Руски офицер пред църквата “Света София след освобождението на столицата,

Руски офицер пред църквата “Света София ” след освобождението на столицата, София, 1878 година
Навършват се 145 години от освобождението на София. В публикация от декември 1927 година вестник „ Отечество “, орган на Съюза на запасните офицери, споделя за това значимо събитие от нашата история. Поводът тогава е 50-годишнината от този акт:

„ Освобождението на София от нашите братя руси е страница, обвързвана с кървавата епопея при Плевен. Осман паша, упоритият и храбър бранител на Плевенските висоти и редути, с право считал, че до момента в който е обвързван със София, той ще може освен да брани Плевен, само че и да премине в нахлуване при комфортен случай.

София преди Освобождението, български турци поданици на града
Действително, до момента в който Плевен бил в непосредствена връзка със София, Османпашовите войски имали в обилие и хранителни, и бойни муниции. Почти до началото на октомври 1877 година турците постоянно внасяли в Плевен храни и бойни материали по шосето Плевен – Орхание – Арабаконак – София. По това шосе турците до цялостната блокада на Плевен били устроили даже няколко укрепени пункта, заети с задоволително артилерия и пехота. Задачата на тия пунктове била – пазене на известията със София, от която през Орхание (дн. град Ботевград) непрекъснато сновяли коли с разнообразни и изобилни муниции. Освен това, още при започването на Руско-турската война, в София бил концентриран близо 20-хиляден гарнизон под началството на Фарик-Осман паша. По-късно, когато Плевен бил изцяло обложен от русите, Осман паша считал, при един внезапен изход, да поеме към Орхание и София. Ако беше сполучил, Осман паша щеше да аргументи нови и грамадни жертви на русите – първом при Орхание, тоя „ втори Плевен “, както тогава го наричали, и след това в покрайнините на София.

Между това, до момента в който се разигравали кървавите боеве към Плевен, турците почнали и укрепяването на София: всекидневно турските бойци дружно със заставените да работят по редутите софиянци, интензивно укрепявали Лозенец (Курубаглар), Коньовица и Слатинската висота. Осман паша от Плевен освен упорствал за издигането на нови укрепления, само че желал и групирането в Софийско на една 150-хилядна войска. За благополучие, Високата Порта отблъснала тоя Османов проект, бъдещата българска столица от самото начало на войната останала като боен склад. 

София през 1879 година, в дясно е Шареният мост, през днешния ден Лъвов мост
На 4/16 ноември 1877 година се туря началото на оня триумфален съветски марш, който донесе и свободата на София, откакто на тоя ден военачалник Скобелев зае при Плевен Зелените гори, военачалник Гурко, който бе към този момент завладял Горни Дъбник и Телиш, излязъл от състава на обсадната войска. Назначен за командващ Западния отряд, военачалник Гурко насочва войските си по шосето Плевен – Орхание – София. На 11/23 ноември русите завладели значимата позиция при с. Правец, ключ на заемането на Орхание: „ Правец наш, Орхание тоже наш “ – казвали радостно освободителите. И в действителност, една седмица по-късно победоносните отряди на генералите Елис и Дандевил към този момент нахлували в тесния и заплашителен Арабаконак.
Докато ставали тия събития на стотина километра от София, турските управляващи в града станали неспокойни. Още от септември почнали арести на подозрени жители и селяни, а на 15/27 ноември, с цел да всели смут у софиянци, в няколко софийски пазарища и махали били въздигнати бесилки – на Куручешме, на Говеждия и Конски пазари, па и на други площади, се залюляли няколко натрупа на обесени българи. А на 7 декември, оковани в железа, били подкарани по Цариградското шосе мнозина видни софиянци, защитавани от усилена военна стража. Арестите и след това траяли: нови 50 видни жители, сред които и неколцина учители, турците също тъкмели да интернират, само че задграничните консули се намесили и осуетили тая мярка.
А краят на турското владичество в София наближавал…
Подир необикновено сложен зимен марш през тесния, зиме даже недосегаем Арабаконак, войските на военачалник Гурко завзели с. Саранци. От тук към този момент пред изнурените ратници се откривало хубавото Софийско поле.
На 19/31 декември съветски елементи били към този момент заели позиция при селото Горни Богров, както се споделя – под носа на София.
Едва на 20 декември 1877 година (1 януари 1878 година н. ст.) откъм София настъпили 15 турски табора (бел. ред. - табор е турска войкова част, в състава на която влизат сред 500 и 800 войника) с десетина топа. В сражението турците, откакто оставили близо 1000 души убити и откарали в София двойно повече ранени, отдръпнали се в покрайнините на с. Враждебна.
На 21 декември/ 2 януари пламнало ново стълкновение при Враждебна. Тук турците считали, че пълноводният по това време Искър ще спре по-нататъшния марш на русите към София. Ето за какво те се залостили основно към Враждебския мост; само че когато забелязали, че русите към този момент прецапват през ледено студените Искърски води, запалили моста и отстъпили. Запалено било от турците и село Враждебна. Явно ставало към този момент, че битката, може би, упорита и кървава, ще се води на Софийските редути.
Но до такава степен работата не стигнала.
Разнебитени и морално съкрушени, турците намерили за по-добре да изоставен и София.
23 декември/4 януари бил последният ден на турското владичество в София. През тоя ден в града настъпила страшна неразбория: заскрибуцали коли, проточили се конски кервани, на тълпи на тълпи угрижени низами бързали… Страшен шум и безпорядък настанал по Княжевското шосе: в цялостно безвластие тук се размесили хора, коне и коли; цялата тая сган от бойци и обози нервна, уплашена, изморена, бяга към Кюстендил. Трагична, само че заслужена орис на един деспотичен петвековен поробител, живял в леност и лековерие, в паразитизъм. Сега тоя мързелив стопанин бягаше позорно, погнат от ножа на братята освободители, които от Саранци до Враждебна оставиха костите на хиляди съветски синове по Софийското поле.
На 24 декември/5 януари с церемониален марш при развяни бойни флагове и при гърма на барабани и музики братята освободители влезнали в София. Велик миг! Бъдещата българска столица била честита след 450-годишен живот на тъги и несгоди да срещне православна християнска армия, невиждана от времената на Иван Шишман.

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), пълководец на Предния отряд на Руската войска, завладял градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и други
Народът, безпаметен от наслада, всеобщо се юрнал към Орханийското шосе за среща на самия военачалник Гурко. Изпроводили го чак до къщата, отредена за негова квартира (бел. ред. – на ъгъла на бул. „ Витоша “ и ул. „ Алабин “). Победният боен церемониал бил пред съборната църква „ Св. Крал “ (дн. „ Св. Неделя “), в която бил отслужен церемониален молебен.
След заемането на града, военачалник Гурко назначил за боен комендант княз Оболенский. Скоро по-късно обаче пристигнал военачалник Пьотър Владимирович Алабин, който се заел с уредбата на гражданското ръководство.
Така от 24 декември 1877 г./5 януари 1978 година София заживяла свободно.

Руски военни музиканти и български махленски търговец пред църквата “Св. София ” след освобождението на столицата, София, 1878 година
Благодарение на Алабин, замрелият турски град София се съживил: явила се българска стража, съставил се български градски съвет – полъхът на гражданската независимост се почувствал. Неуморимият Алабин сложил основите на библиотека, дарил 25 хиляди рубли за паметника на Васил Левски, дарил и за доста други културни потребности. Благодарна София има улица, кръстена с името на тоя активист.
След седемдневен отдих, военачалник Гурко потеглил с героите си към Пазарджик и Пловдив. Нека прибавим, че в София русите намерили 6 турски военни флагове и огромни ресурси от жито, брашно и бойни муниции. Само в една от софийските джамии били насъбрани 20 хиляди сандъка с всякакви материали и с надпис „ За Плевен “.
Спомняйки си горните велики дати в своя живот преди 50 години, столицата би трябвало с страхопочитание и екстаз да възвеличи великия героизъм на освободителите, принос към най-великата на света концепция – за независимост! “
Цветан Стоянов, в. „ Отечество “, декември 1927 година

" Посрещането на военачалник Гурко в София ", Димитър Гюдженов (1953)
 
 
 
 
 
 
28 Дек 2022194214 Дек 202299604 Дек 2022240328 Ное 2022264824 Ное 202245216 Ное 20222509КоментариИлиян Друмев04 Яну 2020 12:18ч.
КОЛКО СТРУВА СВОБОДАТА? Зима страшна, мразовита, гърмят съветските топове! Във траншеи, ложемети, бляскат бомбени огньове! София е във заплаха! Бягат с факли там аскери! Генералът в случай че влезе, жив човек не ще откри! Атакуват гренадири, жертви дават, само че не стопират! Фортовете на пашата в момент съдбоносен си замират! Конница казашка, бърза кат фъртуна се понася! Турската армия отстъпва, бързо, бързо се изнася! На четвърти януари Гурко в София дойде! Българите са свободни! Знаме съветско се издигна! Плачат хора в облекла черни! Най- най-после сме честити! В храма опело стартира за богатирите убити! Вечна популярност вам бойци, офицери, генерали! Саможертва- безгранична, на българска земя паднали! Паметници и могили, след ваш’те борби се издигат! Признателност и думи приятелски във Русия през днешния ден идват!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати минувач05 Яну 2020 11:54ч.
«Русское командование по совету Д.А. Милютина, – пишет историк Николай Троицкий, – отважилось на безотлагательный переход через Балканский било, чтобы использовать расстройство турок след това падения Плевны и предупредить вмешательство западных держав «в защиту Турции». Иностранные военные специалисты были уверены, что зимой перейти Балканы нельзя. Начальник Генерального штаба Германии X. Мольтке разрешил немецким военным наблюдателям при русской армии уехать на зиму в отпуск, а Бисмарк поставил у себя карту Балканского полуострова и сказал, что до весны она ему не понадобится. Переход действительно был одним из самых трудных в истории войник. Русские солдаты с невероятными усилиями втаскивали на обледенелые кручи орудия, которые часто вместе с людьми и лошадьми срывались в пропасть. Генералу Гурко донесли, что на один из перевалов артиллерию дори на руках поднять нельзя. Гурко приказал: «Втащить зубами!» – и втащили». ВЕЧНАЯ ПАМЯТЬ!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Дек 2022194024 Дек 2022304103 Яну 202340628 Дек 2022653
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД