България е сред страните с най-ниска медийна грамотност в Европа
С най-хубави предпоставки за висока медийна просветеност на своите жители измежду страните в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На противоположния полюс са балканските страни, в това число и България.
Това сочи относителен разбор за равнището на медийна просветеност и за способността на страните в Европа да се оправят с феномена " пост-истина ", направен от Институт Отворено общество – София.
За правенето на показателя са употребявани знаци с друга тежест, показващи свободата на медиите (според показателите на Freedom house и на интернационалната организация Репортери без граници), грамотността и образоваността на популацията (на база на резултатите на PISA за функционалната грамотност), доверието сред хората, както и знаци на Организация на обединените нации за е-участие.
Клъстерният разбор на данните за включените в показателя 33 страни обрисува пет съществени групи от страни, ситуирани в много отчетливи географски граници.
В най-хубава позиция са Финландия, Холандия, Дания и Естония, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа.
България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна просветеност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция.
С по-лоши резултати са само Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.
Страните, които оглавяват класацията за медийна просветеност, се радват по едно и също време на свободни медии в комбиниране с висока степен на начетеност и огромно доверие сред жителите.
Така да вземем за пример, в разбора е представена информация, съгласно която във Финландия – страната, която оглавява класацията – положителната просветителна система и необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландските жители се преглеждат като главен инструмент за противопоставяне на подправените вести и за опълчване на осведомителната война против страната.
В същото време страните в дъното на класацията са такива, в които се следи по-ниска степен на медийна независимост, жителите им са по-слабо образовани, а недоверието сред хората е по-голямо.
" Това са индикатори, обуславящи по-лошата медийна просветеност и по-високата степен на неустойчивост на тези общества на феномена " пост-истина " – за " пост-истинни " политики, за така наречен различни обстоятелства и за преобладаващи тайни теории за действието на света ", отбелязва създателят на разбора Марин Лесенски, шеф на Програма Европейски политики в Институт Отворено общество – София.
Това сочи относителен разбор за равнището на медийна просветеност и за способността на страните в Европа да се оправят с феномена " пост-истина ", направен от Институт Отворено общество – София.
За правенето на показателя са употребявани знаци с друга тежест, показващи свободата на медиите (според показателите на Freedom house и на интернационалната организация Репортери без граници), грамотността и образоваността на популацията (на база на резултатите на PISA за функционалната грамотност), доверието сред хората, както и знаци на Организация на обединените нации за е-участие.
Клъстерният разбор на данните за включените в показателя 33 страни обрисува пет съществени групи от страни, ситуирани в много отчетливи географски граници.
В най-хубава позиция са Финландия, Холандия, Дания и Естония, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа.
България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна просветеност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция.
С по-лоши резултати са само Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.
Страните, които оглавяват класацията за медийна просветеност, се радват по едно и също време на свободни медии в комбиниране с висока степен на начетеност и огромно доверие сред жителите.
Така да вземем за пример, в разбора е представена информация, съгласно която във Финландия – страната, която оглавява класацията – положителната просветителна система и необятно публикуваните умения за сериозно мислене измежду финландските жители се преглеждат като главен инструмент за противопоставяне на подправените вести и за опълчване на осведомителната война против страната.
В същото време страните в дъното на класацията са такива, в които се следи по-ниска степен на медийна независимост, жителите им са по-слабо образовани, а недоверието сред хората е по-голямо.
" Това са индикатори, обуславящи по-лошата медийна просветеност и по-високата степен на неустойчивост на тези общества на феномена " пост-истина " – за " пост-истинни " политики, за така наречен различни обстоятелства и за преобладаващи тайни теории за действието на света ", отбелязва създателят на разбора Марин Лесенски, шеф на Програма Европейски политики в Институт Отворено общество – София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ