Атентатът срещу словашкият министър-председател Роберт Фицо за пореден път демонстрира

Атентатът против словашкият министър-председател Роберт Фицо за следващ път показва огромните проблеми на българските политици и коментатори. Не зная дали тъй като откровено си имат вяра, че са знаменосци на господстващите в Европейски Съюз позиции за войната в Украйна (че тя би трябвало да продължава до цялостната победа на Украйна) или тъй като по табиет се преценяват с „ вярната линия “, само че незабавно след стряскащата вест за стрелбата против словашкия политик, започнаха мненията, свеждащи се до две съществени тези:

Първата е, че в Европа не е имало нападение против министър-председател от 38 години, тоест от убийството на Улоф Палме през 1986 г.;

Проф. Искра Баева: Атентатът против Роберт Фицо и коментаторите-папагали

19.05.24 22:30

Експертно предизвестие: Задават се банкрути на банки!

19.05.24 22:03

Полк. Николай Марков не желае дебат с Костадин Костадинов, а с Доган, Пеевски и Борисов

19.05.24 21:29

Асен Василев коравосърдечно: Няма честен проблем в злополуката с кола на НСО

19.05.24 21:07

Арестович за Украйна: Краят наближава, ръководят ни морално некомпетентни изроди

19.05.24 20:39

Втората, че за атентата надали не си е отговорен Фицо, тъй като си е разрешил да се разгласи за мир в Украйна и срещу продължаващото въоръжаване на Украйна.

Скоро първата теза беше забравена, само че без някой да си направи труда да се извини, че никой не се е сетил за убийството на министър-председателя на Сърбия Зоран Джиндич, убит на 12 март 2003 година в Белград. Мога да обясня тази амнезия с това, че нашите публицисти и коментатори не си вършат труда да мислят, а папагалски следват тезите на западните медии. Защото в действителност последният убит западноевропейски министър-председател е Улоф Палме, само че белким Европа е единствено западната част на континента или Европейски Съюз? Кой, в случай че не ние тук, в Югозападна Европа, би трябвало да знае, че Европа е много по-широко географско разбиране? И е позор за нас, българите, че не помним толкоз значимо събитие в прилежаща страна.

Още по-показателни бяха мненията по втората теза – че виновността за стрелбата против Фицо би трябвало да се търси в личната му политическа активност. Последва лист от обвинявания против него: че предходния път е бил отхвърлен от власт поради мафиотското ликвидиране на журналиста Ян Куцяк и прителката му през 2018 година, без значение че никаква сходна връзка не беше доказана; че се е противопоставил на строгите ограничения при Ковид пандемията; че е употребявал езика на омразата; че организира „ гневната антиевропейска и проруска политика “ (Милен Керемедчиев); че е опортюнист, който употребява всяка опция да натрупа персонално богатство (Руслан Трад); че „ Когато един от най-опитните политици в Словакия, тъй като Фицо е към този момент за четвърти път министър председател, си разрешава подобен диалект, за какво да мислим, че няма една крачка към това, че някой ще извади оръжие и ще стреля “ и „ Когато управляваш, всявайки раздори, в последна сметка се стига до това “ (Петър Карабоев); че „ Премиерът през годините продължава да сади ветрове и в този момент просто пристигна моментът бурята да бъде пожъната “ (Стоян Попов).

Това са единствено част от мненията, обвиняващи простреляния, че е провокирал атентата.

Но съществуват мнения и за причинителя Юрай Цинтула. И звучат по този начин: „ Когато поетите стартират да убиват “ – заглавие, съпроводено с обява на две от стихотворенията му („ Площад Славейков “). „ Този атентат е в резултат на прочувственото експлоадиране на един човек. Но то е насъбрано от месеци и години политическо напрежение “ (Милен Керемедчиев). „ Арестуваният човек и апетитен за нападател, има принадлежност към паравоенна организация с открити връзки с Руската федерация “ (Руслан Трад). „ Кой е поетът, който се опита да убие словашкия министър председател? “ (въпрос на Ирина Недева).

Всичко това – по-скрити или по-явни обвинявания против жертвата, че носи главната виновност за прострелването си, както и оправдателното отношение към причинителя, наименуван интелектуалец и камикадзе, подготвен да пожертва живота си в името на концепцията за Украйна и свободата на словото в Словакия, е надълбоко обезпокоително. То приказва за дълбоката морална непълнота на българското публично пространство, в което са размити границите сред жертва и причинител, сред политика и закононарушения.

Сравнението на нашите реакции с тези на политиците в Словакия, в Европейски Съюз и по света, демонстрира огромната разлика, тъй като там показаха откровено отвращение от станалото и поддръжка за жертвата на атентата Роберт Фицо.

Моралът е всемирен, в случай че желаете християнски, а не политически стимулиран. Урок, който ние, в България, явно не сме научили. Или най-малко не са го научили тези, които образуват публичното мнение.

Източник: Клуб „ Клуб 24 май “

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News