Зърнената сделка като залог между Путин и Ердоган
Руската страна съобщи, че излиза от зърнената договорка, посредством която търговски кораби имаха опция да транспортират хранителни първични материали от украинските черноморски пристанища. Сделката беше удължавана няколко пъти, като последното продължение изтече на 17/07/23. Кремъл настоя, че връщането в договорката може да се случи при възможното осъществяване на някои условия. Например, възстановяване на опциите за експорт на съветски храни и торове през Черно море и възобновяване на съветската селскостопанска банка " Росселхозбанк " като част от системата за интернационалните разплащания SWIFT. Зърнената договорка беше завършена през юли предходната година с помощта на дейната роля на Организация на обединените нации и Турция.
Важно е да се означи и доста блестящо изразения филантропичен съставен елемент, който беше главен претекст за основаването и поддържането на това зърнено съглашение. Има страни в Близкия изток и Африка, които напълно или съвсем напълно разчитат на украински хранителни запаси и без тях не биха могли да подсигуряват продоволствената сигурност на своето население. Руската опасност за излизане от договорката надали е обвързвана тъкмо с тези аргументи, които декларират от Кремъл. Все отново съглашението действа по този метод към този момент цяла година, а в случай че съветската страна е била недоволна от нещо, тя е могла да води диалози по време на действието на договорката, вместо да се държи пасивно и да демонстрира реакция едвам в деня на приключването на съглашението.
Такъв вид държание по-скоро приказва за цялостна съветска незадоволеност и най-много за незадоволеност от държанието на Турция, в което през последните седмици има ясно разпознаваема смяна. Колективният Запад (както обичат да се показват в Кремъл) пък даде знак, че има склонността да обмисли част от съветските условия. Възстановяването на земеделската банка като част от системата SWIFT изглеждаше все по-реална възможност, въпреки че нямаше да стане непосредствено, а посредством дъщерна конструкция на " Росселхозбанк ". Т.е. тъкмо когато Русия е била най-близо до реализиране на настояванията си, тя се отхвърля от продължение на съглашението.
Много е допустимо руснаците да замислят някакъв опит за по-мащабно изнудване. Склонността на Запада да отстъпи пред " Росселхозбанк " може да е разпозната в Кремъл като уязвимост. А там, където има слаби места, може да се оказва напън. Това е част от метода, по които в Русия схващат външната политика. Както обаче към този момент стана дума, най-вероятно има съветска незадоволеност от държанието на Турция. Разбира се, още при започване на съветската война в Украйна Турция стартира даването на дронове на нападната страна. Това обаче не беше резултат от политическо решение, а се случваше на комерсиална основа. Турция не се включи в глобите против агресора и не затвори летищата си за съветски самолети. Това продължава и в този момент, само че последователно турската страна стартира да демонстрира и същността си на натовски член.
На срещата на върха на НАТО през юли предходната година в Мадрид, президентът Ердоган одобри участието на Финландия в Алианса. По този метод границата сред НАТО и Русия се усили двойно. В Кремъл трябваше просто да одобряват действителността. Разбира се, оттатък пропагандата, там са наясно, че разширението на Пакта не съставлява опасност за тях. Целта на НАТО е да подсигурява суверенитета на членовете си и, въпреки като районна организация, да способства за повече непоклатимост в световните връзки. Една от аргументите Русия да стартира война против Украйна беше сякаш да държи НАТО по-далеч от границите си, тъй като приближаването на Алианса било опасност за съветската сигурност. Е, към този момент в продължение на цяла година за всички е ясно, че НАТО не е опасност за ничия сигурност, тъй като Пактът подсигурява, а не компрометира сигурността.
На срещата на върха този юли във Вилнюс решението на Ердоган беше да одобри и Швеция да стане член на Алианса. Най-вероятно още през есента ще имаме пълноправно шведско участие в НАТО. Така Балтийско море се трансформира в съвсем приключено натовско езеро и евентуално в очите на Кремъл това се случва със съдействието на Анкара. И в това не би трябвало да има нещо необичайно. Турция е натовски член от далечната 1952 година През последните години обаче, още преди горещата фаза на войната в Украйна, Ердоган беше дал мотиви на Кремъл да преглежда страната му като седяща на два стола по едно и също време. Закупуването на съветската система С-400, неприятните връзки с водещи страни в Европейски Съюз, напрежението със Съединени американски щати, изключително по времето на президентския мандат на Доналд Тръмп, сътвориха чувството, че Ердоган избира тактиката пред тактиката или постигането на краткосрочни цели за сметка на дълготрайните.
Това позициониране на Анкара беше преференциално за Кремъл и то продължи да бъде такова и след нападението над Украйна. Турция остана един от прозорците към света за Руската федерация. От своя страна пък Ердоган искаше Западът да има вяра, че той е един от дребното, които могат да беседват с Владимир Путин и че може да оказва въздействие върху решенията, свързани със обстановката в Черно море, както и за ограничение на вероятността от ескалация като цяло във връзка с съветската война в Украйна. Такова позициониране е допустимо и може да работи за избран интервал от време, само че заради динамичната интернационална обстановка, то няма по какъв начин да продължава до безспир. За Ердоган беше значимо да издържи по този начин до изборите в Турция, които той завоюва единствено преди броени седмици. До оня миг единственото деяние на Ердоган в натовска изгода беше допускането на Финландия в Алианса.
Преди зелената светлина за Швеция имаше и друго знаково деяние от страна на турския държавен глава. По време на визитата на Володимир Зеленски в Турция (след тези в България, Чехия и Словакия), Ердоган съобщи на украинския президент няколко командири от " Азов ", изпратени на турска територия от руснаците, откакто са били взети в плен. Това деяние несъмнено не се хареса на съветската страна и тя стачкува, че не било спазено някакво (неясно какво) съглашение сред нея и Турция. Посланието на Ердоган обаче беше напълно ясно. Той освен даде да се разбере, че счита формированието " Азов " за изцяло законно, само че и предавайки хората персонално на висшия главнокомандващ на украинската войска сподели, че отдава своята благодарност и почитание към тях и към него.
Всичко това приказва, че Ердоган последователно измества позиционирането на страната си от двата стола към същността на дълготраен член на НАТО. Нещо повече, по време на срещата във Вилнюс той де факто оправдава турското предпочитание за участие и в Европейски Съюз. Най-вероятно Ердоган е разпознал опцията това да се случи посредством някаква форма на взаимоотношение с Украйна, тъй като, без значение че страната продължава да е в отбранителна война против Русия, нейното участие и в НАТО, и в Европейски Съюз към този момент е на вниманието на водачите от двата съюза и по всяка възможност ще стане факт в първия вероятен миг.
На този стадий обаче, без значение от променената външна политика на Турция, Ердоган ще опита да убеждава Кремъл, че той е същият президент какъвто е бил преди изборите, какъвто е бил предходната година и изобщо какъвто е бил през целия интервал на водене на преференциална за Москва политика. Турският водач към този момент акцентира, че чака Путин да го посети през август. За срещата към момента няма оповестена дата, а от Кремъл започнаха да стават много уклончиви дали изобщо тя ще се случи. Ердоган продължава да твърди, че я желае, тъй като сходно посещаване би било знак за него, че без значение от все по-прозападното му държание, той остава значим за Кремъл и при положение на нужда може да е медиатор сред Запада и Русия.
Ако Путин не посети Ердоган, това най-вероятно би означавало, че посредническият капацитет на последния е привършен, което би имало значително отражение и върху зърнената договорка. Подобно развиване сигурно ще е знак, че тя няма да може да се възобнови с посредничеството на Турция. Украинската страна към този момент предложи превозването на хранителни запаси да става без значение от съветската позиция. И това е допустимо, само че ще се наложи турският военноморски флот да поеме по-големи отговорности за сигурността в Черно море.
Това което за момента Ердоган демонстрира е податливост към смяна на позиционирането си, само че гладко, а не внезапно. В този смисъл по-ясна и постоянна турска позиция в Черно море може да чакаме едвам след изчерпването на всички останали евентуални благоприятни условия.
Важно е да се означи и доста блестящо изразения филантропичен съставен елемент, който беше главен претекст за основаването и поддържането на това зърнено съглашение. Има страни в Близкия изток и Африка, които напълно или съвсем напълно разчитат на украински хранителни запаси и без тях не биха могли да подсигуряват продоволствената сигурност на своето население. Руската опасност за излизане от договорката надали е обвързвана тъкмо с тези аргументи, които декларират от Кремъл. Все отново съглашението действа по този метод към този момент цяла година, а в случай че съветската страна е била недоволна от нещо, тя е могла да води диалози по време на действието на договорката, вместо да се държи пасивно и да демонстрира реакция едвам в деня на приключването на съглашението.
Такъв вид държание по-скоро приказва за цялостна съветска незадоволеност и най-много за незадоволеност от държанието на Турция, в което през последните седмици има ясно разпознаваема смяна. Колективният Запад (както обичат да се показват в Кремъл) пък даде знак, че има склонността да обмисли част от съветските условия. Възстановяването на земеделската банка като част от системата SWIFT изглеждаше все по-реална възможност, въпреки че нямаше да стане непосредствено, а посредством дъщерна конструкция на " Росселхозбанк ". Т.е. тъкмо когато Русия е била най-близо до реализиране на настояванията си, тя се отхвърля от продължение на съглашението.
Много е допустимо руснаците да замислят някакъв опит за по-мащабно изнудване. Склонността на Запада да отстъпи пред " Росселхозбанк " може да е разпозната в Кремъл като уязвимост. А там, където има слаби места, може да се оказва напън. Това е част от метода, по които в Русия схващат външната политика. Както обаче към този момент стана дума, най-вероятно има съветска незадоволеност от държанието на Турция. Разбира се, още при започване на съветската война в Украйна Турция стартира даването на дронове на нападната страна. Това обаче не беше резултат от политическо решение, а се случваше на комерсиална основа. Турция не се включи в глобите против агресора и не затвори летищата си за съветски самолети. Това продължава и в този момент, само че последователно турската страна стартира да демонстрира и същността си на натовски член.
На срещата на върха на НАТО през юли предходната година в Мадрид, президентът Ердоган одобри участието на Финландия в Алианса. По този метод границата сред НАТО и Русия се усили двойно. В Кремъл трябваше просто да одобряват действителността. Разбира се, оттатък пропагандата, там са наясно, че разширението на Пакта не съставлява опасност за тях. Целта на НАТО е да подсигурява суверенитета на членовете си и, въпреки като районна организация, да способства за повече непоклатимост в световните връзки. Една от аргументите Русия да стартира война против Украйна беше сякаш да държи НАТО по-далеч от границите си, тъй като приближаването на Алианса било опасност за съветската сигурност. Е, към този момент в продължение на цяла година за всички е ясно, че НАТО не е опасност за ничия сигурност, тъй като Пактът подсигурява, а не компрометира сигурността.
На срещата на върха този юли във Вилнюс решението на Ердоган беше да одобри и Швеция да стане член на Алианса. Най-вероятно още през есента ще имаме пълноправно шведско участие в НАТО. Така Балтийско море се трансформира в съвсем приключено натовско езеро и евентуално в очите на Кремъл това се случва със съдействието на Анкара. И в това не би трябвало да има нещо необичайно. Турция е натовски член от далечната 1952 година През последните години обаче, още преди горещата фаза на войната в Украйна, Ердоган беше дал мотиви на Кремъл да преглежда страната му като седяща на два стола по едно и също време. Закупуването на съветската система С-400, неприятните връзки с водещи страни в Европейски Съюз, напрежението със Съединени американски щати, изключително по времето на президентския мандат на Доналд Тръмп, сътвориха чувството, че Ердоган избира тактиката пред тактиката или постигането на краткосрочни цели за сметка на дълготрайните.
Това позициониране на Анкара беше преференциално за Кремъл и то продължи да бъде такова и след нападението над Украйна. Турция остана един от прозорците към света за Руската федерация. От своя страна пък Ердоган искаше Западът да има вяра, че той е един от дребното, които могат да беседват с Владимир Путин и че може да оказва въздействие върху решенията, свързани със обстановката в Черно море, както и за ограничение на вероятността от ескалация като цяло във връзка с съветската война в Украйна. Такова позициониране е допустимо и може да работи за избран интервал от време, само че заради динамичната интернационална обстановка, то няма по какъв начин да продължава до безспир. За Ердоган беше значимо да издържи по този начин до изборите в Турция, които той завоюва единствено преди броени седмици. До оня миг единственото деяние на Ердоган в натовска изгода беше допускането на Финландия в Алианса.
Преди зелената светлина за Швеция имаше и друго знаково деяние от страна на турския държавен глава. По време на визитата на Володимир Зеленски в Турция (след тези в България, Чехия и Словакия), Ердоган съобщи на украинския президент няколко командири от " Азов ", изпратени на турска територия от руснаците, откакто са били взети в плен. Това деяние несъмнено не се хареса на съветската страна и тя стачкува, че не било спазено някакво (неясно какво) съглашение сред нея и Турция. Посланието на Ердоган обаче беше напълно ясно. Той освен даде да се разбере, че счита формированието " Азов " за изцяло законно, само че и предавайки хората персонално на висшия главнокомандващ на украинската войска сподели, че отдава своята благодарност и почитание към тях и към него.
Всичко това приказва, че Ердоган последователно измества позиционирането на страната си от двата стола към същността на дълготраен член на НАТО. Нещо повече, по време на срещата във Вилнюс той де факто оправдава турското предпочитание за участие и в Европейски Съюз. Най-вероятно Ердоган е разпознал опцията това да се случи посредством някаква форма на взаимоотношение с Украйна, тъй като, без значение че страната продължава да е в отбранителна война против Русия, нейното участие и в НАТО, и в Европейски Съюз към този момент е на вниманието на водачите от двата съюза и по всяка възможност ще стане факт в първия вероятен миг.
На този стадий обаче, без значение от променената външна политика на Турция, Ердоган ще опита да убеждава Кремъл, че той е същият президент какъвто е бил преди изборите, какъвто е бил предходната година и изобщо какъвто е бил през целия интервал на водене на преференциална за Москва политика. Турският водач към този момент акцентира, че чака Путин да го посети през август. За срещата към момента няма оповестена дата, а от Кремъл започнаха да стават много уклончиви дали изобщо тя ще се случи. Ердоган продължава да твърди, че я желае, тъй като сходно посещаване би било знак за него, че без значение от все по-прозападното му държание, той остава значим за Кремъл и при положение на нужда може да е медиатор сред Запада и Русия.
Ако Путин не посети Ердоган, това най-вероятно би означавало, че посредническият капацитет на последния е привършен, което би имало значително отражение и върху зърнената договорка. Подобно развиване сигурно ще е знак, че тя няма да може да се възобнови с посредничеството на Турция. Украинската страна към този момент предложи превозването на хранителни запаси да става без значение от съветската позиция. И това е допустимо, само че ще се наложи турският военноморски флот да поеме по-големи отговорности за сигурността в Черно море.
Това което за момента Ердоган демонстрира е податливост към смяна на позиционирането си, само че гладко, а не внезапно. В този смисъл по-ясна и постоянна турска позиция в Черно море може да чакаме едвам след изчерпването на всички останали евентуални благоприятни условия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ