Безумно скъпа Гражданска реже румъно-българската далавера
„ С 4000% по-скъпа „ Гражданска отговорност “ е на път спре голямата спекулация “. Това сподели особено за banker.bg Надежда Минкова от Института за пътна сигурност.
Тя изясни, че става дума за всеобщото "купуване " на коли втора употреба, осъществено от румънски, а след това и от гръцки жители, през български фирми-фантоми, регистрирани на имената на българи – действително обществено деградирали хора.
Вестник „ Банкеръ “ беше първата медия в България, която стартира да написа за този проблем още преди години.
Румънците от крайдунавския район пък всеобщо караха с бг номера и с пълномощие, с цел да не заплащат "Гражданска отговорност ".
Тази скица се ширеше в продължение на години в Северна България. Тя се свеждаше до следното: малоимотен българин записва компания, на чието име стартира да пазари коли втора употреба. След това возилата се трансферират на румънци, които ги карат в родината си с пълномощие, с цел да избегнат заплащането на локални налози и застраховка „ Гражданска отговорност “. Оказа се обаче, че постоянно притежателят на возилата задлъжнява или към страната, или към някоя кредитна институция и няма по какъв начин да си заплати борча. Затова българските ЧСИ-та запорират колите, които се водят актив на компанията му. Колите обаче постоянно са неоткриваеми.
Какво тъкмо се случва?
След като се откри съществуването на дълг, се образува изпълнително дело против длъжника и стартира всеобщ запор на коли.
„ Например по едно дело имам 700 запорирани автомобила. А има и по 300-400 коли запорирани по едно дело. Тези коли са доста евтини там. Голямата пакост за България е, че когато стане произшествие, българските застрахователи заплащат, а там,в прилежащата страна, непрекъснато стават катастрофи “, изясни правосъден реализатор. Оказва се обаче, че тези коли съставляват един параграф 22, тъй като няма кой да заплати дълга на толкоз доста транспортни средства. „ Другият огромен проблем е, че когато някой - даже румънската страна, желае да купи подобен автомобил – не може да го записва, тъй като той има запор в България. Не може и да заплати дълга, тъй като да платиш дълга на толкоз коли, с цел да придобиеш един, е повече от безумно “, безапелационен е юристът.
Той изясни, че има описи на длъжници от общините, които си търсят локалните налози и такси. „ Те би трябвало да бъдат осведомени за тези коли, с цел да се вземат ограничения, в случай че минат границата., само че те въобще не се прибират в България. Карат ги в Румъния с пълномощие и това няма метод да бъде спряно. Още преди години евтини коли от категорията "внос втора ръка " заминаваха с пълномощие за Румъния. Това са хиляди коли, които се водят на малоимотни хора. По цялата северна граница това е бизнес – в Румъния се кара колата, без да се заплащат застраховка, нито локални налози и такси. Всички сътрудници имаме такива каузи. Наричаме ги „ румънските”, по тях няма събираемост, тъй като причинителите нямат имущество в България “, изяснява още арбитър изпълнителят.
Колите с български номера по пътищата на северната ни съседка са надхвърлили 30 хиляди. Румънски застрахователи настояват, че с регистрирани у нас трошки по пътищата на страната им годишно стават към 3 000 случая, множеството тежки.
Как става?
Схемата е гениално елементарна и се базира на познаване на дупките в законодателството в двете страни.И на особеностите на балканския темперамент. Румънец минава Дунава и намира локален дрипльо, чиято съществена човешка полезност е персоналната му карта. Отиват в автокъща и избират кола втора ръка. Румънецът дава парите, нашият "търговец " купува на свое име. После отиват при нотариус и българинът продава на румънеца колата по остатъчна застрахователна стойност - най- постоянно от 500 до 1000 лева
Нотариусът, който също е в играта, заверява контракт за покупка-продажба на МПС и незабавно по-късно издава пълномощие от нашенеца на румънеца да кара возилото. Нашият получава за услугата няколко десетачки, против което поема ангажимент да си мълчи. За сигурност постоянно му се лишава и екземпляра от контракта, който по право му принадлежи. Румънецът цветущ си отпътува и стартира да се фука с придобивката. Той, при положително предпочитание, което на процедура не става, може да идва по един път годишно до България, с цел да си направи за един ден и Гражданска отговорност, и механически обзор и да заплати налог.
Ключовата роля на нотариуса
Без фигурата на нотариуса схемата пропада. Това е ясно. По-внимателното вглеждане обаче демонстрира, че един документ, съпътстващ договорката, е гръбнакът на мегадалаверата.
Става дума за пълномощното за ръководство на колата, което издава точно нотариусът.. Това пълномощие с нищо не се разграничава от всички останали пълномощни, които по разнообразни аргументи се пишат на крайник и се заверят нотариално против 3 лева нотариална такса. Пишещият тези редове също кара лизинговата си кола с такова пълномощие, издадено от лизинговото сдружение.
Договорът за покупко-продажба също не е забавен. В него по закон се написа застрахователната стойност на трошката / нещо като изповядането на имотни покупко-продажби по данъчна оценка/, с цел да не се заплащат непотребни пари на страната. Но това също е по закон.
Гвоздеят на нотариалната "програма " в действителност е едновременото удостоверяване на двата документа - контракта и пълномощното. Но първото нещо, което би трябвало да се каже е, че в едновременното издаване на тези документи няма нищо неправилно. Всеки жител може да завери при нотариус безграничен брой документи, подписани от него саморъчно.
Но, има ли здрав смисъл това упражнение? Кой естествен човек си желае пълномощие от предходния притежател, с цел да ръководи към този момент личната си кола? След като возилото е твое, най-нормалното нещо е да се качиш и да го подкараш, нали? Защо ти е пълномощие?!
Къде е ключът?
На румънеца му би трябвало пълномощното от предходния притежател, с цел да скрие, че той е притежателят. При инспекция от румънския КАТ, той демонстрира единствено пълномощното. При това състояние той не дължи налози и такси за автомобила пред страната си, автозастраховките му са евтини - български и най-много икономисва дължимия голям данък. Европейска интеграция в деяние!
Печелившият цикъл обаче не свършва тука. С контракта за покупко-продажба към този момент и българският жител, който си е получил сумата за автомобила и услугата, и отива в данъчната работа, с цел да се освободи от налози.
Българинът има нотариално запълнен контракт, с който автомобилът е продаден на румънския жител, а румънският жител има нотариално заверено пълномощие от българския притежател и с това пълномощие се движи на територията на Румъния.
Румънските притежатели не сменят българския регистрационен номер в родината си, защото двете страни са част от Европейския съюз.
След като схемата е ясна, нотариусите към този момент мъчно ще могат да си правят оная работа. Прикритието на законността в действителност е транспарантен воал, под който прозира юридическото безмислие на акта. А всеки на пръв взор юридически безмислен акт, изключително в случай че е легален, мирише на спекулация.
Кой губи, когато двете страни печелят?
Много ясно - третите, четвъртите и прочие страни.
Губят локалните бюджети. Данъците на колите са от 50 до 2000 лв.. При най-малко 10 000 коли в схемата, това прави 20 млн. лв. изтекли от най-обрулените региони на България.
Вторите губещи са българските застрахователи и застрахованите.
Още след първата регистрация на договорката на името на нашенеца-посредник, с цел да препродаде колата, той си прави Гражданска отговорност. Тъй като колата не се снема от доклад пред КАТ, тя продължава да се води на български притежател, съгласно полицата. Така нашите застрахователи са натоварени с искове за компенсации на кола - румънска благосъстоятелност, движеща се по пътищата на Румъния.
Защо страдат българските застраховани?
Логиката е елементарна. Българските застраховани внасят наградите по полиците си Гражданско отделение, които в съвкупността си служат за покриване на породените от тях вреди. Когато румънците заобикалят и техния, и нашия закони, те действително ограбват спестеното от нас, което поражда недостиг в средствата за покриване на вреди.
Колкото до застрахователните ни компании, те са безусловно заляни от искове за компенсации от произшествия с коли с българска регистрация в Румъния. Те приказват за лавинообразно повишаване на застрахователните събития по тези полици. Все по-често валят искове тъкмо от такива водачи. Застрахователите изясняват обстановката с няколко аргументи. На първо място, водачите са най-вече млади и неопитни, нискообразовани селяни от общините около Дунав. Те карат пияни, без защитни колани, с висока скорост. Тези рискови условия в своята цялост основават голяма щетимост. Докато се досетят защо става дума, нашите сдружения са се набутвали с голямо отчисляване на запаси поради многото вреди. Само за година над 3000 такива коли са станали причина за ПТП.
Румънците изпращат исковете до нашите застрахователи като упорстват за 100% провизиране на вредата. Българските сдружения са принудени да заделят в запаси цялата сума на предявената вреда. При състояние, че у нас на 100 лева дължима вреда се заделят запаси в размер на към 44 лева В момента коефициентът за пресмятане на правосъдния запас според Наредба 27 на КФН е 0.44, което значи, че за правосъдна рекламация в размер на 100 лв. се заделя запас от 44 лв.. Този коефициент е единствено за искания, предявени по правосъден ред, а не за всяка вреда.
Тя изясни, че става дума за всеобщото "купуване " на коли втора употреба, осъществено от румънски, а след това и от гръцки жители, през български фирми-фантоми, регистрирани на имената на българи – действително обществено деградирали хора.
Вестник „ Банкеръ “ беше първата медия в България, която стартира да написа за този проблем още преди години.
Румънците от крайдунавския район пък всеобщо караха с бг номера и с пълномощие, с цел да не заплащат "Гражданска отговорност ".
Тази скица се ширеше в продължение на години в Северна България. Тя се свеждаше до следното: малоимотен българин записва компания, на чието име стартира да пазари коли втора употреба. След това возилата се трансферират на румънци, които ги карат в родината си с пълномощие, с цел да избегнат заплащането на локални налози и застраховка „ Гражданска отговорност “. Оказа се обаче, че постоянно притежателят на возилата задлъжнява или към страната, или към някоя кредитна институция и няма по какъв начин да си заплати борча. Затова българските ЧСИ-та запорират колите, които се водят актив на компанията му. Колите обаче постоянно са неоткриваеми.
Какво тъкмо се случва?
След като се откри съществуването на дълг, се образува изпълнително дело против длъжника и стартира всеобщ запор на коли.
„ Например по едно дело имам 700 запорирани автомобила. А има и по 300-400 коли запорирани по едно дело. Тези коли са доста евтини там. Голямата пакост за България е, че когато стане произшествие, българските застрахователи заплащат, а там,в прилежащата страна, непрекъснато стават катастрофи “, изясни правосъден реализатор. Оказва се обаче, че тези коли съставляват един параграф 22, тъй като няма кой да заплати дълга на толкоз доста транспортни средства. „ Другият огромен проблем е, че когато някой - даже румънската страна, желае да купи подобен автомобил – не може да го записва, тъй като той има запор в България. Не може и да заплати дълга, тъй като да платиш дълга на толкоз коли, с цел да придобиеш един, е повече от безумно “, безапелационен е юристът.
Той изясни, че има описи на длъжници от общините, които си търсят локалните налози и такси. „ Те би трябвало да бъдат осведомени за тези коли, с цел да се вземат ограничения, в случай че минат границата., само че те въобще не се прибират в България. Карат ги в Румъния с пълномощие и това няма метод да бъде спряно. Още преди години евтини коли от категорията "внос втора ръка " заминаваха с пълномощие за Румъния. Това са хиляди коли, които се водят на малоимотни хора. По цялата северна граница това е бизнес – в Румъния се кара колата, без да се заплащат застраховка, нито локални налози и такси. Всички сътрудници имаме такива каузи. Наричаме ги „ румънските”, по тях няма събираемост, тъй като причинителите нямат имущество в България “, изяснява още арбитър изпълнителят.
Колите с български номера по пътищата на северната ни съседка са надхвърлили 30 хиляди. Румънски застрахователи настояват, че с регистрирани у нас трошки по пътищата на страната им годишно стават към 3 000 случая, множеството тежки.
Как става?
Схемата е гениално елементарна и се базира на познаване на дупките в законодателството в двете страни.И на особеностите на балканския темперамент. Румънец минава Дунава и намира локален дрипльо, чиято съществена човешка полезност е персоналната му карта. Отиват в автокъща и избират кола втора ръка. Румънецът дава парите, нашият "търговец " купува на свое име. После отиват при нотариус и българинът продава на румънеца колата по остатъчна застрахователна стойност - най- постоянно от 500 до 1000 лева
Нотариусът, който също е в играта, заверява контракт за покупка-продажба на МПС и незабавно по-късно издава пълномощие от нашенеца на румънеца да кара возилото. Нашият получава за услугата няколко десетачки, против което поема ангажимент да си мълчи. За сигурност постоянно му се лишава и екземпляра от контракта, който по право му принадлежи. Румънецът цветущ си отпътува и стартира да се фука с придобивката. Той, при положително предпочитание, което на процедура не става, може да идва по един път годишно до България, с цел да си направи за един ден и Гражданска отговорност, и механически обзор и да заплати налог.
Ключовата роля на нотариуса
Без фигурата на нотариуса схемата пропада. Това е ясно. По-внимателното вглеждане обаче демонстрира, че един документ, съпътстващ договорката, е гръбнакът на мегадалаверата.
Става дума за пълномощното за ръководство на колата, което издава точно нотариусът.. Това пълномощие с нищо не се разграничава от всички останали пълномощни, които по разнообразни аргументи се пишат на крайник и се заверят нотариално против 3 лева нотариална такса. Пишещият тези редове също кара лизинговата си кола с такова пълномощие, издадено от лизинговото сдружение.
Договорът за покупко-продажба също не е забавен. В него по закон се написа застрахователната стойност на трошката / нещо като изповядането на имотни покупко-продажби по данъчна оценка/, с цел да не се заплащат непотребни пари на страната. Но това също е по закон.
Гвоздеят на нотариалната "програма " в действителност е едновременото удостоверяване на двата документа - контракта и пълномощното. Но първото нещо, което би трябвало да се каже е, че в едновременното издаване на тези документи няма нищо неправилно. Всеки жител може да завери при нотариус безграничен брой документи, подписани от него саморъчно.
Но, има ли здрав смисъл това упражнение? Кой естествен човек си желае пълномощие от предходния притежател, с цел да ръководи към този момент личната си кола? След като возилото е твое, най-нормалното нещо е да се качиш и да го подкараш, нали? Защо ти е пълномощие?!
Къде е ключът?
На румънеца му би трябвало пълномощното от предходния притежател, с цел да скрие, че той е притежателят. При инспекция от румънския КАТ, той демонстрира единствено пълномощното. При това състояние той не дължи налози и такси за автомобила пред страната си, автозастраховките му са евтини - български и най-много икономисва дължимия голям данък. Европейска интеграция в деяние!
Печелившият цикъл обаче не свършва тука. С контракта за покупко-продажба към този момент и българският жител, който си е получил сумата за автомобила и услугата, и отива в данъчната работа, с цел да се освободи от налози.
Българинът има нотариално запълнен контракт, с който автомобилът е продаден на румънския жител, а румънският жител има нотариално заверено пълномощие от българския притежател и с това пълномощие се движи на територията на Румъния.
Румънските притежатели не сменят българския регистрационен номер в родината си, защото двете страни са част от Европейския съюз.
След като схемата е ясна, нотариусите към този момент мъчно ще могат да си правят оная работа. Прикритието на законността в действителност е транспарантен воал, под който прозира юридическото безмислие на акта. А всеки на пръв взор юридически безмислен акт, изключително в случай че е легален, мирише на спекулация.
Кой губи, когато двете страни печелят?
Много ясно - третите, четвъртите и прочие страни.
Губят локалните бюджети. Данъците на колите са от 50 до 2000 лв.. При най-малко 10 000 коли в схемата, това прави 20 млн. лв. изтекли от най-обрулените региони на България.
Вторите губещи са българските застрахователи и застрахованите.
Още след първата регистрация на договорката на името на нашенеца-посредник, с цел да препродаде колата, той си прави Гражданска отговорност. Тъй като колата не се снема от доклад пред КАТ, тя продължава да се води на български притежател, съгласно полицата. Така нашите застрахователи са натоварени с искове за компенсации на кола - румънска благосъстоятелност, движеща се по пътищата на Румъния.
Защо страдат българските застраховани?
Логиката е елементарна. Българските застраховани внасят наградите по полиците си Гражданско отделение, които в съвкупността си служат за покриване на породените от тях вреди. Когато румънците заобикалят и техния, и нашия закони, те действително ограбват спестеното от нас, което поражда недостиг в средствата за покриване на вреди.
Колкото до застрахователните ни компании, те са безусловно заляни от искове за компенсации от произшествия с коли с българска регистрация в Румъния. Те приказват за лавинообразно повишаване на застрахователните събития по тези полици. Все по-често валят искове тъкмо от такива водачи. Застрахователите изясняват обстановката с няколко аргументи. На първо място, водачите са най-вече млади и неопитни, нискообразовани селяни от общините около Дунав. Те карат пияни, без защитни колани, с висока скорост. Тези рискови условия в своята цялост основават голяма щетимост. Докато се досетят защо става дума, нашите сдружения са се набутвали с голямо отчисляване на запаси поради многото вреди. Само за година над 3000 такива коли са станали причина за ПТП.
Румънците изпращат исковете до нашите застрахователи като упорстват за 100% провизиране на вредата. Българските сдружения са принудени да заделят в запаси цялата сума на предявената вреда. При състояние, че у нас на 100 лева дължима вреда се заделят запаси в размер на към 44 лева В момента коефициентът за пресмятане на правосъдния запас според Наредба 27 на КФН е 0.44, което значи, че за правосъдна рекламация в размер на 100 лв. се заделя запас от 44 лв.. Този коефициент е единствено за искания, предявени по правосъден ред, а не за всяка вреда.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ