Джамбазки призова Борисов да защити въглищните централи
С позицията на Министерски съвет от 19 юни обричате на крах главния енергоизточник на страната – въглищните централи. Това се споделя в отворено писмо на евродепутата и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки по отношение на документ, признат от Министерски съвет, с който действително държавното управление се отхвърля от друга своя позиция от март месец, която целеше отбрана на въглищните централи.
България е страна по Парижкото съглашение и съгласно сюжета, който беше избрала, до 2050 година трябваше да понижим до 80-85% въглеродните излъчвания по отношение на 1990 година. Отказвайки се от тази позиция и приемайки, че до 2050 би трябвало да се откажем на 100% от парниковите газове, държавното управление де факто се отхвърля от енергийната самостоятелност на България, безапелационен е Джамбазки, който кани премиера на формален диалог по тематиката. Евродепутатът също по този начин приканва за обща позиция в отбрана на националния интерес.
В писмото българският представител в Екологичен потенциал дава съществени причини в поддръжка на апела си държавното управление да преразгледа новата си позиция, защото целения от така наречен „ амбициозни страни “ климатичен неутралитет в по този начин оферти вид, ще докара до колапс на цялостен бранш в стопанската система ни.
Заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация също по този начин акцентира, че 4 страни са се противопоставили на предложенията за климатична индиферентност до 2050 година - Полша, Чехия, Унгария и Естония.
У нас 100 хиляди български жители са ангажирани директно или индиректно с топлоелектрическите централи и въглищните мини в Маришкия басейн. Регионът напълно зависи от това произвеждане и ще бъде икономическа и обществена злополука преждевременното затваряне на мощности, сигнализира Ангел Джамбазки.
Ето част от текста на писмото, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов:
В рамките на договарянията следва да заемем позиция за прецизно съблюдаване на Заключенията на Европейския съвет от м. юни. Ключовите детайли тук са:
1) преходът към климатична индиферентност следва да бъде в сходство с Парижкото съглашение.
2) според Заключенията Съветът на Европейски Съюз и Европейска комисия би трябвало да реализират прогрес в работата по изискванията, тласъците и удобната рамка за преход към климатична индиферентност, само че тази рамка следва да се основава на към този момент контрактуваното до 2030 година Всяко едно предоговаряне на задачите до 2030 година се явява в несъгласие със Заключенията.
3) отвън посоченото в границите на договарянията за България следва да продължат да бъдат водещи:
- разходо-ефективността
- отчитането на националните специфики
- софтуерната индиферентност
- икономическото развиване
- общественото благоденствие
- опазване на конкурентноспособността на стопанската система ни.
4) да настояваме Европейска комисия да даде изясненост по отношение на директното отражение на препоръчаните сюжети в Съобщението ѝ върху всяка страна членка. Такава все още липсва, а това подкопава провеждането на осведомен и пълностоен спор за цената на прехода.
5) по повод методите за реализиране на понижение на излъчванията – да продължим да поддържаме позиция, че страните членки би трябвало да имат задоволително независимост при установяване на дълготрайните си национални политики, като регистрират спецификата на енергийния си микс, капацитета за понижение на излъчванията на парникови газове в другите браншове, икономическото развиване, капиталовия климат, както и обществения аспект на предвижданите ограничения.
6) би трябвало да настояваме и за изясненост по отношение на източниците на финансови запаси за осъществяване на прехода. Такава няма все още. Дори осъществяването на не толкоз амбициозни цели ще изисква голям финансов запас до 2050 година На процедура не е ясно по какъв начин ще се активизира подобен запас, какви са вероятните източници за подкрепяне на прехода с обществени средства на европейско равнище.
7) от жизненоважно значение за България е да има изясненост и по какъв начин ще се ползва правилото за взаимност в постигането на общите цели на Съюза, както и да бъде обезпечено справедливото систематизиране на разноските и изгодите от прехода. Това се обуславя от другите стартови позиции в обособените страни, а отсам и другия размер от вложения, който ще бъде нужен. В страни като България, където делът на въглищата в енергийния микс е висок, този преход допуска обилни равнища на вложения и дейни ограничения в обществената сфера.
Интересът на Република България изисква още през септември, на срещата Организация на обединените нации за дейности по климата, която ще се организира в Ню Йорк, да се върнем ясно и изрично на позициите си, признати от Министерски съвет на 20 март т.г.
1) да се противопоставим на всеки опит за предоговаряне на задачите до 2030 година отчитайки, че осъществяването на към този момент заложените цели изисква огромен финансов запас и ще има съществено социално-икономическо отражение.
2) да поддържаме сюжета от Съобщението на Европейската комисия „ Чиста планета за всички “ от 28.11.2018 година, предлагащ понижаване с 80-85 % на излъчванията до 2050 година, по отношение на равнищата от 1990 година
3) да пазиме водещите правила: отчитане на националните специфики, софтуерната индиферентност, икономическото развиване и общественото благоденствие, независимост при установяване на енергийния микс, разходо-ефективност, взаимност.
Искам единствено да Ви припомня, че в Маришкия басейн ангажираните директно или индиректно с топлоелектрическите централи и въглищните мини са близо 100 000 индивида. Това е район, който напълно зависи от това произвеждане и ще бъде икономическа и обществена злополука преждевременното затваряне на мини „ Марица - Изток “ и въглищните централи.
Затова с актуалното си писмо бих желал да Ви насочва покана за среща, на която да обсъдим всички тези въпроси и да се ангажираме с общи дейности, с които да защитим българския народен интерес.
България е страна по Парижкото съглашение и съгласно сюжета, който беше избрала, до 2050 година трябваше да понижим до 80-85% въглеродните излъчвания по отношение на 1990 година. Отказвайки се от тази позиция и приемайки, че до 2050 би трябвало да се откажем на 100% от парниковите газове, държавното управление де факто се отхвърля от енергийната самостоятелност на България, безапелационен е Джамбазки, който кани премиера на формален диалог по тематиката. Евродепутатът също по този начин приканва за обща позиция в отбрана на националния интерес.
В писмото българският представител в Екологичен потенциал дава съществени причини в поддръжка на апела си държавното управление да преразгледа новата си позиция, защото целения от така наречен „ амбициозни страни “ климатичен неутралитет в по този начин оферти вид, ще докара до колапс на цялостен бранш в стопанската система ни.
Заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация също по този начин акцентира, че 4 страни са се противопоставили на предложенията за климатична индиферентност до 2050 година - Полша, Чехия, Унгария и Естония.
У нас 100 хиляди български жители са ангажирани директно или индиректно с топлоелектрическите централи и въглищните мини в Маришкия басейн. Регионът напълно зависи от това произвеждане и ще бъде икономическа и обществена злополука преждевременното затваряне на мощности, сигнализира Ангел Джамбазки.
Ето част от текста на писмото, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов:
В рамките на договарянията следва да заемем позиция за прецизно съблюдаване на Заключенията на Европейския съвет от м. юни. Ключовите детайли тук са:
1) преходът към климатична индиферентност следва да бъде в сходство с Парижкото съглашение.
2) според Заключенията Съветът на Европейски Съюз и Европейска комисия би трябвало да реализират прогрес в работата по изискванията, тласъците и удобната рамка за преход към климатична индиферентност, само че тази рамка следва да се основава на към този момент контрактуваното до 2030 година Всяко едно предоговаряне на задачите до 2030 година се явява в несъгласие със Заключенията.
3) отвън посоченото в границите на договарянията за България следва да продължат да бъдат водещи:
- разходо-ефективността
- отчитането на националните специфики
- софтуерната индиферентност
- икономическото развиване
- общественото благоденствие
- опазване на конкурентноспособността на стопанската система ни.
4) да настояваме Европейска комисия да даде изясненост по отношение на директното отражение на препоръчаните сюжети в Съобщението ѝ върху всяка страна членка. Такава все още липсва, а това подкопава провеждането на осведомен и пълностоен спор за цената на прехода.
5) по повод методите за реализиране на понижение на излъчванията – да продължим да поддържаме позиция, че страните членки би трябвало да имат задоволително независимост при установяване на дълготрайните си национални политики, като регистрират спецификата на енергийния си микс, капацитета за понижение на излъчванията на парникови газове в другите браншове, икономическото развиване, капиталовия климат, както и обществения аспект на предвижданите ограничения.
6) би трябвало да настояваме и за изясненост по отношение на източниците на финансови запаси за осъществяване на прехода. Такава няма все още. Дори осъществяването на не толкоз амбициозни цели ще изисква голям финансов запас до 2050 година На процедура не е ясно по какъв начин ще се активизира подобен запас, какви са вероятните източници за подкрепяне на прехода с обществени средства на европейско равнище.
7) от жизненоважно значение за България е да има изясненост и по какъв начин ще се ползва правилото за взаимност в постигането на общите цели на Съюза, както и да бъде обезпечено справедливото систематизиране на разноските и изгодите от прехода. Това се обуславя от другите стартови позиции в обособените страни, а отсам и другия размер от вложения, който ще бъде нужен. В страни като България, където делът на въглищата в енергийния микс е висок, този преход допуска обилни равнища на вложения и дейни ограничения в обществената сфера.
Интересът на Република България изисква още през септември, на срещата Организация на обединените нации за дейности по климата, която ще се организира в Ню Йорк, да се върнем ясно и изрично на позициите си, признати от Министерски съвет на 20 март т.г.
1) да се противопоставим на всеки опит за предоговаряне на задачите до 2030 година отчитайки, че осъществяването на към този момент заложените цели изисква огромен финансов запас и ще има съществено социално-икономическо отражение.
2) да поддържаме сюжета от Съобщението на Европейската комисия „ Чиста планета за всички “ от 28.11.2018 година, предлагащ понижаване с 80-85 % на излъчванията до 2050 година, по отношение на равнищата от 1990 година
3) да пазиме водещите правила: отчитане на националните специфики, софтуерната индиферентност, икономическото развиване и общественото благоденствие, независимост при установяване на енергийния микс, разходо-ефективност, взаимност.
Искам единствено да Ви припомня, че в Маришкия басейн ангажираните директно или индиректно с топлоелектрическите централи и въглищните мини са близо 100 000 индивида. Това е район, който напълно зависи от това произвеждане и ще бъде икономическа и обществена злополука преждевременното затваряне на мини „ Марица - Изток “ и въглищните централи.
Затова с актуалното си писмо бих желал да Ви насочва покана за среща, на която да обсъдим всички тези въпроси и да се ангажираме с общи дейности, с които да защитим българския народен интерес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ