Емил Радев: Със създаването на правна рамка за технологиите с изкуствен интелект ЕС ще подобри средата за иновации и растеж
С общоевропейско законодателство в региона на технологиите с изкуствен интелект ще се сътвори по-добра и сигурна среда за нововъведения и напредък, за развиване на цифровата стопанска система. Голямото предизвикателство е правната рамка да даде ясни правила и механизми за отбрана на човешките права и полезностите на Европейски Съюз, както и за попречване на рисковете, без да се генерират прекомерно огромни рестрикции пред високотехнологичния бизнес. Това разяснява евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ на среща във Варна с представители на Клъстер Изкуствен разсъдък България, който сплотява експерти с дълготраен научен и прибавен опит в региона на изкуствения разсъдък, машинното образование, огромните данни, потребителско моделиране, облачните калкулации и мрежи.
Необходимостта да се сътвори регулаторна рамка за бързото развиване на новите технологии беше във фокуса на диалога, като се регистрира, че интензивните трансгранични партньорства, в които интензивно вземат участие и български компании и организации, изискват да се търсят решения на наднационално равнище.
срещна представителите на бизнеса с самодейностите на Екологичен потенциал да се форсира законодателния развой. Като докладчик от страна на ЕНП по отношение на правните аспекти на използването на изкуствения разсъдък за цивилен и военни цели евродепутатът осведоми, че по работния документ, който се дискутира в правната комисия на Екологичен потенциал, са постъпили над 100 промени. „ Предстои да се прегледат, с цел да се изготви и окончателният отчет, който ще се гласоподава в пленарната зала. Смятам, че ще даде потребни насоки на Европейската комисия за съответно законодателно предложение”, изясни Радев.
„ Технологиите са факт – самостоятелни коли, дронове, роботи и прочие, само че правната рамка към момента липсва и изникват проблеми, които повдигат комплицирани юридически и етични проблеми, слагат въпроси по отношение на авторски права и патенти, свързани със конфликт на интереси”, посочи евродепутатът. Той поредно отстоява в Екологичен потенциал позицията си за възбрана на изцяло самостоятелните оръжия и недопускане човешкият фактор да бъде изключен при вземането на правосъдни решения.
Изразявайки желанието си да допринесат за законодателния развой с отзиви и оферти, представителите на бизнеса поддържаха самодейността за общоевропейска правна рамка за изкуствения разсъдък и уговорката тя наложително да отразява и етичните аспекти в тази област.
„ Пандемията от COVID-19 ни затвори по домовете ни, само че подтиква търсенето на контакти и нови партньорства в България и по света. Работим с доста организации и университети в редица страни и се сблъскваме с компликации в резултат на другия законодателен и етичен метод. През лятото на 2020 година в съдействие със сродни организации в региона на изкуствения разсъдък от Австрия, Швеция, Сърбия и Англия стартирахме самодейност за Безграничен изкуствен интелект (Borderless AI). Успяхме да се обединим към убеждението, че Европа има капацитета да бъде международен водач в нововъведенията на данните, което е основата на бъдещия резистентен стопански напредък и обществено благосъстояние”, разясниха Кристина Ескенази и Евгени Маринов, членове на управителния съвет на софтуерния клъстер. Те подчертаваха върху нуждата бъдещата правна рамка да усъвършенства средата за взаимоотношение в областта на изкуствения разсъдък и със страните, които са отвън Европейски Съюз, като дадоха образец със Сърбия, където към този момент има построен огромен профилиран център. Повдигната бе и тематиката за хода на съглашението сред Европейски Съюз и Англия след Брекзит, защото то ще даде директно отражение върху икономическите взаимоотношения.
Димитър Димитров от Биотехнологичен и здравен клъстер България означи големите благоприятни условия за прогрес в медицината, защото приложението на изкуствения разсъдък открива вероятности да се дешифрира геномната картина на заболяванията и техните разновидности. „ В момента сме се фокусирали върху вероятното близко бъдеще, в което чрез технологиите ще можем да разработим точното лекарство в точната доза по точното време за съответния пациент”, означи Димитър Димитров.
Необходимостта да се сътвори регулаторна рамка за бързото развиване на новите технологии беше във фокуса на диалога, като се регистрира, че интензивните трансгранични партньорства, в които интензивно вземат участие и български компании и организации, изискват да се търсят решения на наднационално равнище.
срещна представителите на бизнеса с самодейностите на Екологичен потенциал да се форсира законодателния развой. Като докладчик от страна на ЕНП по отношение на правните аспекти на използването на изкуствения разсъдък за цивилен и военни цели евродепутатът осведоми, че по работния документ, който се дискутира в правната комисия на Екологичен потенциал, са постъпили над 100 промени. „ Предстои да се прегледат, с цел да се изготви и окончателният отчет, който ще се гласоподава в пленарната зала. Смятам, че ще даде потребни насоки на Европейската комисия за съответно законодателно предложение”, изясни Радев.
„ Технологиите са факт – самостоятелни коли, дронове, роботи и прочие, само че правната рамка към момента липсва и изникват проблеми, които повдигат комплицирани юридически и етични проблеми, слагат въпроси по отношение на авторски права и патенти, свързани със конфликт на интереси”, посочи евродепутатът. Той поредно отстоява в Екологичен потенциал позицията си за възбрана на изцяло самостоятелните оръжия и недопускане човешкият фактор да бъде изключен при вземането на правосъдни решения.
Изразявайки желанието си да допринесат за законодателния развой с отзиви и оферти, представителите на бизнеса поддържаха самодейността за общоевропейска правна рамка за изкуствения разсъдък и уговорката тя наложително да отразява и етичните аспекти в тази област.
„ Пандемията от COVID-19 ни затвори по домовете ни, само че подтиква търсенето на контакти и нови партньорства в България и по света. Работим с доста организации и университети в редица страни и се сблъскваме с компликации в резултат на другия законодателен и етичен метод. През лятото на 2020 година в съдействие със сродни организации в региона на изкуствения разсъдък от Австрия, Швеция, Сърбия и Англия стартирахме самодейност за Безграничен изкуствен интелект (Borderless AI). Успяхме да се обединим към убеждението, че Европа има капацитета да бъде международен водач в нововъведенията на данните, което е основата на бъдещия резистентен стопански напредък и обществено благосъстояние”, разясниха Кристина Ескенази и Евгени Маринов, членове на управителния съвет на софтуерния клъстер. Те подчертаваха върху нуждата бъдещата правна рамка да усъвършенства средата за взаимоотношение в областта на изкуствения разсъдък и със страните, които са отвън Европейски Съюз, като дадоха образец със Сърбия, където към този момент има построен огромен профилиран център. Повдигната бе и тематиката за хода на съглашението сред Европейски Съюз и Англия след Брекзит, защото то ще даде директно отражение върху икономическите взаимоотношения.
Димитър Димитров от Биотехнологичен и здравен клъстер България означи големите благоприятни условия за прогрес в медицината, защото приложението на изкуствения разсъдък открива вероятности да се дешифрира геномната картина на заболяванията и техните разновидности. „ В момента сме се фокусирали върху вероятното близко бъдеще, в което чрез технологиите ще можем да разработим точното лекарство в точната доза по точното време за съответния пациент”, означи Димитър Димитров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ