Автор: Джулиан Зелизер, професор по политическа история в университета Принстън,

Автор: Джулиан Зелизер, професор по политическа история в университета Принстън, Съединени американски щати, edition.cnn.com

Протестите от 1968 година би трябвало да служат като предизвестие за днешните демократи

Демократическата партия е все по-разтревожена от вътрешното разделяне в нея по отношение на войната Израел-Хамас, което заплашва да навреди на нейните шансове на президентските избори през ноември.

Избухването на пропалестински митинги в университетите и последвалите ги конфликти с полицията предвещават неприятни времена. Исканията на протестиращите студенти са ненапълно разнообразни в другите университети, в това време те изцяло се сплотяват в апелите за завършек на войната и отделяне на университетските фондове от компании, свързани с Израел, както и от бизнеси, които печелят от войната.

След решението на президента на Колумбийския университет Минуш Шафик да упълномощи полицейското ръководство на Ню Йорк да приключи митингите, което докара до арестите на повече от 100 студенти — и сходни дейности в други институции — студентите разшириха задачите си, които към този момент включват и битка за свободното изложение и правото на митинг. Междувременно доста други студенти в цялата страна считат, че университетите са създали прекомерно малко, с цел да предотвратят антисемитската изразителност, издевателството и физическото заплашване. Тази седмица Университетът на Южна Калифорния разгласи, че ще анулира церемонията по дипломирането си заради опасения за сигурността.

Много протестиращи студенти считат администрацията на Байдън за виновна и съизвършител в насилието и филантропичната рецесия, пред които са изправени жителите на Газа. Междувременно републиканците надушиха своята политическа опция. В сряда ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън, представител от Луизиана, беше в Ню Йорк, където сподели на протестиращите в Колумбия „ да се върнат в клас и да спрат с тези нелепости “. Той също по този начин прикани Шафик да подаде оставка, „ в случай че не може неотложно да вкара ред в този безпорядък “ и предложи да се извика Националната армия, в случай че митингите не бъдат овладени. Независимо дали е същинска неговата угриженост, ясно е, че най-малко политически Републиканската партия има намерение да очерни демократите като партия с радикални гласоподаватели, които заплашват стабилността на нашите институции.

Сътресенията, които виждаме през днешния ден, връщат загатна за огромните студентски митинги от 1968 година - съпоставяне, което става още по-актуално предвид на това, че конгресът на Демократическата партия тази година ще се организира в Чикаго. Демократите може би към този момент съжаляват за избора си да проведат събитието във Ветровития град, като се има поради, че един от най-бурните конгреси в американската история се организира на същите тези улици. След като президентът Линдън Джонсън разгласи, че няма да се кандидатира за преизбиране, партията номинира неговия вицепрезидент Хюбърт Хъмфри. Но моментът на коронясването на Хъмфри бързо прерасна в безпорядък. Докато полицията в Чикаго, отприщена от кмета Ричард Дейли, се изправяше против протестиращите против войната във Виетнам със сълзотворен газ и палки по улиците, телевизионните репортажи на цялото това принуждение навредиха доста на вероятностите на Хъмфри.

Бившият вицепрезидент Ричард Никсън, републиканският претендент за президент, се възползва от разделянето измежду демократите и се кандидатира като бранител на „ закона и реда “, говорейки от името на американците, които той назова „ безмълвното болшинство “. Една от рекламите на акцията му демонстрира фотоси на протестиращи, до момента в който неговият глас зад кадър споделя: „ Несъгласието е нужна съставна част на смяната, само че в система на ръководство, която планува мирна смяна, няма идея, която да оправдава прибягването до принуждение... Обещавам ви, ще имаме ред в Съединените щати ". В речта си, приемайки номинацията на Републиканската партия, Никсън даде обещание да съставлява „ забравените американци – тези, които не викат и не показват. Те не са расисти или болни; те не са отговорни за закононарушението, което изтезава страната... те дават подтик на американската фантазия. “

Експлоатирането на тази тематика докара Никсън до победа през ноември. Резултатът му щеше да бъде още по-добър, в случай че не беше конкуренцията от трета страна в лицето на губернатора на Алабама Джордж Уолъс, който се причисли към неговата изразителност против хипитата, протестиращи против войната.

Много историци през днешния ден са съгласни, че интензивността на антивоенното придвижване, ориентирано към Джонсън („ хей, хей, ЛБД (бел.ред буквите на Линдън Джонсън), какъв брой деца умъртви през днешния ден “) като проектант на спора, понижи поддръжката за Хъмфри и даде опция на Никсън да завоюва Белия дом.

Байдън и неговият избирателен екип сигурно би трябвало да се тревожат в този момент, че историята ще се повтори.
Въпреки това са налице значими разлики сред 2024 година и 1968 година, които вършат актуалната обстановка доста по-малко рискова за Байдън, в сравнение с се опасяват някои демократи. В момента дебатите за войната най-малко не се водят за американското наличие на терен, какъвто беше казусът с Виетнам. И макар че има продължаващо напрежение измежду демократите по отношение на промяната на наказателното правораздаване, партията като цяло е доста по-обединена по тези въпроси, в сравнение с през 60-те години на предишния век, когато разломите бяха големи.

Антивоенните митинги през 60-те години на предишния век продължиха години наред. Остава неразбираемо дали митингите - които към момента не са толкоз огромни по мащаб и обсег, колкото бяха митингите против Виетнам - ще продължат да се ускоряват или ще стартират да се разсейват, изключително откакто университетите излязат в лятна почивка. В едно скорошно изследване от месец март на Harvard Kennedy, анкетиращо младежи на възраст сред 18 и 29 години, запитаните дават отговор, че спорът Израел - Палестина за тях е на второ място по значимост. На първо място са постоянно рецидивиращите случаи на въоръжено принуждение в страната, както и проблемите с инфлацията, опазването на здравето и високите цени на жилищата.
Другата разлика е, че до момента в който Конгресът през 1968 година се организираше в епохата на ефирната телевизия, където политическите конгреси можеха да привлекат вниманието на доста по-широк и разнороден кръг от американци, медийният пейзаж от 2024 година е подобен, че съвещанията на Конгреса ще бъдат видени, в случай че въобще се гледат, от много по-фрагментирана аудитория. Междувременно обществените медии също доведоха до бързото разпространяване на извънредно нездравословни видеа с антисемитска изразителност по време на митингите в университетите.

И, несъмнено, индивидът, който ще се опита да завоюва с тематиката „ закон и ред “ през 2024 година, ще би трябвало да го направи сред голям брой правосъдни каузи, водени против самия него. Въпреки че Тръмп прикани за потушаване на митингите през 2020 година след убийството на Джордж Флойд, в този момент той може да има дребен триумф с този апел, като се имат поради множеството му повдигнати обвинявания (той отхвърли всички непозволени действия) и фактът, че личното му президентство въплъщава вълнения и безпорядък за доста гласоподаватели.

Независимо от разликите, които обуславят тези две обстановки, демократите ще създадат добре да одобряват съществено евентуалната политическа опасност и да чуят своите гласоподаватели, които са загрижени за спора в Газа, в сериозните месеци преди изборите, сред август и ноември.

Най-малкото Байдън може да избегне грешката, която направи Хъмфри, който просто пренебрегва яростта на своите почитатели, като пусна музикална група да изсвири песента „ Happy Days Are Here Again “ (бел. ред. " Щастливите дни са тук още веднъж " ) на конгреса на демократите през 1968 година, с цел да заглуши митингите на антивоенните делегати.

Инфо: CNN

Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким