С 4-ти клас си заминава една фаза от образованието ни

С 4-ти клас си отпътува една фаза от образованието ни - сбогуваме се с началото учебно заведение. Вярвам, че това е последният и в действителност единствен учебен стадий, в който се резервира ученолюбието, любознателността, откривателството у децата. Единственото време в техния учебен живот, когато онази фриволност на детската игра към момента е позволена, знанието е наслаждение, детето още е будно и щастливо в учебно заведение.

Така стоят нещата в българското учебно заведение - от 5-ти клас до края става все по-трудно да се обича учебното заведение. Да не е скука, не нужда - да е обич. Щастие, че си там с тези хора, че обичате това, което вършиме дружно. Затова се сбогуваме освен с 4 клас, само че и с цялостен стадий от живота ни.

На 1-ви юни ще се сбогуваме с:

Лекотата и невинността. В учебно заведение пристигна краят на детството. Децата в нашия клас пред очите ни се трансформират във вече-не-деца, подготвени да влязат в пубертета. От дечковци - в съществени хора с проекти, занимания, фасон на другарство, съзнателен избор кой да ти е другар. Има и интриги сред девойките, и единоборства измежду момчетата. В началото всички играеха дружно, в края на 4-ти клас огромната група се разделя на дребни общности. И да, към този момент се чува думата " гадже "...

Красивата и единствена класна стая. Техният втори дом за 4 години. Украсяван за празници, ярък, радостен, само че и непоколебим и спокоен в часовете. Събирал даже нас по наставнически срещи. С завеси, които ние си сменихме, с цветя в саксийки, техните рисунки. До вратата е календарът за рождените им дни, поради който нито едно дете не остана непоздравено с изненада от класа...Първоначално беше страшна тази стая - с тези празни чинове, огромната катедра на класната, с тишината и реда. В края на 4-ти клас им отесня за силата, за вилнеещите им тела и запотените чела.

Страхотният и единствен преподавател. Началните учители са деликатни и обичливи към децата, които излизат от детските градини. Те са всезнаещи и всеможещи, ентусиазъм за децата в предпубертета, нужен престиж в тази нова конюнктура - учебното заведение. Идеал за преподавател, който ще помнят цялостен живот. Да си начален преподавател е предопределение, в доста по-голяма степен, в сравнение с са учителите в прогимназиалния и гимназиалния курс. Със 7-годишни деца не може да не си предан, да не си вежлив. Не можеш да ги излъжеш и да се престориш...Трудно, изключително в случай че зад рамото ти наднича администрация, доклади, нови наредби...когато цялата Система желае да отнеме от пламъка ти, да окраде времето ти, да те направи апатичен.

Имахме необикновен шанс да имаме допустимо най-страхотната госпожа на света, само че шанс беше и възпитателят, който водеше занималнята. Невероятен екип се оказаха и децата ги обичат откровено.

Казваме довиждане и гледаме с необятно отворени очи към 5-ти клас и каквото пристигна с него. Дано децата запазят допустимо най-дълго любовта към учебното заведение, към знанието. Да се борят, да се оправят, да обичат провокациите. Да са единни и толерантни. Да запазят лекотата...

“Благодарим ви, скъпи начални учители, благодарим! ”