Третата фаза на специалната операция в Украйна
Руският външен министър Сергей Лавров разгласи началото на втората фаза на специфичната интервенция. Въпреки обстоятелството, че западните разследващи организации и локалните блогъри не стигнаха до консенсус по отношение на валидността на това изказване, статусът на Лавров, както и очевидното активиране на съветските войски по цялата линия на фронта ни разрешават да приемем това изказване съществено.
В същото време източници в съветското държавно управление са единомислещи, че задачата на втората фаза на спецоперацията е да приключи освобождението на териториите на ДНР/ЛНР. Естествено, у жителите на Русия, както и у хората, живеещи в освободените територии, които не са част от ДНР/ЛНР, незабавно породиха въпроси: значи ли това, че няма да има трета фаза и по какъв начин съветските управляващи виждат ориста на териториите, освободени през първата и втората фаза, само че не са част от досегашните ДНР/ЛНР?
Мисля, че съветските управляващи през днешния ден не биха дали явен и категоричен отговор на този въпрос, защото опцията за избавление и денацификация на териториите под властта на бандеровците, не на последно място зависи от силата и успеваемостта на съпротивата на въоръжените сили на Украйна, както в Донбас, по този начин и отвън него, от загубите на въоръжените сили на РФ и корпусите на ДНР/ЛНР и надлежно от способността интервенцията да продължи след приключването на втория стадий.
Но не на вятъра в края на февруари, при започване на първия стадий на интервенцията, цитирах изказване, приписвано на Николо Макиавели: „ Войните стартират, когато си желаят, само че свършват, когато могат “. Не срещнах обаче тази концепция в неговите трудове. Освен това цитатът е даден в няколко сходни, само че не идентични издания и без препратки към съответно произведение, което ни дава право да се съмняваме основателно в авторството на Макиавели. Това обаче не лишава мисълта от нейните несъмнени достолепия – преди всичко истинността на заложената в него съществена концепция.
Всъщност всеки политик, наделен със съответните пълномощия, може да реалокира войски и да стартира военни дейности въз основа на персонално решение (или подобаваща процедура, в случай че такава е планувана в закона). Но с цел да бъдат изпълнени, даже обединените воли на страните, директно участващи във военните дейности, постоянно не са задоволителни.
Много постоянно трети страни не дават опция за завършек на спора. Например, немското имперско държавно управление беше готово да постави завършек на бъдещата Тридесетгодишна война с рационален компромис на третата година, само че Франция и Испания (и в по-малка степен Холандия, Дания, Швеция, представителите на Бранденбург, Бавария и Саксония ), защитавайки личните си ползи, я удължиха с още двадесет и седем години
Изключително подозрително е, че Русия ще получи позволение да приключи спецоперацията след резултатите от втория стадий. Вече е ясно, че минималният му резултат би трябвало да бъде провалянето на Донбаската и Харковските групировки на Въоръжените сили на Украйна, достъп до Запорожие, Днепропетровск и Полтава.
Най-вероятно, в случай че е допустимо, се възнамерява също по този начин да се заемат Николаев и Одеса и да се настъпи по десния бряг на север, да се заемат териториите на Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Одеска области.
Теоретично опциите на основаната формация би трябвало да са задоволителни за решаването на всички тези задания. Но даже успеха да бъде лимитирана до левия бряг и Херсон, това би било към този момент доста - задоволително, ако бойните благоприятни условия на войските са изчерпани, да се опитаме да реализираме съглашение при изискване, че съветският надзор над районите на Харков, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон се резервират.
С изключение на тезата за денацификацията, това е повече от това, което Русия изиска при започване на спецоперацията (признаване на съветския статут на Крим и независимостта на ДНР/ЛНР). Демографският капацитет на Украйна е понижен най-малко два пъти, а индустриалният - с три четвърти.
Крим към този момент получава вода и сухопътен кулоар, а казусът със запазването на украинския надзор над пристанищата Одеса и Николаев се взема решение посредством унищожаването им благодарение на ракетни и бомбови удари. Ако обаче е допустимо да се откри надзор над Николаевската, Одеската и Днепропетровската области, тогава остатъците от Украйна ще изгубят съвсем всички бюджетообразуващи райони.
На Русия обаче няма да бъде разрешено да приключи военните дейности след резултатите от втория стадий на специфичната интервенция, каквито и да са те. Западът освен е подготвен да увеличи залозите, само че може да предприеме тази стъпка, без да чака края на втория стадий.
Жозеп Борел сподели, че успеха (над Русия, схваща се) би трябвало да бъде извоювана на бойното поле. Олаф Шолц означи, че не би трябвало да се разрешава на Русия да завоюва. От позиция на болшинството както съветски, по този начин и украински жители, насилственият отвод на Руската федерация да окупира цялата територия на Украйна и да унищожи нацисткия режим ще се възприема като победа на този режим, който съумя с цената на териториите да се откупи, само че въпреки всичко да оцелее. Но от позиция на нашите западни „ другари и сътрудници “ оставащият „ парче “ от Украйна се трансформира в най-крупен проблем за НАТО и Европейски Съюз.
Първо, Украйна (ако оцелее) ще би трябвало да бъде призната най-малко в Европейски Съюз. Но останалите й територии, където надали ще има повече от 15 милиона души и на процедура няма промишленост, няма да могат да се устоят или да се защитят. Тоест подръжката й ще се трансформира в „ почетен дълг” на Запада за десетилетия напред.
Второ, глобите не могат да бъдат отстранени от Русия. В последна сметка личният му съдружник остана афектиран. Това значи, че Западът ще търпи загуби от стотици милиарди долари (или евро) годишно, като в същото време ще бъде заставен да влага десетки милиарди в Украйна (нека ви припомня, че Зеленски към този момент желае 7 милиарда $ на месец - 84 милиарда $ годишно ). Западът, обеднял под игото на антируските наказания, чиято стопанска система едвам диша, просто не може да понесе сходни разноски.
В сегашните условия Западът към този момент е не по-малко, а даже повече заинтригуван Украйна да победи Русия. Той се нуждае от титли под формата на съветски запаси. Той би трябвало да отстрани най-мощната военна мощ в света, способна да устои на груповия Запад. Той се нуждае от оголения гръб на Китай, който би трябвало да стане идната жертва на Запада след Русия.
Всичко това не може да се реализира с половинчати резултати в Украйна. Да, в Русия (в случай, че спецоперацията бъде спряна преди постигане на западната граница) ще има доста недоволни, само че те надали ще се захванат /за наслада на Запада/, да разклащат личната си власт – „ имунизацията “ от 90-те е към момента е дейна, а образецът с украинския майдан не предизвиква случките.
Освен това не всички руснаци желаят да открият цялостен надзор над Украйна. Някои са подготвени да се задоволят с Донбас, някои с Новоросия, някой различен има потребност от Киев и Чернигов, само че за колкото по-западни територии приказваме, толкоз по-скептично е болшинството от популацията по отношение на тяхното присъединение. А да спечелиш и по-късно да напуснеш е същото като да не спечелиш въобще.
Една самостоятелна Украйна (свободна във образуването на външната и вътрешната си политика), макар че е понижена два или даже три пъти, несъмнено още веднъж ще стане прозападна и нацистка. Лоялността към Русия може да бъде непокътната единствено от протекторат, чиято самостоятелност ще бъде допустимо най-ограничена.
Така че Западът не има намерение да даде на Русия опция да се ограничи с непълен резултат. Освен това Западът не има намерение да се лимитира единствено с бойни дейности в Украйна.
Наскоро заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев сподели, че заплахата от нуклеарна война постоянно съществува и би трябвало да се внимава доста да не се допусне (война). Нито преди пет, нито преди 10 години той се фокусираше върху този проблем, макар че възможната заплаха от нуклеарна война съществуваше още тогава. Просто в този момент стана доста действително. Както разбирате, Русия не може да води нуклеарна война с Украйна.
Съединени американски щати към този момент са обезпечили от европейските си сътрудници доставката на целия набор от оръжия за Украйна (включително самолети). Само преди месец и половина този въпрос даже не беше обсъждан в европейските столици. Най-много бяха подготвени да изпратят остарели каски и други сходни отпадъци. Сега приказваме за идващия стадий – източноевропейците да се изправят лице в лице с Русия в Украйна. Съединени американски щати обработват румънците, а поляците към този момент са задоволително обработени, с цел да предявят искания към Калининградска област.
Отбелязвам, че балтите не толкоз от дълго време щяха да блокират изцяло преноса до Калининград от Русия, което би било неофициално оповестяване на война. Самите балти надали ще поемат подобен риск, само че в случай че знаят, че Полша влиза във войната, на драго сърце ще се включат.
Като предлог за директното присъединяване на въоръжените сили на източноевропейските страни в борбите на територията на Украйна, както и за вероятно нахлуване против Калининград и Беларус, би трябвало да има някаква кървава провокация, която Съединени американски щати от дълго време дават обещание в Украйна. Освен това виновността за това се стоварва авансово върху Русия.
Първоначално Съединени американски щати по традиция приготвиха провокация с химическо оръжие. За Русия обаче някакво химическо оръжие е неуместно. Нещо повече, сходни провокации към този момент са дискредитирани в Сирия. Напоследък в Украйна и Съединените щати се заприказва, че Русия, сякаш смутена от незадоволителните военни триумфи, може да нанесе нуклеарен удар по някои украински уреди.
На този декор Зеленски беше върнат в Киев, а неотдавна във Вашингтон споделиха, че украинският президент може да стане герой-мъченик в идващите дни. Като се има поради обстоятелството, че Зеленски най-сетне загуби надзор над себе си и от ден на ден се появява пред обществеността в неприлична форма, както и вземането на неочаквани некоординирани решения, неговата „ героична гибел “ „ на бойния пост “ е излаз на обстановката за американците.
Е, за какво да не комбинирате бизнеса с удоволствието. Само да застреляте Зеленски, който е охраняван от английските специфични елементи, е мъчно. Ще възникне въпросът: по какъв начин враговете стигнаха до него и къде гледаше защитата?
Удар по резиденцията му с ракета - руснаците освен ще проследят траекторията и ще посочат от кое място е изстреляна ракетата, само че и няма гаранция, че Зеленски ще почине, а не просто ще си изцапа костюма. Освен това сигурно ще останат материални доказателства под формата на корпуса на ракетата, с всевъзможни номера и други идентификационни надписи.
Но в случай че дребен тактически нуклеарен заряд (като в Хирошима) бъде взривен в Киев към Печьорск, зоната на плътните опустошения ще се простира от Лаврата до Св. София, Зеленски на Банкова улица несъмнено ще стане „ мъртъв воин “, е, обезпечено дружно с петдесет до 100 хиляди “ почтени жертви” измежду цивилното население, но какво да се прави...
Разрушаването на Св. София и Киево-Печорската Лавра ще бъде следващото безапелационно доказателство за „ варварството на русите, които не щадят хилядолетните православни светини”. И смее ли някой в Европа да се съмнява, че единствено руснаците могат да нанесат нуклеарен удар по Киев?
След това Финландия и Швеция ще би трябвало да се втурнат към НАТО без съмнение. Поляци и румънци ще би трябвало да разгласят мироопазваща задача, предопределена да избави останките от популацията на Украйна от геноцид. Още първият конфликт с съветските войски може да послужи като предлог за интервенция против Калининград и НАТО ще би трябвало да даде на Полша и Румъния оптималната военно-техническа помощ, както и да се опита да обезврежда Балтийския флот (ситуацията в Черно море ще зависи от позицията на Турция).
Подобни дейности на Запада към този момент съставляват забележителна опасност за съветската държавност, която съгласно съветската военна теория може да провокира потреблението на нуклеарно оръжие. Освен това, защото Русия към този момент ще бъде упрекната за нуклеарна офанзива против Украйна, английският нуклеарен боеприпас може да бъде употребен всеки миг, както и американските водородни бомби, съхранявани в европейски хранилища, които съгласно американската теория могат да бъдат употребявани и от немски самолети.
В същото време самите Съединени американски щати, както постоянно, ще заявят, че не вземат участие във войната, с цел да не предизвикат нуклеарен спор.
Разбира се, преходът на воения спор в нуклеарна фаза е краен вид. Най-вероятно всеки ще се опита да се ограничи до потреблението на стандартни оръжия.
Но като се вземе поради позицията на Запада, заплахата от разгръщане на спора, както по време на втората фаза на специфичната интервенция, по този начин и след приключването на втората фаза, е извънредно огромна, както и заплахата от най-смелите и кървави провокации с цел да се оправдае присъединяване на постоянни елементи от армиите на НАТО в боевете в Украйна.
Западът желае победа на бойното поле и е невероятно да спечелите такава победа, без да влезете във войната.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
В същото време източници в съветското държавно управление са единомислещи, че задачата на втората фаза на спецоперацията е да приключи освобождението на териториите на ДНР/ЛНР. Естествено, у жителите на Русия, както и у хората, живеещи в освободените територии, които не са част от ДНР/ЛНР, незабавно породиха въпроси: значи ли това, че няма да има трета фаза и по какъв начин съветските управляващи виждат ориста на териториите, освободени през първата и втората фаза, само че не са част от досегашните ДНР/ЛНР?
Мисля, че съветските управляващи през днешния ден не биха дали явен и категоричен отговор на този въпрос, защото опцията за избавление и денацификация на териториите под властта на бандеровците, не на последно място зависи от силата и успеваемостта на съпротивата на въоръжените сили на Украйна, както в Донбас, по този начин и отвън него, от загубите на въоръжените сили на РФ и корпусите на ДНР/ЛНР и надлежно от способността интервенцията да продължи след приключването на втория стадий.
Но не на вятъра в края на февруари, при започване на първия стадий на интервенцията, цитирах изказване, приписвано на Николо Макиавели: „ Войните стартират, когато си желаят, само че свършват, когато могат “. Не срещнах обаче тази концепция в неговите трудове. Освен това цитатът е даден в няколко сходни, само че не идентични издания и без препратки към съответно произведение, което ни дава право да се съмняваме основателно в авторството на Макиавели. Това обаче не лишава мисълта от нейните несъмнени достолепия – преди всичко истинността на заложената в него съществена концепция.
Всъщност всеки политик, наделен със съответните пълномощия, може да реалокира войски и да стартира военни дейности въз основа на персонално решение (или подобаваща процедура, в случай че такава е планувана в закона). Но с цел да бъдат изпълнени, даже обединените воли на страните, директно участващи във военните дейности, постоянно не са задоволителни.
Много постоянно трети страни не дават опция за завършек на спора. Например, немското имперско държавно управление беше готово да постави завършек на бъдещата Тридесетгодишна война с рационален компромис на третата година, само че Франция и Испания (и в по-малка степен Холандия, Дания, Швеция, представителите на Бранденбург, Бавария и Саксония ), защитавайки личните си ползи, я удължиха с още двадесет и седем години
Изключително подозрително е, че Русия ще получи позволение да приключи спецоперацията след резултатите от втория стадий. Вече е ясно, че минималният му резултат би трябвало да бъде провалянето на Донбаската и Харковските групировки на Въоръжените сили на Украйна, достъп до Запорожие, Днепропетровск и Полтава.
Най-вероятно, в случай че е допустимо, се възнамерява също по този начин да се заемат Николаев и Одеса и да се настъпи по десния бряг на север, да се заемат териториите на Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Одеска области.
Теоретично опциите на основаната формация би трябвало да са задоволителни за решаването на всички тези задания. Но даже успеха да бъде лимитирана до левия бряг и Херсон, това би било към този момент доста - задоволително, ако бойните благоприятни условия на войските са изчерпани, да се опитаме да реализираме съглашение при изискване, че съветският надзор над районите на Харков, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон се резервират.
С изключение на тезата за денацификацията, това е повече от това, което Русия изиска при започване на спецоперацията (признаване на съветския статут на Крим и независимостта на ДНР/ЛНР). Демографският капацитет на Украйна е понижен най-малко два пъти, а индустриалният - с три четвърти.
Крим към този момент получава вода и сухопътен кулоар, а казусът със запазването на украинския надзор над пристанищата Одеса и Николаев се взема решение посредством унищожаването им благодарение на ракетни и бомбови удари. Ако обаче е допустимо да се откри надзор над Николаевската, Одеската и Днепропетровската области, тогава остатъците от Украйна ще изгубят съвсем всички бюджетообразуващи райони.
На Русия обаче няма да бъде разрешено да приключи военните дейности след резултатите от втория стадий на специфичната интервенция, каквито и да са те. Западът освен е подготвен да увеличи залозите, само че може да предприеме тази стъпка, без да чака края на втория стадий.
Жозеп Борел сподели, че успеха (над Русия, схваща се) би трябвало да бъде извоювана на бойното поле. Олаф Шолц означи, че не би трябвало да се разрешава на Русия да завоюва. От позиция на болшинството както съветски, по този начин и украински жители, насилственият отвод на Руската федерация да окупира цялата територия на Украйна и да унищожи нацисткия режим ще се възприема като победа на този режим, който съумя с цената на териториите да се откупи, само че въпреки всичко да оцелее. Но от позиция на нашите западни „ другари и сътрудници “ оставащият „ парче “ от Украйна се трансформира в най-крупен проблем за НАТО и Европейски Съюз.
Първо, Украйна (ако оцелее) ще би трябвало да бъде призната най-малко в Европейски Съюз. Но останалите й територии, където надали ще има повече от 15 милиона души и на процедура няма промишленост, няма да могат да се устоят или да се защитят. Тоест подръжката й ще се трансформира в „ почетен дълг” на Запада за десетилетия напред.
Второ, глобите не могат да бъдат отстранени от Русия. В последна сметка личният му съдружник остана афектиран. Това значи, че Западът ще търпи загуби от стотици милиарди долари (или евро) годишно, като в същото време ще бъде заставен да влага десетки милиарди в Украйна (нека ви припомня, че Зеленски към този момент желае 7 милиарда $ на месец - 84 милиарда $ годишно ). Западът, обеднял под игото на антируските наказания, чиято стопанска система едвам диша, просто не може да понесе сходни разноски.
В сегашните условия Западът към този момент е не по-малко, а даже повече заинтригуван Украйна да победи Русия. Той се нуждае от титли под формата на съветски запаси. Той би трябвало да отстрани най-мощната военна мощ в света, способна да устои на груповия Запад. Той се нуждае от оголения гръб на Китай, който би трябвало да стане идната жертва на Запада след Русия.
Всичко това не може да се реализира с половинчати резултати в Украйна. Да, в Русия (в случай, че спецоперацията бъде спряна преди постигане на западната граница) ще има доста недоволни, само че те надали ще се захванат /за наслада на Запада/, да разклащат личната си власт – „ имунизацията “ от 90-те е към момента е дейна, а образецът с украинския майдан не предизвиква случките.
Освен това не всички руснаци желаят да открият цялостен надзор над Украйна. Някои са подготвени да се задоволят с Донбас, някои с Новоросия, някой различен има потребност от Киев и Чернигов, само че за колкото по-западни територии приказваме, толкоз по-скептично е болшинството от популацията по отношение на тяхното присъединение. А да спечелиш и по-късно да напуснеш е същото като да не спечелиш въобще.
Една самостоятелна Украйна (свободна във образуването на външната и вътрешната си политика), макар че е понижена два или даже три пъти, несъмнено още веднъж ще стане прозападна и нацистка. Лоялността към Русия може да бъде непокътната единствено от протекторат, чиято самостоятелност ще бъде допустимо най-ограничена.
Така че Западът не има намерение да даде на Русия опция да се ограничи с непълен резултат. Освен това Западът не има намерение да се лимитира единствено с бойни дейности в Украйна.
Наскоро заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев сподели, че заплахата от нуклеарна война постоянно съществува и би трябвало да се внимава доста да не се допусне (война). Нито преди пет, нито преди 10 години той се фокусираше върху този проблем, макар че възможната заплаха от нуклеарна война съществуваше още тогава. Просто в този момент стана доста действително. Както разбирате, Русия не може да води нуклеарна война с Украйна.
Съединени американски щати към този момент са обезпечили от европейските си сътрудници доставката на целия набор от оръжия за Украйна (включително самолети). Само преди месец и половина този въпрос даже не беше обсъждан в европейските столици. Най-много бяха подготвени да изпратят остарели каски и други сходни отпадъци. Сега приказваме за идващия стадий – източноевропейците да се изправят лице в лице с Русия в Украйна. Съединени американски щати обработват румънците, а поляците към този момент са задоволително обработени, с цел да предявят искания към Калининградска област.
Отбелязвам, че балтите не толкоз от дълго време щяха да блокират изцяло преноса до Калининград от Русия, което би било неофициално оповестяване на война. Самите балти надали ще поемат подобен риск, само че в случай че знаят, че Полша влиза във войната, на драго сърце ще се включат.
Като предлог за директното присъединяване на въоръжените сили на източноевропейските страни в борбите на територията на Украйна, както и за вероятно нахлуване против Калининград и Беларус, би трябвало да има някаква кървава провокация, която Съединени американски щати от дълго време дават обещание в Украйна. Освен това виновността за това се стоварва авансово върху Русия.
Първоначално Съединени американски щати по традиция приготвиха провокация с химическо оръжие. За Русия обаче някакво химическо оръжие е неуместно. Нещо повече, сходни провокации към този момент са дискредитирани в Сирия. Напоследък в Украйна и Съединените щати се заприказва, че Русия, сякаш смутена от незадоволителните военни триумфи, може да нанесе нуклеарен удар по някои украински уреди.
На този декор Зеленски беше върнат в Киев, а неотдавна във Вашингтон споделиха, че украинският президент може да стане герой-мъченик в идващите дни. Като се има поради обстоятелството, че Зеленски най-сетне загуби надзор над себе си и от ден на ден се появява пред обществеността в неприлична форма, както и вземането на неочаквани некоординирани решения, неговата „ героична гибел “ „ на бойния пост “ е излаз на обстановката за американците.
Е, за какво да не комбинирате бизнеса с удоволствието. Само да застреляте Зеленски, който е охраняван от английските специфични елементи, е мъчно. Ще възникне въпросът: по какъв начин враговете стигнаха до него и къде гледаше защитата?
Удар по резиденцията му с ракета - руснаците освен ще проследят траекторията и ще посочат от кое място е изстреляна ракетата, само че и няма гаранция, че Зеленски ще почине, а не просто ще си изцапа костюма. Освен това сигурно ще останат материални доказателства под формата на корпуса на ракетата, с всевъзможни номера и други идентификационни надписи.
Но в случай че дребен тактически нуклеарен заряд (като в Хирошима) бъде взривен в Киев към Печьорск, зоната на плътните опустошения ще се простира от Лаврата до Св. София, Зеленски на Банкова улица несъмнено ще стане „ мъртъв воин “, е, обезпечено дружно с петдесет до 100 хиляди “ почтени жертви” измежду цивилното население, но какво да се прави...
Разрушаването на Св. София и Киево-Печорската Лавра ще бъде следващото безапелационно доказателство за „ варварството на русите, които не щадят хилядолетните православни светини”. И смее ли някой в Европа да се съмнява, че единствено руснаците могат да нанесат нуклеарен удар по Киев?
След това Финландия и Швеция ще би трябвало да се втурнат към НАТО без съмнение. Поляци и румънци ще би трябвало да разгласят мироопазваща задача, предопределена да избави останките от популацията на Украйна от геноцид. Още първият конфликт с съветските войски може да послужи като предлог за интервенция против Калининград и НАТО ще би трябвало да даде на Полша и Румъния оптималната военно-техническа помощ, както и да се опита да обезврежда Балтийския флот (ситуацията в Черно море ще зависи от позицията на Турция).
Подобни дейности на Запада към този момент съставляват забележителна опасност за съветската държавност, която съгласно съветската военна теория може да провокира потреблението на нуклеарно оръжие. Освен това, защото Русия към този момент ще бъде упрекната за нуклеарна офанзива против Украйна, английският нуклеарен боеприпас може да бъде употребен всеки миг, както и американските водородни бомби, съхранявани в европейски хранилища, които съгласно американската теория могат да бъдат употребявани и от немски самолети.
В същото време самите Съединени американски щати, както постоянно, ще заявят, че не вземат участие във войната, с цел да не предизвикат нуклеарен спор.
Разбира се, преходът на воения спор в нуклеарна фаза е краен вид. Най-вероятно всеки ще се опита да се ограничи до потреблението на стандартни оръжия.
Но като се вземе поради позицията на Запада, заплахата от разгръщане на спора, както по време на втората фаза на специфичната интервенция, по този начин и след приключването на втората фаза, е извънредно огромна, както и заплахата от най-смелите и кървави провокации с цел да се оправдае присъединяване на постоянни елементи от армиите на НАТО в боевете в Украйна.
Западът желае победа на бойното поле и е невероятно да спечелите такава победа, без да влезете във войната.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
осведоми, че провежда посредством Клубовете „ Приятели на “ по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ