Крум Зарков: Промените в Конституцията размиват отговорността за служебните кабинети
С измененията в конституцията се размива отговорността, разяснява в „ 12+3 “ по БНР някогашният правосъден министър Крум Зарков, в този момент секретар по правните въпроси в президентството.
Поправките лимитират президента за избор на министър председател на длъжностен кабинет. От публикуването в Държавен вестник се демонстрира цялостно недоумение, безапелационен бе Зарков.
Служебните държавни управления не са проблем за президента, а за страната ни. Кога има служебно държавно управление? Когато има рецесия и не може да се ръководи страната. В тези интервали, при разнообразни президенти, служебните държавни управления се демонстрираха като инструмнт да преведат страната през рецесията, напомни президетският секретар
„ Изредени са длъжностите, кои да станат министър председатели, без да се има поради, че не могат да се съчетават длъжностите – не може по едно и също време да си ръководител на Народно събрание и министър председател “, даде образец Крум Зарков.
Вторият мотив е за отговорността, кой я носи за длъжностен кабинет? Според измененията на президента се оферират хората и той ги назначава с декрет и по какъв начин те ще му търсят отговорност, откакто не са определени от Народното събрание, а са назначени.
„ Напротив – отговорността се размива. Ами, в случай че никой от посочените хора не пожелае да бъде министър председател и не се реализира единодушие за състав на Министерски съвет, тогава на власт остава това държавно управление, което е изгубило доверие, разяснява представителят на президентството.
И даде за образец с политическите рецесии през от 1997 година, митингите свалили първото държавно управление на ГЕРБ, „ Парламентът, който смъкна К. Петков принудително, да остане да работи още 10 месеца? “, аргументира се Зарков.
Чувството на безнаказаност, с което се подхожда към тази тема, с цел да остане сглобката, е извънредно рисково. Радвам се, че президентът се обърна към Конституционния съд.
Народните представители взели образци от Германия за измененията, само че не са съобразили, че депутатите в България са овластени от деня на своя избор, не е като в Германия – от деня, в който се събере Народното събрание, разяснява Зарков. Той дефинира като конюктурни тестванията, по които ще се избират регулаторите, тъй като се гледало оцеляването на сглобката, а не държавността.
Поправките лимитират президента за избор на министър председател на длъжностен кабинет. От публикуването в Държавен вестник се демонстрира цялостно недоумение, безапелационен бе Зарков.
Служебните държавни управления не са проблем за президента, а за страната ни. Кога има служебно държавно управление? Когато има рецесия и не може да се ръководи страната. В тези интервали, при разнообразни президенти, служебните държавни управления се демонстрираха като инструмнт да преведат страната през рецесията, напомни президетският секретар
„ Изредени са длъжностите, кои да станат министър председатели, без да се има поради, че не могат да се съчетават длъжностите – не може по едно и също време да си ръководител на Народно събрание и министър председател “, даде образец Крум Зарков.
Вторият мотив е за отговорността, кой я носи за длъжностен кабинет? Според измененията на президента се оферират хората и той ги назначава с декрет и по какъв начин те ще му търсят отговорност, откакто не са определени от Народното събрание, а са назначени.
„ Напротив – отговорността се размива. Ами, в случай че никой от посочените хора не пожелае да бъде министър председател и не се реализира единодушие за състав на Министерски съвет, тогава на власт остава това държавно управление, което е изгубило доверие, разяснява представителят на президентството.
И даде за образец с политическите рецесии през от 1997 година, митингите свалили първото държавно управление на ГЕРБ, „ Парламентът, който смъкна К. Петков принудително, да остане да работи още 10 месеца? “, аргументира се Зарков.
Чувството на безнаказаност, с което се подхожда към тази тема, с цел да остане сглобката, е извънредно рисково. Радвам се, че президентът се обърна към Конституционния съд.
Народните представители взели образци от Германия за измененията, само че не са съобразили, че депутатите в България са овластени от деня на своя избор, не е като в Германия – от деня, в който се събере Народното събрание, разяснява Зарков. Той дефинира като конюктурни тестванията, по които ще се избират регулаторите, тъй като се гледало оцеляването на сглобката, а не държавността.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ