С книга за живота на една от най-ярките и емблематични

С книга за живота на една от най-ярките и емблематични персони в българското външнополитическо разузнаване Владо Тодоров Асоциацията на разузнавачите от запаса ще означи на 21 ноември във Военния клуб пет години от гибелта на митичния военачалник. Последният шеф на Първо основно ръководство (ПГУ – разузнаването) на Държавна сигурност си отиде на 23 декември 2012 година и за разлика от мнозина Генералът до края на живота си не изневери на своите правила. И както самичък обичаше да споделя, постоянно е служил в една работа, на една партия и на една страна. „ Труд ” първи получи извънредно книгата „ Генералът шпионин “ (издателство „ Албатрос “) и я показва на своите читатели.

В изданието на повече от 200 страници създателите и негови сътрудници Атанас Кременлиев и Бончо Асенов описват за живота на военачалник Владо Тодоров, за двете най-мащабни антибългарски акции по времето на социализма, в разрешаването на които той е имал една от основните функции (атентата против папа Йоан Павел II и убийството на писателя Георги Марков). Събрани са мемоари за него от знакови персони, с които е работил, подбрана е и поредност от най-емблематичните негови изявленията, дадени през годините след 1989-а.

Кой е генералът шпионин?
Владо Тодоров е роден на 30 август 1925 година в Мокрен – село до Котел. Като възпитаник напълно за малко той гравитира към младежката организация „ Бранник ”, само че бързо я напуща и се записва в редиците на РМС (младежката организация на комунистите). През 1943 година е хванат, грубо инквизиран и наказан на 15 години затвор за това, че е помагал на партизаните, а на 9 септември 1944-а е освободен. От 1947 година работи в контраразузнавателните органи на Държавна сигурност в няколко области в страната, а от 1965-а във външнополитическото разузнаване. Оглавява българската резидентура в Западна Германия четири години (1968-1972) под прикритието на консул във Франкфурт на Майн. След завръщането си 14 години е заместител на ген. Васил Коцев – началникът на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност. След трагичната му гибел по време на злополука, Тодоров застава отпред на българското разузнаване от 1986 до 1990 година Това е времето на най-острото опълчване на Изтока и Запада в Студената война.

Генерал Владо Тодоров персонално управлява едни от най-крупните интервенции, провеждани от външнополитическото ни разузнаване. Той реализира оперативното управление на плана „ Нева ” за създаване в Съветския съюз на цех, сходен на дискови запаметяващи устройства – Стара Загора. Генералът управлява персонално и сполучливата интервенция на службите „ Маратон ” за преместването на Паисиевата история от Зографския манастир в България. „ Кражбата ” е осъществена, откакто през 1985 година той утвърждава специфичния финален вид. Тодоров е една от водещите фигури, които вземат участие в опълчването и разобличаването на мощната антибългарска акция, извършена след покушението през май 1981 година против папа Йоан-Павел II. Тогава България и нейните служби са упрекнати, че са организирали атентата, а в Рим няколко години се води развой против Сергей Антонов и още двама българи.

Изключителен анализатор и с доста бърз и здравомислещ разум, той постоянно съумява да взима най-хубавите и верни решения. Особено индикативен е казусът с проваления от българското разузнаване опит през 1986 година за нападение и физическо ликвидиране на либийския общественик Муамар Кадафи и фамилията му, проведен от Централно разузнавателно управление на САЩ. Операцията е известна в международния шпионаж с кодовото наименование „ Каньон Елдорадо ”. В късен петъчен априлски следобяд ген. Тодоров получава шифрограма, в която се оповестява, че по данни на конфиденциален източник, на 16 април 1986-а следва офанзива по въздух и море над градовете Бенгази и Триполи в тъкмо посочен час с всички детайлности за нападението. Генералът не демонстрира никакво подозрение в достоверността на информацията – познава добре източника, и незабавно предава известието непосредствено в кабинета на Тодор Живков. Оттам по най-бързия метод то стига в точния момент до Кадафи и той съумява да се избави.

Владо Тодоров е персонален другар с един от най-известните шефове в международното разузнаване – супершпионинът Маркус Волф, който дълги години оглавява външното разузнаване на ЩАЗИ в Германска демократична република. Българският военачалник има специфични връзки с писателя Богомил Райнов – създателят на най-известните български шпионски романи, които по-късно са екранизирани. На множеството от тях Тодоров е съветник, а в разследващото войнство битува мнението, че тъкмо техният шеф е българският еквивалент на „ Агент 007 ” – свръхразузнавача от холивудски вид, само че по-интелигентен, по-хуманен и съвършен експерт. За познаващите ги няма никакво подозрение, че първообраз на основния воин в романите на Райнов – Емил Боев, е тъкмо Владо Тодоров.
Той е един от малцината, отдадени в тайната към свалянето на Живков от всички постове на 10 ноември 1989-а. Поставя опциите на разузнаването разполагаем и в помощ на основателите на измененията. Точно там на безпристрастен терен – в постройката на разузнаването, са се договаряли последните детайлности за освобождението на Първия и идните промени.

В началото на 1990-а малко преди пенсионирането си той е създател и изпълнител на концепцията разузнаването да бъде извадено от състава на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност и да премине като независима конструкция към президента. Този ход със основаването на Национална разузнавателна служба съумява да запази службата и след това процесите на разложение да я обиден минимум.

Животът на Владо Тодоров се развива по този начин, че той става обвиняем за повторно – през 1991-1992 година новите ръководещи на България го подвеждат под правосъдна отговорност за унищожаването на архивно дело „ Скитник ”, съдържащо данни за избягалия на Запад публицист Георги Марков. Делото и присъдата без подозрение са с политически привкус. Обществото е разграничено и мнозина считат, че убийството на писателя е проведено от военачалник Тодоров. Задържането и следствието му се съпровождат с нечуван медиен звук – наказан е на година и два месеца затвор, само че след митинг на отбраната е понижена на 10 месеца. Той престоява в софийския централен затвор от 19 юни 1992 до 4 март 1993 година – общо осем месеца и 17 дни. Владо Тодоров на процедура е единственият офицер от структурите на някогашната Държавна сигурност, наказан след измененията у нас през 1989 година, а дружно с Григор Стоичков са двамата българи, лежали в два пандиза – „ фашистки ” и „ либерален ”.

През 1995 година основава Асоциацията на разузнавачите от запаса, в която членуват повече от 500 някогашни разузнавачи. След отдръпването си е определен за почетен ръководител на организацията. Умира на 87 годишна възраст и е изпратен от стотици свои бойни приятели, другари и сътрудници. Макар и спорна персона – като времето, в което живеем, няма по какъв начин да не се означи, че нито един български военачалник от годините на социализма не помни такова заравяне. Правителството на ГЕРБ, което по това време е на власт, отдава заслужена респект на Генерала. На гроба му проехтяват изстрели от залпов огън на гвардейците, боен оркестър свири траурни маршове. Гвардейци от три рода войски стоят на почетен часовой пред ковчега на български шпионин.