Путин: автократът с мечти за нов световен ред
Руският президент Владимир Путин през днешния ден ще постави клетва, давайки начало на петия си мандат.
Някогашният незнаен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стана президент в навечерието на Нова година през 1999 година Оттогава той укрепи властта си, като подчини на себе си олигарсите, забрани всякаква действителна съпротива и трансформира Русия в властническа страна.
Лидерът на Кремъл завоюва най-голямата си изборна победа през март на изборите, непризнати от Запада. Изборите бяха помрачени от гибелта на главния противник на Путин Алексей Навални в арктическа наказателна колония ри мистериозни условия. Други съперници излежават дълги присъди в пандиза или от дълго време са избягали в заточение.
71-годишният Путин е отпред на напъните за събаряне на господството на Запада. Неговата хватка върху властта се стегна още повече, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година Общественото противоречие с войната беше дейно заглушено посредством правосъдни процедури и отнемане от независимост. Управлението на Путин може да бъде несъмнено от войната в Украйна, която лиши живота на хиляди хора и провокира невиждани западни наказания, които сътвориха огромни проблеми за съветската стопанска система.
Потушен протест
В дните, откакто той подреди на войските да навлязат в Украйна в ранните часове на 24 февруари 2022 година, имаше огромни антивоенни митинги. Те бяха смазани бързо. Но месеци по-късно имаше още демонстрации, когато държавното управление беше насила да разгласи частична готовност, откакто Русия не съумя да смъкна украинското държавно управление при първичната атака.
Най-сериозното предизвикателство към дългогодишното ръководство на Путин пристигна през юни 2023 година, когато Евгений Пригожин, дълготраен съдружник и началник на наемническата формация „ Вагнер “, разгласи протест срещу военното управление на Русия.
Кървавото въстание заплашваше да накърни основания от самия Путин имидж на стратегически талант - неуместен миг за държател, който обича да се съпоставя с съветския император Петър Велики.
И въпреки всичко през последните месеци Путин показва своята трайна мощ. Вътрешната съпротива е заглушена, стопанската система още веднъж пораства, съветската войска се укрепи в Източна Украйна и президентът възобнови пътуванията си в чужбина.
Ранни очаквания за промени
Путин стартира работа като офицер от разузнаването, преди да стартира политическа кариера в кметството на родния си Санкт Петербург през 1991 година, когато Съветският съюз се разпада.
Борис Елцин, първият президент на Русия, го назначава за началник на службата за сигурност ФСБ през 1998 година, а през идната година - за министър-председател.
Това е деликатно планувана тактика, която приключва с назначението му за изпълняващ длъжността президент, когато Елцин подава оставка.
Путин печели първите си президентски избори през март 2000 година, а през 2004 година - втори мандат.
Първоначално възходът му разсъни очаквания, че Русия ще се реформира и ще се трансформира в предсказуем, либерален сътрудник на Запада на международната сцена.
Путин завоюва известност, обещавайки непоклатимост на страната, която към момента се съвземаше от десетилетието на оскърбление и стопански безпорядък след разпадането на Съветския съюз.
След два мандата като президент, през 2008 година той се върна към поста министър-председател, с цел да заобиколи конституционната възбрана за повече от два поредни мандата като държавен глава.
Но Путин държеше крепко юздите на властта в ръцете си и се завърна на президентския пост четири години по-късно. През 2018 година завоюва и четвърти мандат.
През 2021 година Путин вкара в пандиза най-гласовития си противник - Навални. Репресиите против опозиционните придвижвания се ускориха след началото на военните дейности в Украйна. Хиляди руснаци получиха дълги присъди за отнемане от независимост, а за задачата беше употребявано ново законодателство.
Западът наложи наказания, които на процедура отрязаха Русия от международната банкова система, което в допълнение насърчи съветското управление.
„ Нова желязна завеса “
През октомври 2023 година Путин упрекна Европа, че основава „ нова желязна завеса “, и даде обещание Русия да построи „ нов международен ред ", който няма да се основава на западната надмощие.
Руският президент все настоятелно прокарва вътрешна политика на шовинизъм и обществен консерватизъм.
След нахлуването в Украйна, съветският водач се насочи на изток, ухажвайки Индия и Китай с повишен експорт на сила. В същото време той фрапантно усили разноските за защита, създавайки нова военна стопанска система в устрема си да надделее в Украйна.
Войната се провали в първичните си цели за събаряне на украинското държавно управление и Русия беше принудена да претърпи поредност от унизителни неуспехи заради решителната защита на украинската войска. Но откакто спорът продължава към този момент трета година, Путин приказва с по-голяма убеденост за вероятностите на Русия на бойното поле - тематика, която той избягваше в продължение на доста месеци.
Миналата година съветските сили сполучливо отблъснаха украинската контраатака и реализираха забележителен прогрес през 2024 година след забавянето на по този начин нужните западни военни доставки.
Споровете във Вашингтон задържаха военната помощ за Украйна в размер на 61 милиарда $, която най-сетне беше утвърдена предишния месец.
На бойното поле украинските войски постоянно се оказват по-малобройни и с по-малко оръжия, а Русия ускорява настъплението си преди новата западна военна помощ да дойде в Украйна. /БГНЕС
