Боевете при Угледар показаха стратегията на руското военно ръководство
Руската морска пехота навлезе в град Угледар и се окопава в югоизточните му околности. В същото време по цялата линия на фронта подразделенията на Водоснабдителна система на РФ водят сполучливи настъпателни дейности в няколко посоки. Така към този момент се вижда стратегическата скица на зимната акция през 2023 година
В Угледар стартират улични боеве, чиято заостреност се дефинира на първо място от географското състояние и историята на този град. Угледар е ситуиран на рид и се състои от четири квартала с пететажни здания и въобще няма еднофамилни къщи, което не е типично за Донбас. Въз основа на това въоръжените сили на Украйна го трансфораха в огромна цитадела.
Факт е, че в началото Угледар е издигнат не като независимо населено място, а като предградието Южни в границите на град Донецк. Под настоящия Угледар има огромни залежи на въглища, там се възнамерява да се построят седем огромни мини и популацията на града да доближи 100 хиляди души. Но през 70-те години е решено, че би било по-удобно да се добиват въглища в Кузбас - и строителството на Южнодонецкия въглищен масив е замразено. По това време тези четири квартала от пететажни здания са издигнати и към девет хиляди души се заселват в тях.
Естественият метод към Угледар е дребна вилна зона югоизточно от града от другата страна на пътя за Донецк. Именно по него морските пехотинци на въоръжените сили на Руската федерация влязоха във Угледар. А елементи от ВСУ се концентрираха в защитата на западните и югозападните околности на града от страната на село Павловка, за което в последно време се водят яростни борби.
Части от 72-ра бригада на ВСУ „ Черни казаци “ бяха разграничени: някои се отдръпнаха в Първа мина, която дружно с могилата минна шлака беше превърната в укрепен регион. Други останаха в рамките на Угледар. През нощта там започнаха да идват подкрепления на ВСУ, в това число танкове. Но в това време съветските морски пехотинци започнаха да се придвижват към Угледар тъкмо от Павловка до западните околности, само че не посредством взлом, а просто с заграждане на града. Украинските танкове се обърнаха против тях.
През нощта морските пехотинци продължиха дейностите си в Угледар, навлязоха на територията на помпената станция и се окопаха на ул. „ Десантници “ в югоизточната част на града. От средата на 26 януари в този микрорайон се водят стрелби по посока на постройката на градското полицейско ръководство и лицея.
Все още е рано да се приказва за завладяване на Угледар. Само преди седмица обаче самата концепция за заемането на това малко, само че значимо населено място изглеждаше доста спорна. Угледар е значим освен като висока позиция в степта и цитадела с достъп на север до Курахово и Маринка. Неговото заемане отдалечава фронта от железопътната линия, която в този момент не се употребява заради заплаха от обстрел. Именно този път е значим съставен елемент от сухопътния кулоар към Запорожие и Крим.
Едновременно с бързото нахлуване към Угледар в Запорожко (южно) направление, съветските войски изтласкаха ВСУ от няколко укрепени региона в степта в границите на пет дни и заеха някогашната „ сива зона “. Беше маркиран прогрес в посока Гуляйполе и Орехов, две относително огромни обитаеми места, на които се опира цялата украинска защита в южното направление. Това още веднъж наложи ВСУ да вкарат в пердах запаси.
През нощта и през първата половина на деня на 26 януари имаше мощна артилерийска подготовка край Орехов. Руските щурмови групи продължиха набезите си в посока на обособени украински укрепления, което още веднъж принуди командването на Запорожката група на ВСУ да пренасочи запасите край Орехов.
В същото време съветските войски изтласкаха ВСУ от Каменско, малко населено място на брега на язовир “Каховка ”, т.е. в действителност на брега на Днепър.
Каменско е директен път към Запорожие, което, несъмнено, е надалеч, само че е алегорично. Въоръжените сили на Руската федерация не навлязоха в самия град и не започнаха да го прочистват, само че ВСУ се отдръпнаха от тази доста преференциална позиция в блатистата околност. През нощта край Каменское е изпратен отряд от специфичните елементи на Въоръжените сили на Украйна „ Гепард “ – последният действен запас в това направление.
Заслужава да се добави и последователното нахлуване в Маринка, където единствено няколко високи здания в западните околности на селото остават под контрола на ВСУ. През деня те съумяха да отхвърлен няколко офанзиви на „ старите “, ветерани от 1-ви армейски корпус на ДНР, само че вследствие на огромни загуби някои елементи от 76-а десантно-щурмова бригада на ВСУ започнаха да напущат позициите си.
Цялото това придвижване на юг не може да се назова нахлуване. По-скоро е разузнаване на мощ, което се оказа извънредно сполучливо. Основният му резултат: ВСУ изгубиха оборудваните позиции на няколко отбранителни линии в степта, укрепените региони бяха унищожени от артилерия и завладяни с взлом.
През същия интервал продължава настъплението на съветските елементи в Централнодонецкото направление, което става допустимо след заемането на Соледар. Фронтът зад Соледар се издува под формата на топка в три направления: към Северск, където към този момент сме стигнали Раздоловка, на запад към Васюковка и на юг към Артьомовск.
А в северните околности на Артьомовск се водят боеве за тактически значимите села Красная гора и Парасковиевка (влезли сме към този момент в тях), които освен обкръжават Артьомовск, само че и затварят пътя към Славянск - един от трите, през които се доставят звената на ВСУ в града. В самия Артьомовск се водят улични боеве с настъплението на щурмовите групи на Вагнер в региона на месокомбината (изток) и в южната част - в така наречен Собачевка.
На югозапад от града, след заемането на Клещеевка, щурмовите групи напреднаха около града и на северозапад в посока село Красное. Пътят, водещ от града през Красное до Константиновка, към този момент е под огневи надзор. Това е вторият маршрут за доставка на украинския гарнизон в Артьомовск, само че към момента е допустимо да се движат по него. Но третият маршрут - до Часов Яр - към този момент е изцяло свободен. Окупацията на Красное единствено ще разреши да бъде подложен под надзор, което ще значи цялостно обграждане на Артьомовск.
Всичко това не значи, че съдбоносен прогрес в тези браншове ще се случи незабавно или на следващия ден. Това обаче към този момент наподобява неизбежно. Разпространяват се известия, че американците към този момент предлагат на Киев да напусне Артьомовск, да резервира няколко номерирани бригади и най-сетне да се закрепи в агломерацията Славянск-Краматорск-Константиновка. Това се смята за по-изгодна позиция, изключително след пробив на отбранителната линия Артьомовск – Соледар – Северск. Но това е недопустимо за Зеленски по политически аргументи.
Друг претекст за опитите за трайно задържане на ВСУ на междинни или към този момент изцяло провалени позиции е предстоящото доставяне със западни оръжия, което физически няма да стане по-рано от есента. ВСУ би трябвало да устоят до тези доставки на някои надеждни позиции. Възможното обграждане в Артьомовск на няколко номерирани бригади и неизбежната им крах по-късно не стопира никого в Киев.
Общият проект на зимно-пролетната акция на съветските въоръжени сили стартира да се преглежда стратегически. По всичко проличава, че ще се състои от такава поредност от настъпателни дейности на обособени сектори на фронта.
Това води до суматоха и блуждаене на командването на ВСУ. Работата е там, че въоръжените сили на Украйна в този момент нямат време да маневрират с запаси (което правеха преди), даже и да имат информация за идното придвижване на съветски елементи. Освен това тези запаси, в това число новосформираните бригади в тила, се разяждат. Киев не може да дефинира коя дупка (Угледар, Гуляйполе, Орехов или Каменское) да затвори първа. Призрачната опция за образуване на „ пестник ” за образуване на политически належащо контранастъпление изчезва.
Единствената опция за ВСУ предходната седмица бяха опитите да нападат Кременная с дребни сили, което имаше единствено противоположния резултат: съветските елементи дейно отблъснаха тези офанзиви и даже там заеха част от някогашната „ сива “ зона. Така през днешния ден се вижда вероятността освен за тактически триумф, само че и за стратегически. Може да се каже, че през днешния ден оперативната самодейност мина към въоръжените сили на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В Угледар стартират улични боеве, чиято заостреност се дефинира на първо място от географското състояние и историята на този град. Угледар е ситуиран на рид и се състои от четири квартала с пететажни здания и въобще няма еднофамилни къщи, което не е типично за Донбас. Въз основа на това въоръжените сили на Украйна го трансфораха в огромна цитадела.
Факт е, че в началото Угледар е издигнат не като независимо населено място, а като предградието Южни в границите на град Донецк. Под настоящия Угледар има огромни залежи на въглища, там се възнамерява да се построят седем огромни мини и популацията на града да доближи 100 хиляди души. Но през 70-те години е решено, че би било по-удобно да се добиват въглища в Кузбас - и строителството на Южнодонецкия въглищен масив е замразено. По това време тези четири квартала от пететажни здания са издигнати и към девет хиляди души се заселват в тях.
Естественият метод към Угледар е дребна вилна зона югоизточно от града от другата страна на пътя за Донецк. Именно по него морските пехотинци на въоръжените сили на Руската федерация влязоха във Угледар. А елементи от ВСУ се концентрираха в защитата на западните и югозападните околности на града от страната на село Павловка, за което в последно време се водят яростни борби.
Части от 72-ра бригада на ВСУ „ Черни казаци “ бяха разграничени: някои се отдръпнаха в Първа мина, която дружно с могилата минна шлака беше превърната в укрепен регион. Други останаха в рамките на Угледар. През нощта там започнаха да идват подкрепления на ВСУ, в това число танкове. Но в това време съветските морски пехотинци започнаха да се придвижват към Угледар тъкмо от Павловка до западните околности, само че не посредством взлом, а просто с заграждане на града. Украинските танкове се обърнаха против тях.
През нощта морските пехотинци продължиха дейностите си в Угледар, навлязоха на територията на помпената станция и се окопаха на ул. „ Десантници “ в югоизточната част на града. От средата на 26 януари в този микрорайон се водят стрелби по посока на постройката на градското полицейско ръководство и лицея.
Все още е рано да се приказва за завладяване на Угледар. Само преди седмица обаче самата концепция за заемането на това малко, само че значимо населено място изглеждаше доста спорна. Угледар е значим освен като висока позиция в степта и цитадела с достъп на север до Курахово и Маринка. Неговото заемане отдалечава фронта от железопътната линия, която в този момент не се употребява заради заплаха от обстрел. Именно този път е значим съставен елемент от сухопътния кулоар към Запорожие и Крим.
Едновременно с бързото нахлуване към Угледар в Запорожко (южно) направление, съветските войски изтласкаха ВСУ от няколко укрепени региона в степта в границите на пет дни и заеха някогашната „ сива зона “. Беше маркиран прогрес в посока Гуляйполе и Орехов, две относително огромни обитаеми места, на които се опира цялата украинска защита в южното направление. Това още веднъж наложи ВСУ да вкарат в пердах запаси.
През нощта и през първата половина на деня на 26 януари имаше мощна артилерийска подготовка край Орехов. Руските щурмови групи продължиха набезите си в посока на обособени украински укрепления, което още веднъж принуди командването на Запорожката група на ВСУ да пренасочи запасите край Орехов.
В същото време съветските войски изтласкаха ВСУ от Каменско, малко населено място на брега на язовир “Каховка ”, т.е. в действителност на брега на Днепър.
Каменско е директен път към Запорожие, което, несъмнено, е надалеч, само че е алегорично. Въоръжените сили на Руската федерация не навлязоха в самия град и не започнаха да го прочистват, само че ВСУ се отдръпнаха от тази доста преференциална позиция в блатистата околност. През нощта край Каменское е изпратен отряд от специфичните елементи на Въоръжените сили на Украйна „ Гепард “ – последният действен запас в това направление.
Заслужава да се добави и последователното нахлуване в Маринка, където единствено няколко високи здания в западните околности на селото остават под контрола на ВСУ. През деня те съумяха да отхвърлен няколко офанзиви на „ старите “, ветерани от 1-ви армейски корпус на ДНР, само че вследствие на огромни загуби някои елементи от 76-а десантно-щурмова бригада на ВСУ започнаха да напущат позициите си.
Цялото това придвижване на юг не може да се назова нахлуване. По-скоро е разузнаване на мощ, което се оказа извънредно сполучливо. Основният му резултат: ВСУ изгубиха оборудваните позиции на няколко отбранителни линии в степта, укрепените региони бяха унищожени от артилерия и завладяни с взлом.
През същия интервал продължава настъплението на съветските елементи в Централнодонецкото направление, което става допустимо след заемането на Соледар. Фронтът зад Соледар се издува под формата на топка в три направления: към Северск, където към този момент сме стигнали Раздоловка, на запад към Васюковка и на юг към Артьомовск.
А в северните околности на Артьомовск се водят боеве за тактически значимите села Красная гора и Парасковиевка (влезли сме към този момент в тях), които освен обкръжават Артьомовск, само че и затварят пътя към Славянск - един от трите, през които се доставят звената на ВСУ в града. В самия Артьомовск се водят улични боеве с настъплението на щурмовите групи на Вагнер в региона на месокомбината (изток) и в южната част - в така наречен Собачевка.
На югозапад от града, след заемането на Клещеевка, щурмовите групи напреднаха около града и на северозапад в посока село Красное. Пътят, водещ от града през Красное до Константиновка, към този момент е под огневи надзор. Това е вторият маршрут за доставка на украинския гарнизон в Артьомовск, само че към момента е допустимо да се движат по него. Но третият маршрут - до Часов Яр - към този момент е изцяло свободен. Окупацията на Красное единствено ще разреши да бъде подложен под надзор, което ще значи цялостно обграждане на Артьомовск.
Всичко това не значи, че съдбоносен прогрес в тези браншове ще се случи незабавно или на следващия ден. Това обаче към този момент наподобява неизбежно. Разпространяват се известия, че американците към този момент предлагат на Киев да напусне Артьомовск, да резервира няколко номерирани бригади и най-сетне да се закрепи в агломерацията Славянск-Краматорск-Константиновка. Това се смята за по-изгодна позиция, изключително след пробив на отбранителната линия Артьомовск – Соледар – Северск. Но това е недопустимо за Зеленски по политически аргументи.
Друг претекст за опитите за трайно задържане на ВСУ на междинни или към този момент изцяло провалени позиции е предстоящото доставяне със западни оръжия, което физически няма да стане по-рано от есента. ВСУ би трябвало да устоят до тези доставки на някои надеждни позиции. Възможното обграждане в Артьомовск на няколко номерирани бригади и неизбежната им крах по-късно не стопира никого в Киев.
Общият проект на зимно-пролетната акция на съветските въоръжени сили стартира да се преглежда стратегически. По всичко проличава, че ще се състои от такава поредност от настъпателни дейности на обособени сектори на фронта.
Това води до суматоха и блуждаене на командването на ВСУ. Работата е там, че въоръжените сили на Украйна в този момент нямат време да маневрират с запаси (което правеха преди), даже и да имат информация за идното придвижване на съветски елементи. Освен това тези запаси, в това число новосформираните бригади в тила, се разяждат. Киев не може да дефинира коя дупка (Угледар, Гуляйполе, Орехов или Каменское) да затвори първа. Призрачната опция за образуване на „ пестник ” за образуване на политически належащо контранастъпление изчезва.
Единствената опция за ВСУ предходната седмица бяха опитите да нападат Кременная с дребни сили, което имаше единствено противоположния резултат: съветските елементи дейно отблъснаха тези офанзиви и даже там заеха част от някогашната „ сива “ зона. Така през днешния ден се вижда вероятността освен за тактически триумф, само че и за стратегически. Може да се каже, че през днешния ден оперативната самодейност мина към въоръжените сили на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ