Външният дълг - манипулации и популизъм
С спор по ръководството на държавния дълг ще стартира Новата 2018-а в Народното събрание. На 15 декември 2017-а по предложение на парламентарната група на Българска социалистическа партия депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе не по-късно от 15 януари 2018-а "Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2018-2020 година ".
Ура! Доживяхме най-сетне народните представители да да решат с изключение на със Закона за държавния бюджет да се занимаят и с други финансови въпроси от стратегическо значение за развиването на страната ни. Но незабавно би трябвало да предупредим за заплахата идният спор да се изроди в празнословие и в политиканстване. А тази заплаха е голяма. Първо, тъй като в Народното събрание има дефицит на експертен потенциал по подобен комплициран въпрос като стратегическото ръководство на дълга. А познавачи на тематиката не доближават както на ръководещото болшинство, по този начин на опозицията. И от двете страни депутатите, които имат въпреки и най-обща визия по какъв метод би трябвало да се ръководи дългът, могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Затова е доста евентуално въпросният спор да се организира по следния сюжет: опозицията ще замеря ръководещите и министъра на финансите с политически заявления и с общи изречения (често изпъстрени с неверни финансови постановки), а министърът на финансите залива опозицията с цифри и съотношения, които като цяло са правилни, само че той ги употребява като
инструмент за операция
Нещо сходно се получи на 15 декември, когато по време на парламентарния надзор бе дискутирано и признато решението да се внесе за разискване тактика за ръководството на дълга на страната. Депутатите от Българска социалистическа партия нападнаха финансовия министър, че поддържа фискален запас, който е два пъти и половина по-висок от записания в Закона за държавния бюджет за 2017-а. Критиките им бяха, че парите от този фискален запас - към 11.5 милиарда лева, са вложени в принадлежности с негативна рентабилност, вместо да бъдат вкарани в стопанската система на страната. "Цяла година Министерството на финансите държи като нерегламентиран бюджетен запас съвсем четири милиарда лв. по обикновени сметки. Ние би трябвало да поддържаме по закон четири, четири и половина милиарда лв. фискален запас. Но, господин Горанов, ние поддържаме 12, 13, 11.5 милиарда лева фискален запас ", съобщи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев и продължи:. " Да отворя една скоба. Тъй като индиректно са свързани, а дори и с директни връзки, валутният запас на страната – 47 милиарда лева, замразени. Още 7 милиарда лева от фискалния запас също са замразени. И в какво са замразени тези средства? В държавни скъпи бумаги, правилно – първокласни, на непознати страни. Докато развитите страни и нашите сътрудници от Европа с десетилетия поддържат бюджетни дефицити до три и над три %, бедна България свива бюджетните дефицити към нула и финансира държавните скъпи бумаги на други страни и нации, против което те все още ни заплащат негативна рента, а от запасите не получаваме нищо ". Според депутатът
България би трябвало да усили нивото на външния дълг
като през бюджета влага насъбраните по този метод пари в развиването на стопанската система. Колегата му Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия пък добави: "Поддържа се изкуствено ниско предложение на дълга, а в този момент може би е допустимо най-изгодният миг за страната да го направи. Това изкуствено ниско предложение не основава естествена пазарна среда и прави дълга неатрактивен за външните вложители. "
Финансовият министър Владислав Горанов незабавно видя пробойните в изказванията на своите съперници и се възползва от тях, с цел да ги обори.Първо напомни какво е
предназначението на фискалния запас
"Фискалният запас бе основан незабавно след учредяването на валутния ръб като отговор на това, че откакто Централната банка няма да води емисионна политика и отнемайки на Централната банка опцията да бъде заемодател на държавното управление, страната би трябвало да има задоволително ликвидни буфери, с цел да не изпада в положение на несъстоятелност ", изясни Горанов. Той подсети още, че тази философия е била следвана и по времето, когато Българска социалистическа партия участваше в ръководството на страната. "За интервала януари 2015 година – октомври 2017 година относителният дял на фискалният запас съставлява 11,4%, съпоставено с 12,9% от Брутният вътрешен продукт за интервала януари 2007 година – декември 2008 година ", сподели Горанов. Тук идва основанието за една от рецензиите на Българска социалистическа партия, че държавното управление не взема дълг в този момент, когато лихвите са ниски. При състояние че издадените от страната облигации са с закрепени лихви, при сегашните ниски пазарни равнища на лихвените показатели, актуалният миг е допустимо най-удобният да се взема дълг, с който да се усилва фискалният запас. Защо ли? Ами с цел да се натрупат буфери против бъдещи финансови и стопански рецесии. Практиката сподели, че е недалновидно да се взема дълг, когато рецесията е настъпила и пазарните лихвени равнища са се повишили доста. Тогава заплащанията за обслужване на лихвите по този дълг ( а те са за сметка на бюджета) ще са с пъти по-високи от сегашните. Ясно е, че през идващите няколко години поради политиката на Европейската централна банка и на Федералния запас лихвените показатели като ЛИБОР и ЮРИБОР ще доближат до 2.5-3% годишно. На този декор става доста значителен въпросът
по кое време би трябвало да се взема дълг?
Сега, когато те са под 1%, или след четири-пет години, когато са огромните падежи по към този момент издадените български еврооблигации. Отговорът от позиция на ползите на българския бюджет е явен - дълг би трябвало да се взема в този момент, а след четири-пет години падежите по еврооблигации да се заплащат с пари от нараствания фискален запас. Само че към този момент държавното управление не желае да разисква сходна алтернатива. Какви са причините му, може единствено да се допуска. Опасяваме се, че те са чисто политически, а не финансови и са свързани със мощното предпочитание на кабинета на Бойко Борисов да вкара България в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Евентуален триумф в тази тенденция няма да донесе някакви основни финансови и стопански преимущества, само че пък ще може да се употребява от ръководещите като мощно пропагандно средство. Управляващите евентуално се притесняват, че едно нарастване на дълга в този момент може да се трансформира в спънка за техните старания за влизане в ERM II. Трябва ли обаче една национална тактика по дълга, която по своята същина би трябвало да е дълготрайна, да се подчинява на някакви мимолетни политически нужди на ръководещите сега? Разбира се, че не.
Финансовият министър сполучливо, само че много манипулативно парира тезата на опозицията, че през дълга, през фискалния запас и през бюджета
би трябвало да се подтиква стопанската система
"Директна връзка сред икономическото развиване и вложението в действителното произвеждане, от една страна, и българския бюджет не може да бъде открита предвид на структурата на страната и нейното устройство. Ако оферирате да сътворяваме нови държавни предприятия, в случай че оферирате да правим разноски в поддръжка на нови производства, това надали се свързва непосредствено с българския бюджет, тъй като, от една страна, слага под мощно подозрение схемата за държавни помощи, която не е в дискрецията на българската страна. От друга страна, достигнахме ли до такава успеваемост на държавното ръководство, че да претендираме, че ние можем по-добре да решаваме вместо хората ", разяснява Горанов. Разбира се, че изобщо и дума не може да става с пари от бюджета да се основават нови държавни предприятия. С тези пари не трябва да се рекапитализират към този момент съществуващи държавни компании - нещо, което държавното управление на ГЕРБ направи, като даде средства на НЕК за рекапитализация. Но с парите от фискалния запас - през бюджета, може да се прави друго: с тях страната може да обезпечи гаранции по заеми за развиване на избрани експортно насочени промишлености. Тези заеми ще се дават от банките, само че при значително облекчени за кредитополучателите условия. А страната просто ще покрива до несъмнено равнище (примерно не повече от 50%) възможните загуби на банките от такива заеми. За сходно нещо обаче в действителност би трябвало да има дълготрайна секторна политика, каквато у нас не съществува.
И още една елегантна операция направи финансовият министър. Повод бе
доходността на българските облигации
"Дълговите скъпи бумаги, издадени на българския пазар, оказват извънредно положително въздействие и върху българската банкова система. Защото на процедура с смяната на доходността пораства цената на съответните облигации, държани от българските търговски банки, в резултат на което смяната на ценовите нива на българските еврооблигации незабавно се отразява на салдото на комерсиалните банки, държатели на тези бумаги. Те имат позитивни преоценки, което незабавно въздейства удобно върху финансовото положение на цялостната банкова система. И не самона нея. Намаляването на доходността и надлежно покачващите се цени на българските държавни скъпи бумаги, деноминирани в лв. или в евро, незабавно водят до възстановяване и до позитивна рентабилност в пенсионните сдружения и при българските застрахователи ", изясни Владислав Горанов. От позиция на моментното положение тези негови думи по-принцип са истина. Но единствено по принцип и единствено за момента. Сега цената на българските облигации пораства поради нараствания кредитен рейтинг на страната, който се дължи на неналичието на бюджетен недостиг и на покачвания фискален запас. Това е още една причина фискалният запас да бъде повишаван даже и за сметка на вземането на дълг, който да се емитира при сегашните ниски лихвени показатели. Но тук би трябвало да се има поради, че доходността от
увеличената цена на държавните облигации
се регистрира от банките единствено в случай че те държат тези скъпи бумаги в търговски портфейл. В случай че въпросните облигации са в капиталов портфейл, облагата от тях се регистрира при падежа им - когато страната ги погаси, от разликата сред изплатената номинална стойност и цената, при която са закупени, както и при заплащане на лихвените купони. При облигациите с закрепени лихви, държани в търговски портфейли, има различен риск, който ще се осъществя, когато интернационалните лихвени показатели стартират да порастват. Тогава, с цел да компенсира това повишаване, цената на облигациите с закрепени лихви ще стартира да пада и банките, които ги държат в търговски портфейл, ще се видят принудени да отчетат загуби от това понижение. Така че министърът на финансите да заобикаля да акцентира на напред във времето краткотрайни позитивни резултати, които се дължат по-скоро на конюнктурата на пазара, а не толкоз на някаква сполучлива политика, водена от държавното управление. Пък и не му е работа на финансовото министерство да се грижи за облагите на частни институции, каквито са банките. По-скоро то би трябвало да предлага такава политика по дълга, която да не задължава банките да купуват рискови държавни скъпи бумаги. Обаче съгласно закона за обществените финанси от 2018-а нататък те ще са задължени тъкмо това да вършат. Това е още един проблем, който политиците в Народното събрание би трябвало да обсъдят ида усъвършенстват, в случай че са загрижени за страната. Става дума за небалансирания във валутно връзки държавен дълг. По всички тези тематики могат да се водят дълги, задълбочени и ползотворни за страната диспути, само че политиците най-вероятно ще се съсредоточат да провеждат следващия неправилен панаир.
Ура! Доживяхме най-сетне народните представители да да решат с изключение на със Закона за държавния бюджет да се занимаят и с други финансови въпроси от стратегическо значение за развиването на страната ни. Но незабавно би трябвало да предупредим за заплахата идният спор да се изроди в празнословие и в политиканстване. А тази заплаха е голяма. Първо, тъй като в Народното събрание има дефицит на експертен потенциал по подобен комплициран въпрос като стратегическото ръководство на дълга. А познавачи на тематиката не доближават както на ръководещото болшинство, по този начин на опозицията. И от двете страни депутатите, които имат въпреки и най-обща визия по какъв метод би трябвало да се ръководи дългът, могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Затова е доста евентуално въпросният спор да се организира по следния сюжет: опозицията ще замеря ръководещите и министъра на финансите с политически заявления и с общи изречения (често изпъстрени с неверни финансови постановки), а министърът на финансите залива опозицията с цифри и съотношения, които като цяло са правилни, само че той ги употребява като
инструмент за операция
Нещо сходно се получи на 15 декември, когато по време на парламентарния надзор бе дискутирано и признато решението да се внесе за разискване тактика за ръководството на дълга на страната. Депутатите от Българска социалистическа партия нападнаха финансовия министър, че поддържа фискален запас, който е два пъти и половина по-висок от записания в Закона за държавния бюджет за 2017-а. Критиките им бяха, че парите от този фискален запас - към 11.5 милиарда лева, са вложени в принадлежности с негативна рентабилност, вместо да бъдат вкарани в стопанската система на страната. "Цяла година Министерството на финансите държи като нерегламентиран бюджетен запас съвсем четири милиарда лв. по обикновени сметки. Ние би трябвало да поддържаме по закон четири, четири и половина милиарда лв. фискален запас. Но, господин Горанов, ние поддържаме 12, 13, 11.5 милиарда лева фискален запас ", съобщи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев и продължи:. " Да отворя една скоба. Тъй като индиректно са свързани, а дори и с директни връзки, валутният запас на страната – 47 милиарда лева, замразени. Още 7 милиарда лева от фискалния запас също са замразени. И в какво са замразени тези средства? В държавни скъпи бумаги, правилно – първокласни, на непознати страни. Докато развитите страни и нашите сътрудници от Европа с десетилетия поддържат бюджетни дефицити до три и над три %, бедна България свива бюджетните дефицити към нула и финансира държавните скъпи бумаги на други страни и нации, против което те все още ни заплащат негативна рента, а от запасите не получаваме нищо ". Според депутатът
България би трябвало да усили нивото на външния дълг
като през бюджета влага насъбраните по този метод пари в развиването на стопанската система. Колегата му Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия пък добави: "Поддържа се изкуствено ниско предложение на дълга, а в този момент може би е допустимо най-изгодният миг за страната да го направи. Това изкуствено ниско предложение не основава естествена пазарна среда и прави дълга неатрактивен за външните вложители. "
Финансовият министър Владислав Горанов незабавно видя пробойните в изказванията на своите съперници и се възползва от тях, с цел да ги обори.Първо напомни какво е
предназначението на фискалния запас
"Фискалният запас бе основан незабавно след учредяването на валутния ръб като отговор на това, че откакто Централната банка няма да води емисионна политика и отнемайки на Централната банка опцията да бъде заемодател на държавното управление, страната би трябвало да има задоволително ликвидни буфери, с цел да не изпада в положение на несъстоятелност ", изясни Горанов. Той подсети още, че тази философия е била следвана и по времето, когато Българска социалистическа партия участваше в ръководството на страната. "За интервала януари 2015 година – октомври 2017 година относителният дял на фискалният запас съставлява 11,4%, съпоставено с 12,9% от Брутният вътрешен продукт за интервала януари 2007 година – декември 2008 година ", сподели Горанов. Тук идва основанието за една от рецензиите на Българска социалистическа партия, че държавното управление не взема дълг в този момент, когато лихвите са ниски. При състояние че издадените от страната облигации са с закрепени лихви, при сегашните ниски пазарни равнища на лихвените показатели, актуалният миг е допустимо най-удобният да се взема дълг, с който да се усилва фискалният запас. Защо ли? Ами с цел да се натрупат буфери против бъдещи финансови и стопански рецесии. Практиката сподели, че е недалновидно да се взема дълг, когато рецесията е настъпила и пазарните лихвени равнища са се повишили доста. Тогава заплащанията за обслужване на лихвите по този дълг ( а те са за сметка на бюджета) ще са с пъти по-високи от сегашните. Ясно е, че през идващите няколко години поради политиката на Европейската централна банка и на Федералния запас лихвените показатели като ЛИБОР и ЮРИБОР ще доближат до 2.5-3% годишно. На този декор става доста значителен въпросът
по кое време би трябвало да се взема дълг?
Сега, когато те са под 1%, или след четири-пет години, когато са огромните падежи по към този момент издадените български еврооблигации. Отговорът от позиция на ползите на българския бюджет е явен - дълг би трябвало да се взема в този момент, а след четири-пет години падежите по еврооблигации да се заплащат с пари от нараствания фискален запас. Само че към този момент държавното управление не желае да разисква сходна алтернатива. Какви са причините му, може единствено да се допуска. Опасяваме се, че те са чисто политически, а не финансови и са свързани със мощното предпочитание на кабинета на Бойко Борисов да вкара България в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото (ERM II). Евентуален триумф в тази тенденция няма да донесе някакви основни финансови и стопански преимущества, само че пък ще може да се употребява от ръководещите като мощно пропагандно средство. Управляващите евентуално се притесняват, че едно нарастване на дълга в този момент може да се трансформира в спънка за техните старания за влизане в ERM II. Трябва ли обаче една национална тактика по дълга, която по своята същина би трябвало да е дълготрайна, да се подчинява на някакви мимолетни политически нужди на ръководещите сега? Разбира се, че не.
Финансовият министър сполучливо, само че много манипулативно парира тезата на опозицията, че през дълга, през фискалния запас и през бюджета
би трябвало да се подтиква стопанската система
"Директна връзка сред икономическото развиване и вложението в действителното произвеждане, от една страна, и българския бюджет не може да бъде открита предвид на структурата на страната и нейното устройство. Ако оферирате да сътворяваме нови държавни предприятия, в случай че оферирате да правим разноски в поддръжка на нови производства, това надали се свързва непосредствено с българския бюджет, тъй като, от една страна, слага под мощно подозрение схемата за държавни помощи, която не е в дискрецията на българската страна. От друга страна, достигнахме ли до такава успеваемост на държавното ръководство, че да претендираме, че ние можем по-добре да решаваме вместо хората ", разяснява Горанов. Разбира се, че изобщо и дума не може да става с пари от бюджета да се основават нови държавни предприятия. С тези пари не трябва да се рекапитализират към този момент съществуващи държавни компании - нещо, което държавното управление на ГЕРБ направи, като даде средства на НЕК за рекапитализация. Но с парите от фискалния запас - през бюджета, може да се прави друго: с тях страната може да обезпечи гаранции по заеми за развиване на избрани експортно насочени промишлености. Тези заеми ще се дават от банките, само че при значително облекчени за кредитополучателите условия. А страната просто ще покрива до несъмнено равнище (примерно не повече от 50%) възможните загуби на банките от такива заеми. За сходно нещо обаче в действителност би трябвало да има дълготрайна секторна политика, каквато у нас не съществува.
И още една елегантна операция направи финансовият министър. Повод бе
доходността на българските облигации
"Дълговите скъпи бумаги, издадени на българския пазар, оказват извънредно положително въздействие и върху българската банкова система. Защото на процедура с смяната на доходността пораства цената на съответните облигации, държани от българските търговски банки, в резултат на което смяната на ценовите нива на българските еврооблигации незабавно се отразява на салдото на комерсиалните банки, държатели на тези бумаги. Те имат позитивни преоценки, което незабавно въздейства удобно върху финансовото положение на цялостната банкова система. И не самона нея. Намаляването на доходността и надлежно покачващите се цени на българските държавни скъпи бумаги, деноминирани в лв. или в евро, незабавно водят до възстановяване и до позитивна рентабилност в пенсионните сдружения и при българските застрахователи ", изясни Владислав Горанов. От позиция на моментното положение тези негови думи по-принцип са истина. Но единствено по принцип и единствено за момента. Сега цената на българските облигации пораства поради нараствания кредитен рейтинг на страната, който се дължи на неналичието на бюджетен недостиг и на покачвания фискален запас. Това е още една причина фискалният запас да бъде повишаван даже и за сметка на вземането на дълг, който да се емитира при сегашните ниски лихвени показатели. Но тук би трябвало да се има поради, че доходността от
увеличената цена на държавните облигации
се регистрира от банките единствено в случай че те държат тези скъпи бумаги в търговски портфейл. В случай че въпросните облигации са в капиталов портфейл, облагата от тях се регистрира при падежа им - когато страната ги погаси, от разликата сред изплатената номинална стойност и цената, при която са закупени, както и при заплащане на лихвените купони. При облигациите с закрепени лихви, държани в търговски портфейли, има различен риск, който ще се осъществя, когато интернационалните лихвени показатели стартират да порастват. Тогава, с цел да компенсира това повишаване, цената на облигациите с закрепени лихви ще стартира да пада и банките, които ги държат в търговски портфейл, ще се видят принудени да отчетат загуби от това понижение. Така че министърът на финансите да заобикаля да акцентира на напред във времето краткотрайни позитивни резултати, които се дължат по-скоро на конюнктурата на пазара, а не толкоз на някаква сполучлива политика, водена от държавното управление. Пък и не му е работа на финансовото министерство да се грижи за облагите на частни институции, каквито са банките. По-скоро то би трябвало да предлага такава политика по дълга, която да не задължава банките да купуват рискови държавни скъпи бумаги. Обаче съгласно закона за обществените финанси от 2018-а нататък те ще са задължени тъкмо това да вършат. Това е още един проблем, който политиците в Народното събрание би трябвало да обсъдят ида усъвършенстват, в случай че са загрижени за страната. Става дума за небалансирания във валутно връзки държавен дълг. По всички тези тематики могат да се водят дълги, задълбочени и ползотворни за страната диспути, само че политиците най-вероятно ще се съсредоточат да провеждат следващия неправилен панаир.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ