Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство

...
Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство
Коментари Харесай

„Алфа Рисърч”: Доверието в кабинета „Петков” рязко спада

Рязък спад на доверието към държавното управление, премиера и ръководещото болшинство регистрира изследване на социологическа организация „ Алфа Рисърч ” на политическите настройки на българите. Според проучването, извършено в интервала 8-14 април, тази наклонност се е задълбочила още повече след обществените раздори сред съдружните сътрудници. Преобладаващо песимистични са упованията на жителите, че кабинетът ще успее да овладее настоящите рецесии.

Оценка за активността на държавното управление

Проучването записва спад в утвърждението (от 35% на 19%) и внезапен скок (от 23% до 48%) в неодобрението за активността на кабинета „ Петков “ за интервала февруари - април 2022 година Същата наклонност е налице и в рейтинга на премиера: позитивните оценки спадат от 39% на 23%, а негативните нарастват от 21% до 48%.

Най-динамични през последните два месеца са настройките на партийните симпатизанти на обединенията от ръководещото болшинство. Одобрението към държавното управление господства само при настройките на симпатизантите на Политическа партия (70%). Сред последователите на Демократична България то спада до 51%, а измежду тези на Българска социалистическа партия до 38%. В резултат от бурното опълчване сред Има Такъв Народ и останалите обединения в обединението при избора на гуверньор на Българска народна банка и разплащането на пътните поправки, поддръжката за кабинета измежду симпатизантите на Слави Трифонов пада до 25%.

Противоречията вътре в обединението и личностните борби в допълнение ерозират високата начална поддръжка за държавното управление. Резултатът от това е, че 46% от пълнолетните българи имат песимистични упования към възможностите на кабинета да овладее настоящите рецесии. Правителството продължава да разполага с заем на доверие главно във връзка с декларираните при започване на мандата задължения: 28% считат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се оправи с възходящата инфлация, 22% имат вяра в упоритостта за модернизиране на стопанската система, 20% - в реализирането на правосъдна промяна.

Доверие, че обединението ще откри вярно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за договаряния с Европейски Съюз декларират 19%. Други 17% чакат държавното управление да обезпечи различни на съветските енергийни доставки. Най-малко обаче – едвам 10 на 100, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията сред съдружните сътрудници.

За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от рецесии, външнополитическите провокации и вътрешнополитическите напрежения изправят ръководещите пред нуждата не просто да вземат бързи решения, само че да вършат и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и, като резултат, блокирането на редица значими решения, слага все по-сериозни трудности пред обединението, а този принцип на (без)действие среща все по-високо отрицание от хората, установяват социолозите.

Електорални настройки и доверие в партийни водачи

По тношение на електоралните настройки на българите социолозите регистрират, че поддръжката за ръководещите партии се разколебава, симпатизантите на ГЕРБ се консолидират, налице е и готовност на коренен избор.

С 21.7% от решилите да гласоподават ГЕРБ излиза с към 3 пункта преднина пред Политическа партия. Основен фактор за това разбъркване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро подложените на критика партийни водачи, Бойко Борисов резервира доверието на 19.1% от пълнолетните българи.

На второ място е Политическа партия с 18.4%, което значи отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази отрицателна наклонност той остава най-одобряван измежду партийните водачи.

С 10.2% поддръжка третата позиция заема Българска социалистическа партия. Социалистите резервират симпатизантите си от последните парламентарни избори, а водачът Корнелия Нинова – утвърждението на 18.3% от българите.

Мобилизацията на коренен избор дава подтик на националистите от „ Възраждане “, които бележат най-силен растеж през интервала, достигайки 9.4%. Положителна е динамичността и в персоналния рейтинг на водача им Костадин Костадинов (17.3%).

Движение за права и свободи получава нормалните си за неелекторален интервал 7.6% поддръжка, а водачът Мустафа Карадайъ утвърждението на 9.4% от гласоподавателите в страната.

По-слабо наранени от отрицателните трендове към ръководещите са Демократична България. Те стабилизират поддръжката си на ниво от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в относително необятни граници: Христо Иванов – 15.8%, Владислав Панев – 8.5%, Атанас Атанасов – 7.1%.

Подкрепата за Има Такъв Народ спада с 2.1 пункта спрямо февруари и все още е 4.5% от готовите да вземат участие в избори. Лидерът на групировката Слави Трифонов се употребява с утвърждението на 13.5% от българите.

Съществен щрих и знак за евентуална динамичност в общата електорална картина са две други цифри - 8.9%, които декларират, че биха дали своят вот за друга партия, отвън посочените политически сили и още 12.6% с подготвеност да гласоподават, само че нерешили коя групировка ще поддържат. Така, въпреки и все още да не се обрисува коренно друга управническа опция, един предполагаем предстоящ избор, може да създаде и много друго от в този момент записаното съответствие на силите.

Войната в Украйна

46% от сънародниците ни наблюдават всекидневно и с детайлности новините за военните дейности в Украйна, реакциите на света и ориста на украинските бежанци. Други 38% декларират, че се интересуват от тематиката като цяло и по-общо, а едвам 16% не демонстрират интерес.

Войната ускорява поляризацията по редица тематики в българското общество, което се дължи както на увеличената интензивност на бранителите на Украйна и на дейностите на Русия в обществените мрежи, по този начин и на покачващия се прочувствен градус на напрежение сред тях. В две връзки обаче тя обрисува ясни трендове, които трансформират дългогодишни салда в българското общество. Продължава ерозията в персоналния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на 100 в първите дни на войната, в този момент доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които не престават да харесват Русия, показват отрицателно отношение към президента Путин, което е оригиналност за публичните настройки в страната.

Другата значима смяна е безапелационното отменяне на Русия като модел на държавно и политическо развиване на България. 63% от интервюираните са на мнение, че мястото на България в изменящия се свят е в съюз със страните от Европейски Съюз и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни към нея. Данните демонстрират, че българското общество минава през стадий на промяна, която ще оказва въздействие освен върху гео-политическите му настройки, само че и върху поддръжката за обособените политически сили в страната.

 

Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 8 – 14 април 2022г., сред  1037 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР