Руският президент Владимир Путин си осигури власт доживот. Всъщност не

Руският президент Владимир Путин си обезпечи власт доживот. Всъщност не – той я е обезпечил от дълго време, само че с завършилото на 1 юли национално допитване официално откри пътя, с цел да може законно да остане в Кремъл най-малко до момента в който стане на 84 години. Думата "законно " в тази ситуация би трябвало да се употребява внимателно, тъй като нагаждането на законите съгласно волята на един човек, бил той и държавният водач, опонира на концепцията за правда. А и надали някой се съмнява, че в случай че Владимир Владимирович е в положително духовно и телесно разположение в 84-ата си година и има предпочитание още да поуправлява, ще откри метод да го направи.

Гласуваните конституционни ремонти към този момент влязоха в действие. Освен че анулират употребените от Путин мандати, те не разрешават еднополовите бракове, вземат решение въпроси за минималните заплати и пенсиите, не разрешават на висшите държавни чиновници да имат двойно поданство и вкарват "вярата в Бог " в конституцията. Подкрепата, която получиха, бе повече от безапелационна – при изборна интензивност от 67,97% за промените гласоподаваха 77,92% от гласоподавателите. В безспорни цифри това са 57,7 милиона гласа или

повече от половината съветски жители,

имащи изборни права.

Тази поддръжка може да се изясни със страха на руснаците от несигурността, която съпътства всяка смяна в тяхната страна. Подкрепилите допитването помнят добре разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, хаоса от 90-те години и евентуално считат, че сегашната непоклатимост, добра или неприятна, не е вътрешна характерност на страната им, а моментно положение, дължащо се на мощната ръка, която я управлява. Хората се опасяват, че построената от Путин властова конструкция е податлива на подкопаване от представители на елита, в това число и под въздействие на Запада. Самият Путин сподели преди вота, че в случай че не бъдат признати поправките, анулиращи досегашните му мандати, "след две години, знам го от личен опит, вместо естествена ритмична работа на доста етажи на властта ще стартира оглеждане за вероятните наследници ".

Факторът, че Путин няма опция, има основна роля. Това е типичното усложнение, в което изпадат властническите страни, когато са в стадий на предаване на властта. Тъй като самата система не разрешава да се появи от единствено себе си жизнеспособна опция,

намирането на правоприемник се оказва тежка задача

Във властовия вакуум съревнованието сред кандидатите може да се окаже смъртоносно. Очевидно хората не желаят развиване в тази посока и по тази причина Путин ще остане на власт, до момента в който желае, и ще си избере самичък наследника. Това е посланието, което националното допитване насочи както към елитите, по този начин и към недоволните от властническото ръководство.

Недоволните, от своя страна, акцентираха какъв брой манипулиран е бил вотът, подправен, напряко фарс. В редица опозиционни медии като "Эхо Москвы ", "Дождь ", "Новая газета " се появиха материали, разобличаващи метода на осъществяване на гласуването. Снимки с членове на изборни комисии, ситуирани на скамейки сред блоковете, и на

урни в автомобилни багажници

бързо обиколиха обществените мрежи и провокираха рецензии и насмешки.

Първоначално председателката на съветската ЦИК Ела Памфилова отхвърляше това: "Никакви гласувания на пейки и багажници не е планувано да има ", сподели тя преди вота, само че след него Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, не видя нищо извънредно в урните в междублоковите пространства. По думите му значимото било да се осъществя "правото на волеизлияние ", а гласуването по скамейки било "въпрос на конюнктура ".

Според източници от администрацията, представени от опозиционния уебсайт "Медуза ", подвластните от властта гласоподаватели (например хора на държавна заплата, сътрудници на държавни предприятия, служащи в огромни корпорации и т.н.) са били задължени да гласоподават всеобщо още в първите дни на вота. Това е било нужно, с цел да могат уредниците на изборите да проучват интензивността, а служителите по места и ръководителите на предприятия да повлияят на жителите, които не се явяват пред урните.

Една от основните опори на Кремъл при допитването е била

корпоративната готовност

Президентската администрация е почнала да ползва тази технология, откакто политическият й блок е управляван от някогашния началник на "Росатом " и някогашен министър председател от Елциново време Сергей Кириенко. Тя се е практикувала постоянно в предприятията на тази държавна корпорация, а на последните президентски избори опитът й е бил уголемен до мащабите на цялата страна.

Схемата е била проведена по този начин: към огромна компания (държавна или частна) се прикрепя политтехнолог, който работи с управлението й. Освен това хора от президентската администрация се занимават и с готовност в районите – сътрудничат с районните управляващи, като по предписание се концентрират върху чиновниците на държавна заплата. Във компаниите се прави пропаганда под надзора на началниците, които изяснява какъв брой е значимо да се гласоподава. В деня на изборите се разпращат СМС-и. Звъни се и по телефоните с увещание, че е избирателен ден.

Разтеглеността на допитването във времето още повече уголемява опциите за такава готовност – на служащите не им се постанова на никое място да се придвижват, по-малък е рискът всеобщото гласоподаване да бъде видяно от наблюдаващи, а урната сама идва в предприятието. В Москва за корпоративната готовност необятно е употребявано и електронното гласоподаване. Впрочем присъединяване на държавните чиновници и сътрудниците на предприятия в доста райони е било следено благодарение на специфична електронна система.

Гласуването на поправките се е отличавало и с необикновено дейна организация на

панаири, лотарии, състезания...

В Москва хората са били материално поощрявани да се явят пред урните за сметка на градския бюджет. В провинцията нещата са отишли доста по-далече – на лотарии са се разигравали жилища, коли, смарт телефони, кухненски роботи, а на някои места непосредствено са се давали пари.

Истината обаче е, че огромното болшинство руснаците в действителност споделят възгледите на Путин. Той ги накара да свързват името му с политическата непоклатимост и растежа. За Запада интервалът на Борис Елцин може да е бил подем на демокрацията, само че за жителите на Русия това е време на унижения и безвластие, а измъкването от това оскърбление отдават на Путин.