С договора СТАРТ II Вашингтон и Москва навремето се разбраха

С контракта СТАРТ II Вашингтон и Москва преди време се схванаха за редуциране на нуклеарните си арсенали. 30 години по-късно президентът Байдън назовава Путин „ военнопрестъпник “, а той пък плаши света с нуклеарно оръжие.

Американска междуконтинентална ракета " Титан "

Борис Елцин и Джордж Буш-старши подвигнаха наздравица за подписания контракт СТАРТ-II, с който малко след края на Русия и Съединени американски щати желаеха да сложат завършек на нуклеарната конкуренция между тях.

Трийсет години по-късно, който наследи Елцин на този пост, без никаква причина атакува прилежаща Украйна и тероризира тамошното цивилно население. Съединени американски щати и други западни страни помогнаха на Украйна да се въоръжи много солидно. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назовава Путин „ касапин “ и „ боен нарушител “, Путин пък от своя страна заплашва с нуклеарно оръжие. Така наподобяват нещата сред двете огромни страни 30 години по-късно…

" Разцвет на двустранния надзор върху въоръженията "

СТАРТ беше контракт за ограничаване на стратегическите нуклеарни оръжия, т.е. – на ракетите с отдалечен обхват, оборудвани с нуклеарни бойни глави. А продължението на контракта, известно като СТАРТ-II, предвиждаше деактивиране на всички наземни междуконтинентални ракети, способни да носят по няколко ядрени бойни глави. Освен това двете страни поеха уговорката до 2003 година да съкратят до най-много 3000-3500 бройки.
Редакцията предлага
Политологът Йоханес Фарвик споделя, че СТАРТ-II маркира разцвета на двустранния надзор върху въоръженията след края на спора Изток-Запад. „ СТАРТ-II беше както резултат от усъвършенстваните политически връзки сред двете суперсили, по този начин и мотор за бъдещи ограничения по подсилване на двустранното доверие, “ споделя той.

Първият контракт СТАРТ беше подписан през 1991 от Буш и тогавашния руски президент  и влезе в действие през 1994 година. От днешна позиция би трябвало да се напомни още нещо доста значимо за този контракт: с изключение на Беларус и Казахстан, в спомагателния протокол към контракта и Украйна пое уговорката да съобщи на Москва всички нуклеарни оръжия от руско време, ситуирани на нейна територия. Днешното украинско управление най-вероятно горчиво съжалява за това решение.

СТАРТ-II си остава единствено на хартия

За разлика от СТАРТ-I, СТАРТ-II по този начин и не влезе в действие. Заради военната интервенция на Съединени американски щати в Косово и в Ирак, както и поради източното разширение на НАТО, напреженията сред Москва и Вашингтон още веднъж се ускориха. В последна сметка Русия сложи едно изискване, с цел да ратифицира СТАРТ-II: да остане в действие Договорът за ограничение на системите за противоракетна защита от 1972 година.

„ Когато през 2002 година Съединени американски щати едностранно прекратиха въпросния контракт, СТАРТ-II начаса беше жертван, “ споделя Хенинг Хоф от. Той напомня, че в действителност е имало и договаряния за ново съглашение СТАРТ-III, само че тези договаряния са замрели.

Независимо от това и Москва и Вашингтон не изгубиха интереса си към едно стратегическо нуклеарно разоръжаване. През 2002 година в Москва беше подписан контракт, който ограничаваше броя на нуклеарните бойни глави до най-много 1700-2200 броя за всяка от двете страни. „ Но даже това е премного, с цел да се унищожи цялото земно кълбо, “ напомня Хоф. Накрая пристигна ред и на последното съглашение СТАРТ, което влезе в действие през февруари 2011 и в действителност е годно и през днешния ден.

То публично задължава двете страни да лимитират нуклеарните си арсенали до най-много 1550 бойни глави, ядрените носители – междуконтиненталните ракети, подводниците и самолетите-бомбардировачи – до най-много 800 бройки. Двете страни имат право на инспекции, с цел да се уверят, че насрещната съблюдава контракта. За последно през 2021 година Путин и удължиха контракта до 2026 година.

Новият СТАРТ работи и по време на войната в Украйна

Дори войната на Русия против Украйна не промени кардинално нищо, обвързвано с този контракт. Вярно, че през октомври 2022 Русия „ краткотрайно “ замрази инспекциите на своите нуклеарни арсенали, само че публично не поради войната, а поради глобите: заради ембаргото, наложено върху полетите на съветски самолетни компании, съветските инспектори не могат да летят до Съединени американски щати за инспекции. Шест месеца след началото на войната Москва съобщи, че ще съблюдава контракта, който е „ значим инструмент за запазване на интернационалната сигурност и непоклатимост “.

Други времена: президентите Джордж Буш и Борис Елцин след подписването на контракта СТАРТ II

Този контракт в действителност е единственото оживяло двустранно съглашение сред Съединени американски щати и Русия за нуклеарно разоръжаване. През 2019 година Доналд Тръмп приключи едностранно, а през 2020 година и контракта „ Открито небе “, който позволяваше насрещни разследващи полети като мярка за подсилване на доверието.

Мрачни изгледи

И така: Къде сме през днешния ден от позиция на контрола над нуклеарните оръжия? Още преди началото на войната в Украйна стокхолмският Институт за проучване на мира видя ясни признаци, че е завършило намаляването на нуклеарните арсенали, почнало след края на Студената война. „ Всички нуклеарни сили уголемяват и модернизират арсеналите си. (…) Това е доста тревожна наклонност, “ написа в отчета на института.

Тенденцията е даже още по-тревожна на фона на. „ Днес Русия на конвейер и без никакво разстройване нарушава интернационалното право, а на всичкото от горната страна и неприкрито заплашва с потреблението на нуклеарно оръжие. Всичко това значи, че човек не може да я възприема сериозно като сътрудник в по-нататъшни договаряния за стратегическо разоръжаване, “ споделя Хенинг Хоф.

Брой нуклеарни бойни глави, притежавани от деветте нуклеарни сили в света, по данни на Стокхолмския институт за проучване на мира

Според него съветското нахлуване против Украйна посочило и още нещо: единствено нуклеарни страни или страни, които се намират под нуклеарния чадър на Съединени американски щати и на НАТО, могат да се усещат релативно сигурни. „ Така или другояче по всичко проличава, че съществуването на нуклеарни оръжия до момента предотвратява огромна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, респективно днешна Русия, и че това ще остане по този начин и отсега нататък, “ споделя специалистът.

Йоханес Фарвик счита, че през днешния ден контролът над въоръжаването наподобява като някаква останка от минали времена. Защото не е единствено напрежението сред Москва и Вашингтон – дано не забравяме и, напомня той. Та нали до момента Пекин не е привързан с нито един контракт в нуклеарната област, с изключение на с общия Договор за възбрана на нуклеарните оръжия, прибавя Фарвик.

Нищо повече от ограничение на вредите

Ако през днешния ден желаеме да реализираме някакъв прогрес в тази област, на първо време би трябвало да подобрим изходните позиции за стратегическо разоръжаване, споделя политологът.

„ А това би било допустимо единствено в една обстановка, която от настояща позиция е утопична: усъвършенствани политически връзки в триъгълника Вашингтон-Москва-Пекин. С други думи сега става дума единствено за ограничение на вредите, а не за някакви велики визии, “ изяснява той.