Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога
Рядко съм попадала на по-благодатен за насърчаване материал от „ Godless ”, който напълно скоро имаше премиера по Netflix. Прашният уестърн, чието деяние се развива в забравените от Бога пущинаци на щата Ню Мексико, споделя за обитаемо място (town даже ми се коства малко прекомерна дума), наречено La Belle, където единствената сграда „ от тухли и желязо ” е хотелът/клуб/публичен дом.
Градчето е населявано от стотина фамилии, изхранващи се от близката сребърна мина. Индианците, изтласкани от дълго време, са като духове тук и там, а действието се развива някъде към края на XIX век, време, когато битието на хората е много надалеч от понятието „ живот ”.
Филмът е необработен, доста картинен, неспестяващ отвратителни гледки и една действителност, в която медицината да вземем за пример разполага с два хода – или ти отрязва нещо, или ти промива раните. Гледаш и се чудиш по какъв начин е допустимо да имаме толкоз голям прогрес като цивилизация за няма и 100 и няколко години и тихичко благодариш, че не ти се постанова да си копаеш самичък кладенеца в действителност, в която човешкият не коства пукнат грош.
Седемте епизода са продуцирани не от кого да е, а от Стивън Содърбърг, което в действителност притегли вниманието ми. Сценарият и режисурата са на Скот Франк („ Логан ”) и несъмнено би трябвало да се обърне внимание на това по какъв начин е сниман филмът – сценографията и операторското в действителност съумяват да трансферират фена и на мястото, и в епохата.
За епизодите са привлечени огромни артисти, като преди всичко е наложително да се означи Джеф Даниълс (играещ локалния престъпник Франк Грифин, който тероризира цялата област), Джак О’Нийл в ролята на Рой Гууд (отървалото се от Грифин негово протеже) и луксозната Мишел Докъри (която познаваме от „ Имението Даунтън ”) в ролята на Алис (препатила жена, която отглежда коне в отдалечено ранчо дружно със остаряла индианка и сина си). Абсолютно всичко си е на мястото, в това число е притеглен и Сам Уотърсън в ролята на „ закона ” – Джон Кук, изпратеният шериф, който дружно с локалния ослепяващ шериф Скот би трябвало да се оправи с бандата на Грифин.
Към това се прибавя и истинската концепция – съвсем всички мъже в градчето умират незабавно в резултат на случай в мината и дамите остават в нищото да се оправят сами. Живеят оскъдно, само че безшумно и умерено, строят си черква, надявайки се някой да им изпрати свещеник, а това, че през La Belle не минава трен, ги прави невидими за бандитите и за предприемачите с апетити към мината. Естествено времето минава, след две години попадат на радара на неприятните и е ясно, че нещата са на живот и гибел.
Всички детайли на огромния триумф са грижливо събрани на едно място. Това, което липсва, е история, динамичност, смисъл. „ Godless ” не е забавен. Започва като уестърн, само че се трансформира в мудна драма, с цел да се завърне в самия край още веднъж като уестърн в безусловно безсмислена екшън сцена. Това, към което би трябвало да ни води историята – конфликтът сред бандата на Грифин и дамите от градчето, съвсем липсва. Вместо това се точат безкрайни подиуми на обяздване на коне да вземем за пример, нелепи дейности и гибел на съществени герои и безредно задълбаване в предишното на някои (за които по този начин или другояче е ясно, че са имали сложен живот и травми) за сметка на други, които са забавни, само че са оставени ей по този начин. От това страда най-много обликът на Мишел Докъри, който наподобява забавен и комплициран облик. За нея обаче в последна сметка не разбрахме съвсем нищо.
Дали тъй като е къс, само че филмът наподобява претупан. За седем епизода, освен това с губене на време в непотребни подиуми, тази история, въпреки и с голям капацитет, остава неразказана.
За мен главната неточност е тази – сега най-сетне заемат полагащи им се смислени пространства в шоубизнеса, а историята на група дами в уестърн е златна мина! Това можеше да бъде идващият мегахит. За страдание, не виждам метод „ Godless ” да се продължи или преразкаже в по-сериозен сериал от няколко сезона. Содебърг изстреля всички патрони на халос...
Градчето е населявано от стотина фамилии, изхранващи се от близката сребърна мина. Индианците, изтласкани от дълго време, са като духове тук и там, а действието се развива някъде към края на XIX век, време, когато битието на хората е много надалеч от понятието „ живот ”.
Филмът е необработен, доста картинен, неспестяващ отвратителни гледки и една действителност, в която медицината да вземем за пример разполага с два хода – или ти отрязва нещо, или ти промива раните. Гледаш и се чудиш по какъв начин е допустимо да имаме толкоз голям прогрес като цивилизация за няма и 100 и няколко години и тихичко благодариш, че не ти се постанова да си копаеш самичък кладенеца в действителност, в която човешкият не коства пукнат грош.
Седемте епизода са продуцирани не от кого да е, а от Стивън Содърбърг, което в действителност притегли вниманието ми. Сценарият и режисурата са на Скот Франк („ Логан ”) и несъмнено би трябвало да се обърне внимание на това по какъв начин е сниман филмът – сценографията и операторското в действителност съумяват да трансферират фена и на мястото, и в епохата.
За епизодите са привлечени огромни артисти, като преди всичко е наложително да се означи Джеф Даниълс (играещ локалния престъпник Франк Грифин, който тероризира цялата област), Джак О’Нийл в ролята на Рой Гууд (отървалото се от Грифин негово протеже) и луксозната Мишел Докъри (която познаваме от „ Имението Даунтън ”) в ролята на Алис (препатила жена, която отглежда коне в отдалечено ранчо дружно със остаряла индианка и сина си). Абсолютно всичко си е на мястото, в това число е притеглен и Сам Уотърсън в ролята на „ закона ” – Джон Кук, изпратеният шериф, който дружно с локалния ослепяващ шериф Скот би трябвало да се оправи с бандата на Грифин.
Към това се прибавя и истинската концепция – съвсем всички мъже в градчето умират незабавно в резултат на случай в мината и дамите остават в нищото да се оправят сами. Живеят оскъдно, само че безшумно и умерено, строят си черква, надявайки се някой да им изпрати свещеник, а това, че през La Belle не минава трен, ги прави невидими за бандитите и за предприемачите с апетити към мината. Естествено времето минава, след две години попадат на радара на неприятните и е ясно, че нещата са на живот и гибел.
Всички детайли на огромния триумф са грижливо събрани на едно място. Това, което липсва, е история, динамичност, смисъл. „ Godless ” не е забавен. Започва като уестърн, само че се трансформира в мудна драма, с цел да се завърне в самия край още веднъж като уестърн в безусловно безсмислена екшън сцена. Това, към което би трябвало да ни води историята – конфликтът сред бандата на Грифин и дамите от градчето, съвсем липсва. Вместо това се точат безкрайни подиуми на обяздване на коне да вземем за пример, нелепи дейности и гибел на съществени герои и безредно задълбаване в предишното на някои (за които по този начин или другояче е ясно, че са имали сложен живот и травми) за сметка на други, които са забавни, само че са оставени ей по този начин. От това страда най-много обликът на Мишел Докъри, който наподобява забавен и комплициран облик. За нея обаче в последна сметка не разбрахме съвсем нищо.
Дали тъй като е къс, само че филмът наподобява претупан. За седем епизода, освен това с губене на време в непотребни подиуми, тази история, въпреки и с голям капацитет, остава неразказана.
За мен главната неточност е тази – сега най-сетне заемат полагащи им се смислени пространства в шоубизнеса, а историята на група дами в уестърн е златна мина! Това можеше да бъде идващият мегахит. За страдание, не виждам метод „ Godless ” да се продължи или преразкаже в по-сериозен сериал от няколко сезона. Содебърг изстреля всички патрони на халос...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ