Инж. Илиян Терзиев: С 1/3 намаля продукцията на строителния бранш
С 1/3 понижа продукцията на строителния отрасъл, съобщи пред БНР ръководителят на строителната камара инж. Илиян Терзиев.
В предаването " Хоризонт до обед " той разяснява икономическия доклад на камарата за 9-месечието на предходната година и уточни резултатите от него:
" Има растеж във връзка с числата. Но като размер на строителство нещата са доста по-малки. Общата продукция, която произвеждаше строителният отрасъл преди коронавирус рецесията и тази с материалите, беше от порядъка на към 22 милиарда В момента тя е към 14-15 млрд. Като стойност има едно понижение от порядъка на 30-40%, а като растеж на цените е близо 30-40% нагоре. Това значи, че брутно в продукция става дума за понижение към 40% на строителния артикул за България ".
Според него това може да бъде обяснено с инфлацията, тъй като цените на строителните материали и на труда са се вдигнали с 30-40%, а общият размер на строителната продукция се е вдигнал единствено с 12%.
По думите му жилищното строителство бележи растеж. И цената на единица артикул се подвигна с към 50%, което идва от цената за материали и труд, добави инж. Терзиев.
Той уточни, че една от аргументите за това в България да понижава непрекъснато строителството като размер е заминаването на огромна част от българските положителни служащи за чужбина. По думите му стартовата заплата за експерти инженери и механически личен състав не е под 3500-4000 лева:
" Това са стартови заплати за инженер, който одеве е приключил. И то ги няма. Проблемът е, че ги няма ".
Инж. Терзиев посочи, че е доста мъчно да се докарат служащи от чужбина за работа у нас. Това обаче, по думите му, е приоритет. " Това е пътят, различен вид няма, за жал ", сподели той.
Специалистът увери, че нормите и контролът на качеството на градивната част на постройките са доста повишени. Хората няма от какво да се тормозят, безапелационен е той.
А за санирането на постройките, инженерът уточни, че у нас те са единствено 2000 от общо 150-200 хиляди здания.
Във Англия пък регистрират дефицит на жилища и жилищна повърхност като цяло. Това важи и за други европейски страни, изключително Германия и Нидерландия. Инфлацията на възходящите лихвени проценти съществено утежниха жилищната рецесия във Англия, а в огромните градове на Острова дефицитът на жилища от дълго време е легендарен. Към всичко това се прибавя и казусът със строителството с рискови и некачествени материали.
Припомняме и унищожителното земетресение в Турция от преди година. То породи голям брой въпроси за качеството на строителството в южната ни съседка. Очаква се възобновяване на сринатите домове и разрушената инфраструктура да продължи с години.
