейновци. Панихидата отслужи архиерейският наместник отец Константин. Венци и цветя сервираха Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, Общински съвет и Общинска администрация – Любимец, представители на политически партии, Исторически музей – Свиленград, НЧ „ Просвета 1870 ”, Тракийско сдружение „ Тракия ”, Ротари клуб, ПГССИ „ Христо Ботев ”, СУ „ Д-р Петър Берон ”, Първо ОУ „ Иван Вазов ”, ОУ „ Любен Каравелов ”, СУ „ Желязко Терпешев ” – Любимец, жители.
Това е и край на проведената от общината стратегия, която стартира на 19 септември с пленера „ Нарисувани чувства “.
От 11 ч. бе общоградският училищен крос за купа „ Пети октомври “ с поддръжката на Ротари клуб – Свиленград.
В същия час бе и обичайното поклонение на връх Шейновец, където бе отслужена и панихида за починалите за освобождението на Свиленград пред паметника-костница на починалите за освобождението на Свиленград.
От 111 години връх Шейновец бележи началото на най-новата история на Свиленград, тъй като от тук на 5 октомври 1912 година идва свободата за неговите поданици. От тук стартира Първата Балканска война, чиято цел е да причисли към родината останалите под османска власт български територии – Тракия и Македония, означи в словото си шефът на Историческия музей Елена Митева.
„ Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифестът на царя за началото на Балканската война, тук се разиграва първата борба и победа на българската войска. Стратегическата позиция - връх Курт кале, е овладяна от 30-и пехотен Шейновски полк, в чиято памет по-късно е преименуван на Шейновец. Атаката стартира на 5 октомври в 5.00 ч. сутринта с сложен и продължителен метод към изходните позиции. Включват се 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-а тайфа, командвана от майор Стефанов, и пограничната команда отпред с капитан Мерджанов. На 5 октомври 1912 година единствено за 40 минути върхът е овладян, а до 9 ч. е ангажиран целият било. Благодарение на тази победа същия ден, следобед в Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма тунджанска дивизия под управлението на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.
Решаващата победа открива пътя на 2-а българска войска към целия действен тракийски спектакъл сред реките Арда и Марица, по посока Одрин по време на цялата война. За справедливата национална идея на този връх са дадени първите свидни жертви: ранени са 24, умират 15 български бойци. Същия ден на бойното поле персонално царят награждава първите бойци с медал „ За смелост “.
Признателните тракийски бежанци от района по-късно преименуват върха и от 1936 до 1941 година издигат паметника, именуван „ Малката Шипка “. С напъните на доброволци от Свиленград и околните села - Малки Воден, Вълче поле, Черешак, Дъбовец, Мезек, Малко градище, с магарета и катъри се извозват до върха строителни материали. Издига се паметникът с камъни от покрайнината, обработват ги локални майстори, пясъкът се добива от коритото на река Арда. Тържествено се освещава с панихида и молебен в края на август 1941 година
Върху мраморната плоча са изписани 14 от имената на починалите, не е известно по какъв начин и за какво е пропуснато името на 15-я умрял. Във връзка с проведената през предходната година от Историческия музей в Свиленград научна конференция и осъществената изследователска работа краеведът Атанас Куманов откри в Държавен боен списък – Велико Търново името на Жельо Ангелов Хабов - от 5-а рота, 30-и шейновски полк, което би трябвало да бъде добавено на паметника, приключи словото си Елена Митева.
В тържеството участваха поданици от двете прилежащи общини – Свиленград и Любимец, които дружно се преклониха пред подвига на шейновци. Панихидата отслужи архиерейският наместник отец Константин. Венци и цветя сервираха Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, Общински съвет и Общинска администрация – Любимец, представители на политически партии, Исторически музей – Свиленград, НЧ „ Просвета 1870 ”, Тракийско сдружение „ Тракия ”, Ротари клуб, ПГССИ „ Христо Ботев ”, СУ „ Д-р Петър Берон ”, Първо ОУ „ Иван Вазов ”, ОУ „ Любен Каравелов ”, СУ „ Желязко Терпешев ” – Любимец, жители.
Това е и край на проведената от общината стратегия, която стартира на 19 септември с пленера „ Нарисувани чувства “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ