С годините изследванията наблягат върху това как тишината помага за

С годините проучванията натъртват върху това по какъв начин тишината оказва помощ за усмиряване на тялото, възстановяване на връзката ни със света, „ увеличаване “ на вътрешния ни глас. Когато са стигнали до тези изводи, множеството от тях са изучавали шума, а не тишината. Например, Лучано Бернарди, създател на проучване 2006 година, отдадено на психическите резултати от музиката, което открива напълно инцидентно, че две минути тишина възбуждат мозъка. Участниците в опитите трябвало да слушат разнообразни типове музика. Най-изненадващо обаче било това, което се е случило по време на паузите – две минути тишина се оказали доста по-отпускащи от спокойната музика или дългата тишина преди началото на опита.

Едно от главните открития е, че тишината се ускорява от контрастите. Това се поддържа от невробиологично проучване, извършено от екип с присъединяване на Майкъл Вер през 2010 година

Изследването на Вер и сътрудниците му, които са следили мозъците на мишки по време на къси приливи на тон, демонстрира някои изненадващи резултати. Както един прилив на тон кара слуховия кортекс да се задейства, по този начин и тишината също води до смяна. Задейства се обособена мрежа от неврони в слуховия кортекс.

Какво се случва в този миг? Този въпрос е проучен от Имке Кирсте, регенеративен биолог от Университета Дюк. В проучване от 2013 година тя проучва резултатите, които има звукът върху мозъка на възрастни мишки. Четири групи мишки били изложени на разнообразни звукови тласъци: музика, звуци на бебета мишки, бял звук и тишина. Тишината била надзорен тласък – и както при доста други проучвания, резултатът от нея се считал за пренебрежим. Още един път откритията били показателни. Всички звуци имали временен неврологичен резултат. За разлика от тишината.

Два часа тишина дневно води до развиването на кафези в хипокампа – региона на мозъка, която дава отговор за паметта и страстите. Кирсте е изумена от това изобретение. След известни размисли, тя стига до следното умозаключение – отсъствието на звук е било толкоз изкуствено и обезпокоително, че е довело до хипербудност при мишките. Развитието на нови кафези постоянно не значи нищо положително, само че в тази ситуация става дума за нови кафези, които се преобразуват във функциониращи неврони.

Тишината освен оказва помощ за генерирането на нови кафези – тя също по този начин благоприятства самоанализа. Всички имаме по този начин наречения „ режим на работа по дифолт “ на мозъчната функционалност – той ангажира предфронталния кортекс – мозъчната кора, която дава отговор за нереалното мислене, разбора и регулирането на страстите. Този режим „ по дифолт “ е постоянно деен – той непрестанно получава и проучва информация. Например, от него зависи способността за разкриване на рискове в околната среда. Режимът на работа по дифолт е изключително деен по време на самоанализ съгласно Джоузеф Моран, който разгласява проучване, озаглавено „ Какво можем да научим за самопознатието от режима на работа по дифолт на мозъка? “

Според Моран и сътрудниците му, когато мозъкът е в този режим на покой, той може да интегрира вътрешната и външната информация в умишлено работно простронство. Когато има тишина, съзнателното работно пространство има повече независимост да обработва вътрешната и външна информация – което разрешава да открием мястото си в света. Тишината усилва размисъла над себе си. Тя трансформира мозъка, трансформира и живота. Неслучайно споделят, че е злато. /obekti.bg