Ердоган няма да забрави как Путин го унизи
Руският президент може и да е изпреварил турския си сътрудник Ердоган в Сирия, само че той последователно унищожи другарството сред двамата. И този път тънките сметки на Путин могат и да не излязат, написа Константин Егерт за " Дойче веле ".
Владимир Путин бърза. Иска му се колкото се може по-бързо да разгласи, че е извоювал победа във войната в Сирия. Кремъл избави режима на сирийския деспот Башар Асад от едно на пръв взор неизбежно проваляне - за което цивилното население в района заплати висока цена.
Единственото затруднение, което Русия и неговият сирийски съдружник към момента би трябвало да преодолеят, е провинция Идлиб, която продължава да е под контрола на обединението, бореща се против Асад. Тази спънка блокира и останалите проекти на Путин.
От една страна му следва да приключи един доста значим вътрешнополитически план: смяната на съветската конституция посредством всеобщ референдум на 22 април. Промените, които още се изготвят, ще му разрешат да си резервира контрола над политическата система, както и на всевъзможни значими политически и кадрови решения даже и след края на неговия президентски мандат през 2024.
Множество допитвания до публичното мнение демонстрираха, че руснаците не са възхитени от външните войни, водени от Кремъл. Евентуалната " последна победа " в Сирия (Путин към този момент на два пъти е обещавал, че ще изтегли съветските войски от страната) ще му бъде от огромна изгода вкъщи.
Второ, обнадежден от анонсите на френския президент Макрон по време на Мюнхенската конференция за сигурност, съветският властник се надява на значително топене на връзките с Европейски Съюз, в случай че не и на цялостното им нормализиране.
Това е постижимо, в случай че - и това е третата причина, заради която Кремъл се е разбързал в Близкия изток - Путин успее да убеди европейците, че би трябвало да упражнят напън над украинското управление, с цел да одобри съветските условия за преустановяване на спора в отцепническите райони на Източна Украйна, които към този момент се намират под контрола на Москва.
Рисковано начинание
За да реализира всичко това, Путин би трябвало да остави сирийския безпорядък зад тила си. Не без съображение той си прави сметката, че в случай че в Сирия се откри най-малко условен мир, Западът ще не помни, че е упреквал съветските въоръжени сили във военни закононарушения.
Но тези сметки крият и опасности. Плановете на Кремъл за бързо решение на спора в Сирия го опълчиха на турския президент Ердоган, с когато единствено допреди седмици поддържаше другарски връзки. Сега двете страни се намират на прага на директна военна борба, изключително откакто в четвъртък при въздушно нахлуване бяха убити 33 турски бойци. Официалната версия на Дамаск и Москва гласи, че турските военнослужещи са били атакувани от сирийски елементи и в регион, където те не е трябвало да се намират. Има обаче подозрения, че нападението против тях е било осъществено от съветски бойни самолети, които обезпечават протекция от въздуха на сухопътните елементи на Асад.
Анкара не желае да упреква Москва, тъй като би рискувала военна борба с Путин. Ердоган не желае сходно нещо. Същото важи и за НАТО, част от който е Турция.
Ердоган прекара последните две години с това да показва пред Алианса своята самостоятелност, като купуваше съветски противоракетни системи и участваше в организацията на мирните договаряния в съветския курорт Сочи, до момента в който в това време игнорираше Съединени американски щати и другите си западни съдружници. За да се опълчи на Путин, турският президент в този момент обаче се нуждае освен от уверения в взаимност от страна на Брюксел.
Игра вабанк
В обезверен опит да завоюва западната поддръжка, Ердоган отвори границите на Турция, с цел да пропусне към Европейски Съюз над 1 милион бежанци от сирийската война. В това Ердоган вижда средство за повторението на бежанската рецесия от 2015, която би принудило ръководителите на европейските страни да работят бързо и да упражнят напън над Путин.
Има доста подигравка в това, че Ердоган използва толкоз доста време и старания, с цел да се дистанцира от НАТО и Европейски Съюз, а в този момент е заставен да ги моли за помощ. Това няма по какъв начин да е убегнало от вниманието на руснаците. И въпреки всичко рискованата тактика на Кремъл може и да се окаже автогол, в случай че Ердоган реши да продължи сухопътната си атака против армията на Асад, и в случай че вкара в играта и турските Военновъздушни сили. А кой би излязъл победител от тази вабанк-игра към този момент не е ясно.
Изгубената обич на Ердоган към НАТО
Този спор може и да приключи приемливо за Путин - в случай че работи задоволително бързо в Сирия, тъй че да изпревари всевъзможни турски акции. Едно масирано бомбено нахлуване над Идлиб би било достатъчно; а цивилните жертви в никакъв случай не са интересували изключително Путин и неговите генерали.
А може и да е скърпен някакъв малотраен компромис след телефонния диалог на Путин с Ердоган в петък (28.2). В дълготраен проект обаче съветският президент вероятно ще се окаже изправен пред нови проблеми.
Ердоган в никакъв случай няма да не помни унижението, на което го подложи Русия. Тя отслаби неговите позиции както вътрешнополитически, по този начин и в очите на сътрудниците от НАТО. Ердоган вероятно ще стартира да усъвършенства връзките си с Алианса. Но той няма да подписа мир с режима на Асад, а това значи, че фантазията на Путин да загърби сирийското тресавище, очевидно няма да се реализира.
Владимир Путин бърза. Иска му се колкото се може по-бързо да разгласи, че е извоювал победа във войната в Сирия. Кремъл избави режима на сирийския деспот Башар Асад от едно на пръв взор неизбежно проваляне - за което цивилното население в района заплати висока цена.
Единственото затруднение, което Русия и неговият сирийски съдружник към момента би трябвало да преодолеят, е провинция Идлиб, която продължава да е под контрола на обединението, бореща се против Асад. Тази спънка блокира и останалите проекти на Путин.
От една страна му следва да приключи един доста значим вътрешнополитически план: смяната на съветската конституция посредством всеобщ референдум на 22 април. Промените, които още се изготвят, ще му разрешат да си резервира контрола над политическата система, както и на всевъзможни значими политически и кадрови решения даже и след края на неговия президентски мандат през 2024.
Множество допитвания до публичното мнение демонстрираха, че руснаците не са възхитени от външните войни, водени от Кремъл. Евентуалната " последна победа " в Сирия (Путин към този момент на два пъти е обещавал, че ще изтегли съветските войски от страната) ще му бъде от огромна изгода вкъщи.
Второ, обнадежден от анонсите на френския президент Макрон по време на Мюнхенската конференция за сигурност, съветският властник се надява на значително топене на връзките с Европейски Съюз, в случай че не и на цялостното им нормализиране.
Това е постижимо, в случай че - и това е третата причина, заради която Кремъл се е разбързал в Близкия изток - Путин успее да убеди европейците, че би трябвало да упражнят напън над украинското управление, с цел да одобри съветските условия за преустановяване на спора в отцепническите райони на Източна Украйна, които към този момент се намират под контрола на Москва.
Рисковано начинание
За да реализира всичко това, Путин би трябвало да остави сирийския безпорядък зад тила си. Не без съображение той си прави сметката, че в случай че в Сирия се откри най-малко условен мир, Западът ще не помни, че е упреквал съветските въоръжени сили във военни закононарушения.
Но тези сметки крият и опасности. Плановете на Кремъл за бързо решение на спора в Сирия го опълчиха на турския президент Ердоган, с когато единствено допреди седмици поддържаше другарски връзки. Сега двете страни се намират на прага на директна военна борба, изключително откакто в четвъртък при въздушно нахлуване бяха убити 33 турски бойци. Официалната версия на Дамаск и Москва гласи, че турските военнослужещи са били атакувани от сирийски елементи и в регион, където те не е трябвало да се намират. Има обаче подозрения, че нападението против тях е било осъществено от съветски бойни самолети, които обезпечават протекция от въздуха на сухопътните елементи на Асад.
Анкара не желае да упреква Москва, тъй като би рискувала военна борба с Путин. Ердоган не желае сходно нещо. Същото важи и за НАТО, част от който е Турция.
Ердоган прекара последните две години с това да показва пред Алианса своята самостоятелност, като купуваше съветски противоракетни системи и участваше в организацията на мирните договаряния в съветския курорт Сочи, до момента в който в това време игнорираше Съединени американски щати и другите си западни съдружници. За да се опълчи на Путин, турският президент в този момент обаче се нуждае освен от уверения в взаимност от страна на Брюксел.
Игра вабанк
В обезверен опит да завоюва западната поддръжка, Ердоган отвори границите на Турция, с цел да пропусне към Европейски Съюз над 1 милион бежанци от сирийската война. В това Ердоган вижда средство за повторението на бежанската рецесия от 2015, която би принудило ръководителите на европейските страни да работят бързо и да упражнят напън над Путин.
Има доста подигравка в това, че Ердоган използва толкоз доста време и старания, с цел да се дистанцира от НАТО и Европейски Съюз, а в този момент е заставен да ги моли за помощ. Това няма по какъв начин да е убегнало от вниманието на руснаците. И въпреки всичко рискованата тактика на Кремъл може и да се окаже автогол, в случай че Ердоган реши да продължи сухопътната си атака против армията на Асад, и в случай че вкара в играта и турските Военновъздушни сили. А кой би излязъл победител от тази вабанк-игра към този момент не е ясно.
Изгубената обич на Ердоган към НАТО
Този спор може и да приключи приемливо за Путин - в случай че работи задоволително бързо в Сирия, тъй че да изпревари всевъзможни турски акции. Едно масирано бомбено нахлуване над Идлиб би било достатъчно; а цивилните жертви в никакъв случай не са интересували изключително Путин и неговите генерали.
А може и да е скърпен някакъв малотраен компромис след телефонния диалог на Путин с Ердоган в петък (28.2). В дълготраен проект обаче съветският президент вероятно ще се окаже изправен пред нови проблеми.
Ердоган в никакъв случай няма да не помни унижението, на което го подложи Русия. Тя отслаби неговите позиции както вътрешнополитически, по този начин и в очите на сътрудниците от НАТО. Ердоган вероятно ще стартира да усъвършенства връзките си с Алианса. Но той няма да подписа мир с режима на Асад, а това значи, че фантазията на Путин да загърби сирийското тресавище, очевидно няма да се реализира.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ