Почина режисьорът Анжел Вагенщайн
" С огромна болежка споделям тъжната вест за кончината на Анжел Вагенщайн.
Имах достойнството и шанса да познавам и поддържам връзка от близко с Анжел и всяка среща с него бе необикновено преживяване.
Блестящ сценарист и публицист, Анжел бе на първо място хуманист и герой за обществена правдивост.
Еврейската общественост в България загуби едно от най-ярките си лица.
Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство.
Светъл път, Анжел и до нови срещи!
Зихроно ливраха!
P.S. Желанието на Анжел е да бъде изпратен в стеснен фамилен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел ", написа в профила си във Facebook доктор Александър Оскар.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.
3авършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан.[2] Сред най-известните му сюжети са тези за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “ и „ След края на света “. През 1980 година е член на интернационалното жури на 30-ия Берлински интернационален кинофестивал.[3]
През 90-те години се отдава на писателска активност и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, последните два с интернационалните оценки. Книгите му са преведени на доста езици, в това число френски, британски, съветски, немски, испански и италиански.
Носител е на следните оценки:
Носител на френското звание „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “
Романът „ Сбогом, Шанхай “ става притежател на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004) и е номиниран за Наградата за разказ на годината ВИК за 2004 година и за интернационалната литературна премия на Haus der Kulturen в Берлин.
Романът „ Петокнижие Исаково “ получава Награда „ Христо Ботев “ за 1998 година и Литературната премия Adei Wizo (2010).
Романът „ Далеч от Толедо “ получава Годишната премия на Съюза на българските писатели за 2002 година и Годишната премия „ Alberto Benveniste “ за 2003 година
През 2003 година Анжел Вагенщайн е почетен с медал „ Стара планина “ първа степен.
Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна премия „ Св. Паисий Хилендарски “ (2013)
По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 година е почетен с орден „ Иван Вазов “. /БГНЕС
